СТАНОВИЩЕ

НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ

 

Споразуменията, подготвили Руско-турската война от 1977-1978 година и Берлинският договор разпокъсаха българския народ в пет държавни образувания. Това бе цената на нашето освобождение. Несъответствието между етническа и държавта територия предопредели до голяма степен бъдещето на страната ни.

Българите в Македония, Добруджа, Тракия, по-късно и в Западните покрайнини, не забравиха своя произход. Илинденско-Преображенското въстание от 1905 година бе саможертвен опит за присъединяване към Отечеството. Сега, 88 години по-късно, ние се връщаме къв естественото разбиране на националния идеал и към естественото преклонение пред подвига на македонските и тракийските българи.

В края на двадесети век измеренията на националния въпрос са други. Ние нямаме териториални претенции към съседни държави, но не бива да забравяме, че няколко милиона българи живеят извън страната. За да запазят българщината, те се нуждаят от материална и духовна подкрепа и ние ще им я предоставим.