Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

 

СЛОВО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС[1]

(първите дни на януари 1990 година)

 

Двадесет и девети декември отбелязва началото на критична фаза в развитието на нежната българска демокрация. Митинги и стачки разтърсиха България. Българите от десетки предприятия протестираха, че техни съграждани, съседи, приятели, съученици получават правото отново да носят собствените си имена. Нямаше световна агенция, нямаше правителство, което да подмине новия български сюрприз. Оказа ли се, че народът ни има акъл, колкото и чорбаджията му от Правец, който беше решил с червени барети да промени етносъзнанието на стотици хиляди хора? Нека помислим.

Националмитингуващите издигаха лозунги за единство на нацията. Какво единство се постига, когато всъщност така се задълбочава пропастта между българи и турци. Разделението расте с всеки вик за единство на такъв митинг. Митингуващите издигаха лозунги за териториална цялост на страната. Каква териториална цялост се укрепва така, когато една искра е нужна, за да пламне пожар и всяка външна сила, включително и любимата ни Турция[2], би имала международно признат повод да се намесва във вътрешните ни работи. Митингите скандират „България“, „Бъл­га­рия“, но каква България ви взела, когато и на кокошките по света ставаме смешни с лозунгите си за референдум. А за какъв референдум ставаше дума, може и да се документира.

Митингуващите постигаха точно обратното на онова, което провъзгласяваха. Освен това те обективно укрепват номенклатурната класа. Може ентусиазмът да е бил искрен и много голям, но ние все пак сме расли тук, случвало се е да организираме туй-онуй и знаем как се повежда колона от автобуси и стотици леки коли от единия край на страната до другия. Как да си обясним, че заведението „Варшава“ работеше денонощно? Но защо да бъдем анонимни? Общинският секретар на Търговище лично организира митингите и лично приканва гражданите за участие в тях. Четиридесет години номенклатурата манипулира населението, благодарение на политическата му неграмотност и неинформираност. Тя много добре знае от кое има сметка. Вчера от социалистическо съревнование, днес – от спонтанни митинги по националния въпрос.

Нещо повече. В момента вървят избори на делегати за извънредния партиен конгрес. Вместо за демокрацията, за преустройството на тези избори ще се говори до прегракване какви мръсници са турците, които петстотин години и така нататък, и какви добряци сме ние. Кой ще отиде на конгреса? „Патриотите“ – онези, които не се интересуват от България.

Сериозно се съмнявам в ползата от всичко онова, което ни сервираха нашите приятели от националмитингите. Включително и по националния въпрос.

Насила етнически въпроси не се решават. Сталин ни показа, той беше човек, който имаше по-голяма сила от нашата, а и по-голямо пространство, където да я разгърне, та той ни демонстрира как насила се изселват, разселват, заточават и избиват цели народи, не просто малцинства. Сега, петдесет години по-късно, всичко това се струпва върху Съветския съюз. Заплашват ни със стачка, ако не се приеме мораториум върху решенията от 29.ХII. Но това ще доведе до стихийна консолидация на всички мюсюлмани върху антибългарска основа.

Онова, което стана в нашата страна по времето на Възродителния процес, онова, което стана у нас миналото лято с екскурзията на триста хиляди и мародерствата на не по-малко хора от другия лагер, рано или късно ще излезе на бял свят и знайте – това беше една от най-големите трагедии и срамоти в българската история. Ние тепърва има да цъкаме с език. Тогава ще се открехнат и други тайни на отминалите митинги. Има реални проблеми. Има прояви на пантюркизъм, на мюсюлмански фундаментализъм. Но нека ние бъдем с чисти лица, за да имаме лице пред света да защитаваме националните си интереси.

В България живеят стотици хиляди турци. Да ги избием – не можем. Да ги набутаме в морето – пак не може. Да ги изхвърлим в Турция – видя се, че не става.

С тези хора ние трябва да живеем. Да живеем като мирни и кротки хора. Да се разбираме приятелски. Друг изход и за тях, и за нас няма.

Съществува наистина проблем.

Този проблем беше показан в документи на Клуба за гласност и демокрация още през лятото, аз самият лично съм го изразявал по радио „Свободна Европа“ в началото на юни.

Има турци, които искат да останат със славянските си нови имена. Един човек да е такъв – ние трябва да го подкрепим, да му подадем ръка и да гарантираме неговата безопасност.

Има втора група турци, които искат мюсюлманските си имена, но смятат себе си за български граждани, лоялни са към България и те са наши съграждани без никакви уговорки.

Има обаче и трета група турци, които смятат Турция за своя родина и на тях ние, като цивилизовано общество, трябва да създадем всички улеснения да напуснат колкото се може по-бързо страната.

Не би трябвало да има група от българското население – мюсюлмани, християни, българи, турци, българи-мохамедани, цигани, евреи, арменци, които да се чувствуват притеснени и правата им да бъдат орязвани. Всички ние сме равни и като равни трябва да градим своята обща родина – България.

Естествено е, че който не е лоялен към България, независимо от неговото вероизповедание и етнически произход би трябвало да понесе последствията за своята нелоялност. В този смисъл предлагам да се замени в предложения от Живко Живков документ „турско знаме“ с „чуждестранно знаме“. Подкрепям всички останали предложения в декларацията.

Нашите въпроси са по-лесно решими, ако поставим на челно място не етническите проблеми, а проблемите на демокрацията. Ние искаме мирна, демократична, правова и неделима България.

Но ние можем да защитим нашите граници не чрез военна сила, не чрез смайващи икономически успехи или стряскащи страната митинги, не чрез непобедими съюзници (сами виждаме как те се оплитат в собствените си проблеми), а като създадем привлекателно общество. Нека тук всеки човек се чувства свободен – да печели, да работи, да пътува, да говори, да пише, да се организира и ние трябва да бъдем сигурни, че няма да имаме турски проблем. Никой не бяга от хубавото. Дайте заедно да се обединим в името на хубавото, за да си решим етническите проблеми.

Турците в България са стотици хиляди. Аз бих ги нарекъл българи от турски произход, както другите са българи от славянски произход, ние сме братя. Известно е, че прабългарите са били тюрки. Те са ни дали етнонима – българи. Нашето име „българин“ е тюркско. Нека сега нашите турци го приемат като естествено и за себе си. Нашата държава е била славяно-българска. Съдбата е отредила на нашата земя да се срещнат двата многобройни народа: славянският и тюркският. Тюрките са от Китай до Босфора. Славяните са от Тихия до Атлантическия океан. Дайте да правим заедно държавата си. Който не е съгласен – да тръгва я на запад, я на изток и да ни остави да си живеем в мир. Аз вярвам на всеки, който е готов да развее българското знаме и да викне: „Единна и демократична България!“

 


 


[1] Словото не е обсъждано в Управителния съвет на Клуба,но е произнесено от името на Клуба. За това има протоколно решение:

ПРОТОКОЛ

Днес, 8 януари, се състоя заседание на Управителния съвет на Клуба за гласност и демокрация. На заседанието присъстваха: Копринка Червенкова, Иван Джаджев, Стефан Продев, Бернар Мунтян, Иван Николов, Кирил Василев, Мария Бойкикева, Ангел Ахрянов, Александър Миланов, Невена Стефанова, Георги Величков, Петко Симеонов ..... По точка “Разни” заседанието реши: “Упълномощава Петко Симеонов да представлява Клуба за гласност и демокрация на заседанията на Обществения съвет по някои национални въпроси”, който заседава в Народното събрание по инициатива на др. Станко Тодоров. “ ...

Протоколчик: ..........

8 януари 1990

 

[2] Намесата на Турция в Кипър и окупацията на част от острова, създаването на нова държава от окупираната територия, беше и си остава застрашителен факт за всички съседи на Турция.

 

 

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Home