Писмо до Петър Младенов от Петко Симеонов във връзка с Янко Янков

Янко Янков от Михайловградско, когото познавам по земляческа линия, бивш асистент по право в Софийския университет, се намира някъде по българските затвори като политически затворник. Срещнах се с него случайно през месец май 1982 година и узнах, че е влязъл в тежък личностен конфликт с български държавник[2] по въпроса за природата на социалистическата правна доктрина. В какво официално е обвинен, не ми е известно, но от частни разговори с компетентни лица чувам едно и също – конфликта с държавника.

По време на присъствието ми на колоквиума “Свободата на духа” в Париж на 2 и 3 юни тази година, където заминах с активното съдействие на Вашето министерство, бях питан неколкократно от политически емигранти какво зная за Янко Янков. По същество аз нищо определено и официално потвърдено не зная, както и отговарях, но се убедих, че на Запад се знае значително повече. Разбрах, че събират досие за съдбата му по затворите, където въпросът за личностния му конфликт заема определено място, че е бил поставян сред криминални и малтретиран от тях, била му е чупена ръката, някакви лица се представяли за служители в съветското разузнаване и го карали да подписва нещо си и прочие. Не е изключено съставяното досие, изпълнено с верни или фалшиви данни, някой ден да изплува в западно издание, като послужи за антибългарски цели. Доколкото съм информиран, за Янко Янков има и резолюция на Социалистическия интернационал.

Моля Ви, на първо място от чисто човешка гледна точка[3] да проявите интерес към съдбата на този човек – в какво е обвинен, какъв е характерът на процеса, в резултат на който е осъден, къде и в какви условия се намира. Обръщам се към Вас, защото смятам, че случаят Янко Янков има потенциална възможност да се превърне в проблем и на Вашето министерство.

[1] На 31 май 1989 година летяхме с Блага Димитрова и Копринка Червенкова заедно с Петър Младенов за колоквиума "Свободата на духа" в Париж. В дните преди полета с Копринка имахме среща във Външно министерство с господин Гарвалов. На срещата поставихме условия, за да летим за колоквиума в Париж - да ми се осигури среща с Янко Янков в затвора, да отидем до Каолиново, за да разберем какво става там... Как иначе ще участваме в колоквиума, когато нямаме информация за важни вътрешнополитически проблеми, пряко свързани със свободата и правата на човека. Гарвалов обеща да докладва. Нашите искания не бяха изпълнени. По време на полета в присъствието на Блага и Копринка поставих въпроса за Янко Янков, с когото сме учили в една гимназия. Той е две години след мен. Казах на Младенов повече неща, отколкото съм споменал в писмото. Младенов предложи да му изпратя писмо, като се аргументирам защо се обръщам към него. На тази основа той ще извърши проверка. Янко беше освободен от затвора по време на Екофорума (октомври 1989). Доколкото съм информиран, Младенов е настоявал за неговото освобождаване.

[2] Ярослав Радев, заместник-председател на Държавния съвет.

[3] Този маниер - да се поставят политически по същество проблеми от "човешка гледна точка", т.е. като морални или правни проблеми, беше един от начините за реакция на тоталитарната система. За съжаление този маниер надживя тоталитаризма и след 10 ноември сред СДС и други нови демократични организации, често се случваше политическото да бъде заменяно с "чисто човешкото".