[1] Списъците на членовете на първия Клуб имат своя собствена история. Досега са публикувани няколко техни варианта. По този повод ще отбележа, че Управителният съвет на Клуба не е обсъждал въпроса за архива и не е възлагал на никого да го съхранява. Така че кой списък, кой вариант на документ ще се приеме за истински, е въпрос на специално проучване. 

От множеството физически списъци - намиращи се в членове на Клуба, в симпатизанти или службите, стойността на оригинал имат три:

1. Написаният на ръка от Желев преди учредяването;

2. На основата на втория ръкописен, като са внасяни промени, са направени четири машинописни копия. Едно от тях е прочетено от трибуната на 65-а аудитория при учредяването. Това е вторият оригинал; четирите копия са унищожени от Йордан Василев (по сведение от Евгения Иванова) след учредяването, за да няма документ, кой е член и кой не. Затова е сигурно кои са дали съгласие да станат членове преди учредяването. А предполагаме кои са се записали при самото учредяване. Става дума за 21 имена. Има още двайсетина души, които не фигурират никъде.

3. Съществуваше постоянно допълван и разширяван списък, който се предаваше от един председател на друг (ще припомня, че председателството беше на ротация). Към него имаше листчета с имена и молби за приемане в Клуба. През есента на 1989 година този списък беше подреден и написан на машина. Едно от копията беше на председателя. С това копие се работеше. Например - поканени сме от Екогласност да участваме в подписката им. Председателят изважда списъка и преценяваме име по име кой би могъл да участва.

В този сборник поместваме наличните списъци на първия клуб и два от списъците на клубове в провинцията.

ПЪРВИЯТ СПИСЪК

Списъкът е писан на ръка от Желев. Той се съхранява в неговия архив. След като е провел серия разговори, Желев го прави, за да очертае евентуалния кръг на учредителите. В него са включени лица, с които е предвидено да говори той или някой, който е поел такъв ангажимент. Мнозинството от изброените не подозират за бъдещия Клуб. Повечето от тях са написани с малки имена, което подсказва, че организирането се опира на лични познанства. Фамилиарността в междуличностните взаимоотношения тепърва ще бъде измествана от политичността.

Публикуването на съдържанието на този списък има за цел да създаде документална основа на представата за многомесечния процес на разговори, съгласия и откази при учредяването на Клуба.

ВТОРИЯТ СПИСЪК

Написан на ръка. Той доразвива първия. В него се съдържат имена, с които вече е направена поне една консултация. Празните редове са оставени за хора, чиито имена Желев не знае, но са му казани като бройка.

[2] Тук поместваме само имената - допълваме липсващо второ или трето име, за да бъде ясно кой е споменатия; махаме телефоните и адресите.

[3] Елка Георгиева Константинова - родена на 25 май 1932 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател, редактор в отдел “Критика” на сп. “Септември”. Професор по филологически науки. 1989-93 г. е председател на Радикалдемократическата партия. Депутат в 7-ото велико народно събрание. Една от 39-те депутати, които обявявват гладна стачка срещу приемането на новата Конституция на Република България. Депутат в 36-то НС, избрана с листата на СДС. От 1991 г. до 1992 г. е министър на културата. От 1993 г. до 1997 г. е дипломат в българското посолство във Варшава, Полша.

[4] Валери Петров - роден през 1920 г. в София. Автор на стихове, приказки, сценарии за филми, пиеси за деца и възрастни. Преводач. Особенно ценни са преводите му на творчеството на Шекспир и Гьоте. Работил е във в. “Стършел”, бил е аташе по печата в Рим /1950 г./ През 1990-91 г. е народен представител в 7-ото велико народно събрание от ПГ на БСП.

[5] Георги Мишев (Георги Мишев Иванов) – роден през 1935 г. – писател (разкази - сборник "Матриархат", повести - "Вилна зона", "Селянинът с колелото", "Дами канят", киносценарии, произведения за деца и юноши), дисидент, председател на Русенския комитет, активно участва в дейността на Клуба за гласност и преустройство, във ФКД, в дейността на СДС, депутат във ВНС, "отлюспен" е през лятото на 1991 г.

[6] Давид Хаим Овадия (1923-1996) - поет. Почти цялото му творчество е посветено на партизанското движение, в което участва. Стихотворения - сборници "Стихове за партизанския отряд", "Трябва да се живее", документална проза - "Менахо или терористът", "Леваневски", спомени. Превежда поезия от руски език.

[7] Чавдар Йорданов Кюранов - р. 16 май 1921 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Научен сътрудник в Икономическия институт 1956-65 г. Международен служител в Женева 1965-71 г. Старши съветник в Държавния съвет 1971-82 г. Работи в Централния комитет на БКП 1982-84 г. Завеждащ секция "Социология на труда" в Института по социология към БАН 1971-88 г. Професор, доктор на философските науки. Преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". Зам.-председател на Международния съвет по социални науки към ЮНЕСКО. Член на Клуба за гласност и преустройство 1988-89 г. Член на БКП от 1948 г. Изключен 1988 г. и възстановен 1989 г. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 г. Зам.-председател на Висшия съвет на БСП 1990-91 г. Председател на Обединението за социална демокрация. Депутат в 7-ото велико народно събрание, в 36-ото и в 37 НС.

[8] Искра Панова – (1918-2004) Семейно свързана с левицата. Започва да се занимава с политика още като студентка през 1937 година. Многократно арестувана. Два пъти е изключвана от Университета заради политическата си дейност. Една година учи в Париж. От 1940 година е член на нелегалната компартия (тогава Българска работническа партия). Веднага след нападението на Хитлер над Съветския съюз тя е въдворена в концлагера "Свети Никола".

От 1942 година се включва в нелегална антифашистка дейност. Арестувана и изтезавана. Не дава никакви сведения за своята дейност и за други хора. Прокурорът иска смъртна присъда. Осъдена е на доживотен затвор. Тя вече е легенда за поведение в полицията сред младежите.

След 9 септември развива международна дейност в леви младежки организации. През 1949 година става заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура. Тогава е сред първите пет най-високопоставени жени в България.

Възложено й е (по съветско указание) да подготви правителствен документ за грешките в изкуството. След като посочи грешните, са щели да последват репресии. Тя отказва и по свой избор напуска политическата работа.

Завършва аспирантура в Москва и постъпва на работа в литературния институт на БАН, където работи до пенсионирането си. Национално име с демократичните си разбирания. Тежко преживява инвазията в Чехословакия. ("Всичко у мене се отрови. Всяка радост.")

[9] Христо Панчев Смоленов - Роден на 30 август 1954 г. в Пловдив. Женен, има трима синове - Веселин, Панчо и Христо. Следвал е в Москва. Специалист по логика и методология на науката. Доктор на философските науки. Научен сътрудник в Института по философия и Института по математика при БАН, 1980-1989 г. Член на Комитета за екологична защита на Русе 1988 г. и на "Екогласност" 1989 г. Член на БББ. Парламентарен секретар на Министерство на отбраната, 1995-1997 г. Член на Съвета на директорите на Национален инвестиционен фонд "Съединение". На 30 юли 1998 г. НИФ "Съединение" се влива в Корпорация "Съединение" АД. Депутат от Пловдив-окръг в 38-ото Народно събрание. Влиза от листата на Българския бизнес блок. От 25 юли 2000 г. е независим депутат. Член на Комисията по образованието и науката и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството в 38-ото НС. Член на Консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива. Извънреден професор към Монреалския университет. Според данните на Комисията по досиетата Христо Смоленов е бил нещатен сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност от 5 ноември 1981 г. до 29 март 1988 г. Събирал е сведения за настроенията и поведението на български граждани. Псевдоними: “Андрей”, “Смоленов”. Хоби: лов. През септември 1998 г. участва в учредяването на Обществено-парламентарния ловен клуб в Народното събрание.

[10] Александър Каракачанов - философ, съветник в Общинския народен съвет в София до 10 ноември, дисидент, активен участник и съосновател на Русенски комитет, "Екогласност", по-късно член на СДС от края на 1989, основател и председател на Зелената партия, депутат в 7-ото велико народно събрание и временен кмет на София през 1990-1991 г.;съосновател на СДС-либерали.

[11]Светла Иванова - завършила е немска филология в СУ "Климент Охридски" (1970) и кинознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1978). Един от най-изявените български кинокритици. Работила е като филмов редактор в "Народна култура". Била е главен редактор на сп. "Летература". Културен аташе в Берлин.  

[12] Дучо Тодоров Мундров – кинорежисьор. Роден е на 14.03.1920 г. в Сливен. Завършил е кинорежисура във ВГИК Москва. Режисьор-постановчик в СИФ “Бояна” 1954-88 г. Един от инициаторите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 г.

[13] Васил Живков - кинорежисьор, лауреат на международни фестивали, директор на Българската национална филмотека 1997 г., по-късно директор на Бълг. културен институт, Москва. 

[14] Анда Божидарова Палиева – завършва теоретико-композиторски и диригентски факултет на Държавна музикална академия "Панчо Владигеров". Специализира в Москва и Лайпциг. От 1988 г.  гл. асистент в Катедрата по история на музиката и етномузикология в ДМА "П. Владигеров"; от 2000 - доцент в Катедрата по история на музиката и етномузикология при ТКДФ на ДМА "П. Владигеров". Ръководител на отдел към Столична концертна дирекция, създател на Експериментално студио за съвременна музика;  музиколог на Софийска филхармония. Eдин от основателите и отговорен секретар на Дружеството за нова музика в България, член на ISCM. Един от създателите на международния фестивал “Мusica Nova” през 1993. От м. август 2002 стана заместник-министър на културата в правителството на Симеон Сакскобургготски.

[15] Борис Димовски - освен всеизвестен карикатурист той е майстор на акварела, живописта, импресията, графиката. Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Бил е депутат от БСП в 7–ото велико народно събрание 1990 г.  Има 5 деца и много  внуци. Почина през 2007 г.