Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

Иван Ефтимов

ЗА СТАТУТА НА КЛУБА[1]

В момента в клуба се забелязват силни центробежни тенденции, отразяващи наличието на различни възгледи и разбирания в него. Още при самото си създаване, клубът е съдържал всички тези различия, но до 10.XI.89 обединяваща е била общата цел – борбата с режима на Живков. След като общата цел е постигната, естествено е различията да се изявят. Те най-ясно се открояват, когато се обсъжда статутът и целите на клуба. Оформят се следните възгледи:

- Клубът като клуб. Според този възглед, клубът трябва да се събира и разисква по определени проблеми без фиксирана членска маса и без последователна идейна програма. Клубът не трябва да действа като партия, а да дискутира и да влияе на общественото мнение със своите изказвания и становища.

- Клубът като интелектуална опозиция. Този възглед е близък до първия, макар да изглежда по-политизиран. Искането за една постоянна интелектуална опозиция е абсолютистко и нереално и всъщност обезсмисля едно политическо значение на клуба. Този възглед преиграва с противопоставянето на интелигенцията на обществото.

- Клубът – мозъчен тръст. И тази идея е съвсем откровено елитарна. Тя отрича възможността на други политически и обществени обединения да мислят правилно и, което е по-важното, тя не отрича спецификата на клуба като непрофесионално обединение, който не би могъл да действа като научен институт или програмен колектив.

- Клубът като политическа партия. Този възглед е най-адекватен на политическите реалности в страната и отговаря на очакванията на обществото към клуба. Но за превръщането на клуба в партия пречат следните фактори: 1/ Наличието на представители на различни партии и организации с различни и дори противоположни мнения. 2/ Стремежът да се дискутира по всичко, а не да се следва една определена политическа програма.

3/ Невъзможността да се посочи цел и програма, която да обедини всички.

Независимо обаче от споровете, които се водят, забелязва се една трайна тенденция. Когато клубът гласува, той успява да вземе демократични решения. Това показва, че клубът обективно се е оформил като политически клуб за демократическо съгласие /консенсус/. Мисля, че именно този момент от дейността на клуба трябва да се осмисли и да стане централен при избор на цел и разработка на програма.

Като политически клуб за демократически консенсус цел на клуба е да действа с политически средства за демократическото устройство на страната ни и за контрол върху демократичното функциониране на политическата система. Както един конституционен съд би оценявал всяко политическо действие от позициите на правото, така клубът би могъл да бъде интелектуалният контрол върху демократичния процес и демократичността на политическите действия. С тази разлика, че клубът не само трябва да оценява, но и активно да се бори чрез различни политически инициативи /участия в избори, работа в политическите структури и т.н./ за демократичното функциониране на политическата система.

Бидейки клуб, чиято основна цел е да налага основните демократични принципи в политическата дейност и отношения, той е достатъчно тясно определен, за да запази своя политически характер и да не се разтвори в някакви други сфери и в същото време, достатъчно широко определен, за да не бъде политическа партия.

По този начин, негов член може да бъде всеки интелектуалец, който по някакъв начин е доказал привързаността си към демократичното устройство /чрез политическа дейност и/или творчеството си/ независимо в коя партия членува /стига партията да не е фашистка/.

Дефинирането на клуба като политически клуб на демократичното съгласие ще направи дискусионността основа на политическите му решения и ще позволи на клуба да играе коригираща и съгласуваща роля по отношение на различните политически партии и движения и по отношение на политическия процес като цяло. Така той ще може да реализира и критическия, и позитивния си потенциал. Членуването в различни партии и движения ще бъде условие, а не пречка за постигане на демократично съгласие. Всяка една партия /движение/, чрез своите представители в клуба, ще проверява своите политически инициативи, ще търси да спечели неговата престижна подкрепа. От друга страна, самият клуб, като инициатор на политически инициативи, ще може да търси подкрепа в другите партии чрез своите членове. Казаното по-горе за клуба се отнася и за Федерацията на клубовете.

Клубът може да играе ролята на мозъчен тръст, той не е професионален институт, но той би могъл, използвайки престижа си, да влияе върху научното и художественото творчество и публицистиката, върху обществения живот изобщо, чрез различни награди, които първоначално могат да бъдат само престижни. Така клубът може да дава награда за демокрация на политик, допринесъл най-много за демокрацията през годината, да награждава на същите основания художествени и научни произведения, да обявява теми – конкурси.

След като политическата насоченост на клуба е определена като търсене на демократично съгласие, нищо не би попречило да се реализират и успоредно с политическата дейност извънполитическите цели – Клубът като обединение да преодолява цеховото, професионално разделение на интелигенцията, отчуждението между “двете” култури и да осигурява база за свободното общуване между своите членове. Тоест, да се реализира именно клубната дейност. За тази цел крайно необходимо е клубът да разполага със собствена сграда, където да се разгърнат клубните дейности. Като се има предвид творческите възможности на членовете, няма съмнение, че клубният живот ще бъде богат, съдържателен и весел и в същото време ще допринася за реализация на политическите функции на клуба.

Има и конкретно предложение за сграда. Членовете на клуба от БКП да поискат сградата на Димитровския районен комитет на БКП, намираща се на ъгъла на бул. К. Величков и Стамболийски ... Тази сграда, наречена от хората малкото НДК, сега се използва от апарата крайно неефективно като едва в последно време, уплашен от промените, комитетът пусна един театър в залата си. Предаването на сградата, която е изключително подходяща за клубна дейност, може да бъде реален израз на съкращаването на платения партиен апарат /още повече, че злите езици говорят, че сградата е построена с парите на населението от района, взети за прокарването на парно, което все още не е прокарано/.

Чрез комерчески дейности и рационално използване на сградата, клубът може да си осигури средства за нейната поддръжка и за част от своите инициативи.

Иван Евтимов