Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ВЪПРОСНИК ЗА ЧЛEНA НА ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ[1]

Приятелю,

Ръководството на Клуба организира задочната дискусия "Особености на преустройството в България". Към всеки член на Клуба е отправена покана да изложи становището си по темата в писмен вид, в обем на около три машинописни страници. Разбира се, ако някой намира за необходимо, би могъл да бъде и по-пространен или по-икономичен, или пък изобщо да не отговори.

За да имаме обаче мненията на всички членове на Клуба, извършваме допитване чрез този въпросник. Ако Вие сте наш член, то настояваме пред Вас да ни изпратите отговорите си. Ако Въпросникът стигне до някой, който не е член на Клуба, и той също има желание да отговори, естествено е, че може да го направи.

Попълнените въпросници ще бъдат обработени. (Наред с другото информацията ще ни позволи да добием представа кои сме.) Ние ще ви запознаем с получените резултати и направения на тяхна основа анализ, заедно с това ще ги предоставим на обществените и държавните органи, на средствата за масова  информация.

Въпросите са две групи: а) "паспортни" и б) тематични.

А. Паспортна част

1. Какво е Вашето име?  ............................

2. Какъв е Вашият домашен адрес? ................... 

3. Ако имате телефон, какъв е неговият номер? 

домашен:.............................                     

служебен:  ..........................

4. Член ли сте на Клуба?         

1) Да                       

2) Не

5. Каква е Вашата възраст? ..............

6. Къде работите? Ако сте пенсионер или не работите, напишете "пенсионер" или “Нe работя" и последната си месторабота  .....................

7. Като какъв работите? Ако сте пенсионер или в момента не работите, напишете “пенсионер” или “нe работя" и последната си заемана длъжност  ......................

8. На какви обществено-политически, творчески и масови организации сте член?

 

1. БКП	5. БПС[2]	9. Съюз на артистите
2. БЗНС	6.Съюз на писателите	10. СНР[3]
3. ОФ[4]	7.Съюз на журналистите	11. Други (какви?)
4. ДКМС[5]	8.Съюз на кинодейците	.............................

Б. Тематична част

За да имаме общо разбиране, ще уточним някои основни понятия:

- Командно-административна система е система на социализма, създадена след Октомврийската революция от Сталин в Съветския съюз и след Втората световна война приложена в така наречените “народни демокрации”. Основни белези на командно-административната система са:

1. по същество еднопартийна система; сливане на изпълнителна, законодателна и съдебна власт; вместо избори – вотиране;

2. открит или завоалиран култ към политическия водач; превръщане на политическия водач в диктатор; съществуване на явни монархически тенденции в развитието на култа към водача;

3. ръководната роля на партията се разбира и прилага като ръководна роля на партийните водачи от различен калибър; партийният апарат става “партията” и се поставя над закона;

4. индивидуалните права и свободи са сведени до безплатно образование и здравеопазване.

- Демократичен модел на социализма (у нас той официално се нарича “юлски”) е моделът, който в момента е в процес на идейно узряване, но в него засега се очертават като основни следните характеристики:

1. Разделяне на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

2. Съществуване на открит (скрит винаги е съществувал) политически плурализъм в рамките на многопартийна система.

3. Въвеждане на действителна избирателна система.

4. Гласност, ограничавана само от писаните закони на страната. (Подлежи на разгласяване всичко, което не е обявено от законите за тайна.)

5. Действие на принципа “всичко, което не е забранено, е разрешено”.

6. Пълна и цялостна реализация на Хартата за правата на човека, споразуменията от Хелзинки и Виена. Широка публичност на документите.

- Преустройство е процес на разрушаване на командно-административната система и изграждане на демократичния модел на социализма. Процесът се извършва при запазена политическа власт на комунистическата партия с масова политическа инициатива на обикновените хора.

След като уточнихме основните си понятия, следват нашите тематични въпроси:

1. Как смятате, в момента българското общество до кое е по-близо: до командно-административната система или до демократичния модел? (заградете с кръгче цифрата пред верния според Вас отговор)

1. Българското общество не е помръднало от командно-административната система.

2. Българското общество е по-близо до командно-административната система.

3. Българското общество е някъде по средата между командно-административната система и демократичния модел.

4. Българското общество е по-близо до демократичния модел.

5. Българското общество е реализирало демократичния модел.

2. В смисъла на току-що зададения въпрос – преустройството у нас върви ли с необходимото от гледна точка на историческата потребност темпо?

1. Не, преустройството не върви с необходимото темпо.

2. Да, преустройството върви с необходимото темпо.

3. Ако преустройството у нас върви както трябва, т.е. с необходимото темпо, то чия е заслугата за това?

1. Преустройството у нас не върви както трябва.

2. Основната заслуга, за да върви преустройството както трябва, т.е. с необходимото темпо, е на партийния апарат.

3. Основната заслуга, за да върви преустройството у нас както трябва, т.е. с необходимото темпо, е на масовата инициатива на обикновените хора.

4. Заслугата, за да върви преустройството у нас както трябва, т.е. с необходимото темпо, е в благоприятното съчетаване на активността на партийния апарат с инициативата от “долу”.

4. Ако преустройството у нас не върви както трябва, т.е. с необходимото темпо, чия е вината за това?

1. Преустройството у нас върви както трябва, т.е. с необходимото темпо.

2. Основната вина, за да не върви преустройството както трябва, т.е. с необходимото темпо, е в партийния апарат.

3. Основната вина, за да не върви преустройството както трябва, т.е. с необходимото темпо, е в недостатъчната инициатива на обикновените хора.

4. Вината, за да не върви преустройството както трябва, т.е. с необходимото темпо, е както на партийния апарат, така и на инициативата от “долу”.

5. В смисъла на дадените пояснения за съдържанието на понятията “демократичен модел” и “преустройство”, къде са силните страни на преустройството у нас? (Посочете всички верни отговори.)

1. Преустройството у нас няма силни страни.

Силните страни на преустройството са в:

2. разделянето на изпълнителната, законодателната и съдебната власт;

3. развитието на политическия плурализъм;

4. развитието на избирателната система;

5. развитието на гласността;

6. законодателното и практическото приложение на принципа “което не е забранено, е разрешено”;

7. реализацията на Хартата за правата на човека, на споразуменията от Хелзинки и Виена.

6. В смисъла на дадените определения на понятията “демократичен модел” и “преустройство”, къде са слабите страни на преустройството у нас? (Посочете всички верни отговори.)

1. Преустройството у нас няма слаби страни.

Слабите страни на преустройството са в отсъствието на:

2. разделяне на изпълнителната, законодателната и съдебната власт;

3. развитие на политическия плурализъм;

4. развитие на избирателната система;

5. развитие на гласността;

6. законодателно и практическо приложение на принципа “което не е забранено, е разрешено”;

7. реализация на Хартата за правата на човека, на споразуменията от Хелзинки и Виена.

7. В смисъла на дадените пояснения за съдържанието на понятията “командно-административна система” и “преустройство”, къде са силните страни на преустройството у нас? (Посочете всички верни отговори.)

1. Преустройството у нас няма силни страни.

Силните страни на преустройството са в:

2. разрушаването на стария модел еднопартийна система; разбиването на единството на изпълнителната, законодателната и съдебната власт; развитието на избирателната система;

3. преодоляването на открития или завоалиран култ към политическия водач; премахването на диктаторските функции на политическия водач; премахването на монархическите тенденции;

4. разрушаването на старото разбиране за ръководната роля на партията като ръководна роля на партийните водачи от различен калибър; подчинението на партийните органи на законите;

5. развитието на индивидуалните свободи зад пределите на безплатното образование и безплатното здравеопазване.

8. В смисъла на дадените пояснения за съдържанието на понятията “командно-административна система” и “преустройство”, къде са слабите страни на преустройството у нас? (Посочете всички верни отговори.)

1. Преустройството у нас няма слаби страни.

Слабите страни на преустройството  у нас са в:

2. Действието на досегашния тип еднопартийна система; сливането на  изпълнителната, законодателната и съдебната власт; стария тип избирателна система;

3. открития или завоалиран култ към политическия водач; превръщането на политическия водач в диктатор; съществуването на  монархически тенденциив култа към водача;

4. господството на партийните водачи от различен калибър и партийния апарат като цяло; поставянето на апарата над законите на страната;

5. продължаващо ограничаване на индивидуалните права и свободи до безплатното образование и здравеопазване.

9. В смисъла на дадените пояснения за “командно-административна система”, “преустройство” и “демократичен модел”, каква е ролята на българските средства за масова информация?

1. Появяващите се в средствата за масова информация материали са изцяло в духа на преустройството, с естествения плурализъм на мненията.

2. Повечето от появяващите се в средствата за масова информация материали са в духа на преустройството и изразяват естествения плурализъм на мненията.

3. От появяващите се в средствата за масова информация материали само някои са в духа на преустройството и съдържат различия в мненията по основни въпроси.

4. Появяващите се в средствата за масова информация материали не са в духа на преустройството и само имитират различия на мненията.

10. Какво е Вашето мнение за ролята на така наречените “неформални” групи в процеса на преустройството?

1. Те съдействат на преустройството така, че без тях то е невъзможно.

2. Те съдействат на преустройството, но то може да се осъществи и без тях.

3. Неформалните групи пречат на процеса на преустройството.

4. Неформалните групи са сериозна пречка пред преустройството и създават само анархия.

11. Смятате ли, че изброените по-долу проблеми подлежат на публично обсъждане в българските средства за масова информация? (Заградете с кръгче всички верни според Вас отговори.)

1. ръководната роля на партията;

2. многопартийната система;

3. избирателната система;

4. прякото избиране от населението на държавния глава;

5. задължителното или незадължително регистриране на сдруженията, клубовете, кръжоците и прочие организационни форми на политическа дейност на гражданите;

6. командно-административната система;

7. преустройството;

8. демократичния модел на социализма;

9. правата на личността;

10. привилегиите на номенклатурния апарат;

11. съдбата на отечественофронтовската опозиция.

12. Смятате ли, че гражданите в момента имат правото на стачка, независимо от мнението на апарата?

1. да

2. не

13. Смятате ли, че гражданите имат право на сдружения, независимо от мнението на апарата?

1. да

2. не

14. Смятате ли, че гражданите имат правото на манифестация, митинги, демонстрации, независимо от мнението на апарата?

1. да

2. не

15. Кое е онова, което трябва да отличи творческите съюзи на днешния етап от преустройството? (Напишете).............

16. Какво е Вашето най-общо отношение към провежданите в икономическата сфера реформи?

1. не съм запознат със смисъла на тези реформи;

2. най-общо положително;

3. противоречиво

4. най-общо отрицателно;

Каквото и да е Вашето мнение за протичащото у нас преустройство, все пак “става нещо”. Какви определения бихте дали на преустройството у нас? (Подчертайте всички верни според Вас определения.)

18. Каква е според Вас ролята на българската интелигенция в извършващото се у нас преустройство?

1. Интелигенцията няма самостоятелна роля. Тя се ръководи от становището на висшия партиен апарат.

2. Интелигенцията вижда обществените проблеми на страната не по-лошо от висшия партиен апарат. По въпросите на преустройството тя е негов партньор и опонент.

3. Интелигенцията разбира не по-зле от висшия партиен апарат социалните проблеми на България и е длъжна да действа независимо от него.

19. Ако смятате, че има още нещо, положително или отрицателно, което характеризира преустройството у нас, молим Ви да го посочите. Можете да отбележите и Вашите критични бележки към въпросника или към ръководството на клуба:

.................................................................

Ръководството на Клуба за подкрепа на

гласността и преустройството в България