Борис Спасов 

До   ГЕНЕРАЛ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ДОБРЕВ,

ПЪРВИ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА

НАРОДНАТА ОТБРАНА НА НР БЪЛГАРИЯ

До   ЛАЗАР СТАМБОЛИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ГРАДСКИЯ КОМИТЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ

     ФРОНТ – СОФИЯ

ОТКРИТО  ПИСМО

Първи заместник-министре на Народната отбрана на НРБ, Председателю на Градския комитет на Отечествения фронт – София, Вие двамата, единият от общоградски митинг на 31 май 1989 г., а другият на митинг-заря на 1 юни 1989 г. оклеветихте мен и другарите ми – членове на “Клуба за покрепа на гласността и преустройството в България”.

По собствено ли убеждение, след като се запознахте с “Програмната декларация” на клуба и поне с мнозинството от неговите членове, или в изпълнение на поставена Ви задача отнякъде Вие говорихте по наш адрес лъжи и клевети?

Дали едното или другото, това си е Ваша работа. Но Вие ни нарекохте родоотстъпници, предатели, демагози, за което аз не мога да мълча.

Програмата на Клуба била “... Отделни хора от този “Клуб”, водени от нечисти политически цели, от екстремистки подбуди, застават по същество на антисоциалистически, антибългарски позиции.” /в. “Вечерни новини”, стр. 1; в. “Работническо дело”, стр. 2 – 1 юни 1989 г. На генерал-полковника не е стигнал куражът да отпечата словото си поне във в. “Народна армия”/.

Груби лъжи и гнусни клевети.

Разчитате на това, че Вие ще бълвате лъжи и клевети, а хората от клуба няма да имат възможност да Ви отговорят. Известни похвати от отречени времена. Това ли е Вашето “ново мислене”, това ли е Вашата “гласност”?

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не е заговорническа, тайна организация. Той е открит за всички граждани на НР България. В него сега членуват около 220 души: 2 академици, 17 професори, 11 доценти, 13 старши научни сътрудници, 26 писатели, 3 литературни критици, 8 журналисти, 17 кинодейци и десетки други честни български граждани, загрижени за бъдещето на преустройството, гласността и демокрацията в нашата страна. Не по-малко от половината от неговите членове са и членове на БКП и над 20 активни борци против фашизма.

Тези хора не са предатели, не са родоотстъпници, не са демагози.

В “Програмната декларация” на Клуба се казва:

“Учредителите на клуба считат за необходимо изрично да подчертаят, че той ще работи изцяло на основата на Конституцията на НРБ и в нейните рамки, на основата на сега съществуващото законодателство в страната и при пълна подкрепа на решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП от 1987 г., като се бори решително за тяхното практическо осъществяване.

Всякакви опити да бъдат включени елементи на секретност, подмолност, нелегалност или подривна дейност в работата на Клуба или пък да му бъдат инкриминирани отвън, Клубът ще разглежда като политическа провокация, инспирирана от враговете на гласността и преустройството в България.”

С една дума, членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България са за дискусия по всички въпроси на открит мегдан – всеки да взема участие, да има взаимна търпимост на мненията, всеки сам да решава кое е истина и кое лъжа.

Като един от създателите на този клуб и член на неговото ръководство аз Ви призовавам, генерале, и Вие, председателю на Градския комитет на ОФ – София, да уредите /това е във Вашите възможности/ единият с редакцията на в. “Народна армия”, а другият с редакцията на в “Вечерни новини” да публикуват пълните автентични текстове на Вашите речи, произнесени публично на митингите в София и наред с тях да обнародват “Програмната декларация” и пълния списък на членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.

Нека гражданите на НР България да прочетат тези документи и всеки сам да прецени кой е предател, кой е родоотстъпник, кой е демагог. Кой е за гласност, кой е за преустройство, кой е за демокрация.

Моята гражданска съвест не ми позволява да участвам в организация, която в София – столицата на нашата Родина – се оглавява от лице, което публично клевети честни граждани. Ето защо аз напускам Отечествения фронт, в който членувам от 1943 година до сега.

5 юни 1989 г.                Борис Спасов

София                        София – 1184

                                 ж.к. ХХХХХХХХ, блок ХХ,