П Р О Т О К О Л на Политбюро от 11, 15 и 16 ноември 1988 година.

Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Димитър Стоянов, Петър Дюлгеров, Стоян Марков, Начо Папазов, Васил Цанов, Димитър Станишев и Емил Христов.

След като обстойно обсъди някои въпроси по осъществяване на Юлската концепция Политбюро подкрепя предложенията, направени в заключителното изказване на др. Тодор Живков, за необходимостта от решителни практически действия за по-нататъшното преустройство у нас. Във връзка с това Политбюро на ЦК на БКП реши:

1. Намира за необходимо на предстоящия пленум на централния комитет на партията да се разгледат не само проблемите на селското стопанство, а в центъра на обсъждането да се поставят въпросите за практическата работа по преустройство на нашето общество - в икономиката, духовната сфера, обществените организации, работата с кадрите. На пленума да се докладва и по проблемите на селското стопанство, и за проектите на плана и бюджета на страната за 1989 година.

2. Инициативата на някои дейци на науката и културата за образуване в София на т. нар. "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България" е проява с политически замисъл, опит да се противопостави на партията и на държавата част от интелигенцията, да се пречи на осъществяването на Юлската концепция и в крайна сметка да се дестабилизира политическата система в страната.

Поради това смята за целесъобразно да се предприемат необходимите политически мерки за преустановяване на дейността на "Клуба".

Секретариатът на ЦК на БКП и ГК на БКП - София да предприемат налагащите се организационни мерки, които да бъдат осъществени от партийните комитети и организации в София и от съответни държавни органи.

на др. ДИМИТЪР СТОЯНОВ във връзка със създаването на клуб за подкрепа на преустройството, направена на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 11 ноември 1988 г.

На 4 ноември ние изпратихме на членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП първоначална информация относно: "Създаване на т.нар. клуб за подкрепа гласността и преустройството в България".

Въз основа на анализа на получените данни оттогава досега могат да се направят следните оценки и изводи:

- Като участвували и поканени да се присъединят към клуба досега са установени над 80 лица.

- Една част от тях са членове на БКП, включително и 9 АБПФК, предимно научни и културни дейци.

Основен инициатор и организатор на т.нар. "клуб" е Желю Желев и неговото обкръжение. Това са:

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ - главен асистент във Физическия факултет на Софийския университет;

МАРИЯ БОЙКИКЕВА - редактор в издателство "Наука и изкуство";

ИСКРА ПАНОВА - бивш научен работник, пенсионерка;

ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА - работи в Института за култура, баща й е ликвидиран от Народния съд;

БОРИС СПАСОВ - офицер от запаса, полковник, и др.

Подготвителната работа и разгласяването за учредителното събрание те извършвали изключително чрез лични контакти и разговори, без да дават достатъчно информация за същността на клуба и неговите цели.

По този начин те са привлекли и хора, които искрено и честно подкрепят преустройството у нас и не са подозирали истинските им замисли.

Освен официално обявените в "декларацията" цели, организаторите на клуба искали в него да се разглеждат "неудобни за режима факти и проблеми", да се правят запитвания в различни инстанции и "да влязат в диалог с правителството".

Ивайло Трифонов и Желю Желев възнамерявали да искат сведения чрез открити писма за апарата, заплатите и други данни на ЦК на БКП, МНО и МВР.

- Двамата били на мнение, че учредяването на клуба било проверка на хората и главното било да се активизира интелигенцията като най-близките и непосредствени задачи били осигуряване на помещения за провеждане на сбирки и печатна база за пропагандиране дейността на клуба.

- На 4 т.м. е било проведено събиране на ръководството на клуба. на което обсъждали предстоящите му прояви.

- Разполагаме с данни, че са проведени още две сбирки на ръководството в ресторанти.

- Организаторите се стремяли да проведат бързо и някои други изяви за утвърждаване на клуба.

- Имали идеята на всяка цена да афишират дейността си чрез средствата за масова информация.

- Поставили си за цел също да разширят дейността на клvба чрез привличане на повече лица из средите на интелигенцията и студентите и създаване на други подобни клубове в страната.

- Желю Желев и Блага Димитрова обсъждали спешно да се организира литературно четене в София като изява на клуба.

- Изказана била идея да се покани кореспондентът на в."Правда" у нас Л. Жмирьов.

- Радой Ралин се хвалил, че председател на ТКЗС ги е поканил да проведат сбирка в тяхното стопанство.

- Замислили да се свържат с някои заводи, където да провеждат свои мероприятия.

- Една от първите прояви на клуба е изпращането на поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по случай 71-вата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

Какви изводи могат да се направят на основата на постъпилите данни?

1. Между инициаторите и организаторите на Клуба има предимно лица, които по различни причини са загубили позиции и влияние в научните и културните среди.

С участието си в клуба те разчитали да възвърнат и дори да увеличат влиянието и авторитета си у нас и зад граница, да натрупат "идейно-политически дивиденти".

2. Друга група лица са известни като стоящи на нездрави позиции в творческата, научната и обществената си дейност.

- Част от тях се чувствуват обидени и недооценени. Изразявали са несъгласие с отделни страни на партийната политика и социалистическото строителство през последните 10-15 години.

- Някои от тях изтъкват тезата, че преустройството у нас следва да бъде напълно аналогично с преустройството в Съветския съюз, без да се съобразява с различията и резултатите, постигнати у нас през годините на априлския период.

- Оперативните данни показват, че Желю Желев и групата около него търсят контакти с представители на неформални групи и клубове от Съветския съюз, с оглед да получат подкрепа от тях, за да не се стигне до мерки спрямо тях, както при случая с комитета за Русе.

- Поведението на мнозина от ангажиралите се лица показва, че в последните дни те са смутени, уплашени и в очакване какви мерки ще предприеме Централният комитет, ГК на БКП и органите на държавна сигурност.

- Проведените разговори досега показват, че една част от лицата се дистанцират, като обясняват, че не са били запознати по същество със замисъла на клуба.

- Някои от тях съзнават, че са нарушили Устава на партията и очакват, че ще им бъде потърсена партийна отговорност.

- Въпреки твърденията, че клубът няма да функционира при условия на секретност и нелегалност, прави впечатление, че е извършвана предварителна дейност с елементи на конспиративност.

- Следва да се отхвърли като неприемлив аргументът на учредителите, че клубът се изгражда на конституционна основа.

- Чл. 52 от Конституцията на HP България регламентира правата на гражданите за сдружаването им в обществени организации, когато основната им дейност е формулирана в устав и е дадена гласност чрез регистрация в съответния районен съд.

- Изразеното в декларацията становище, че "клубът не ще търси юридическо признание от съда" и "няма да притежава статут на юридическо лице" влиза в противоречие с конституционния принцип за законност и контрол чрез закона.

- Те се опитват да се позовават на Юлската концепция, където се съдържат постановки за създаване на условия за изграждане на самодейни сдружения по интереси и творчески клубове както в границите на обществените организации, така и извън тях, но пренебрегват действуващото законодателство.

- Постановките на Юлската концепция обаче са категорични по отношение на възможността демократизацията на процесите при социализма да бъде използвана като платформа за развитие на анархия, хаос и демагогия.

- Действията и намеренията на организаторите на клуба създават условия за развитието именно на такива явления.

- Както посочих от лицата, ангажирани в т.нар. "клуб" една част са членове на БКП.

- Те грубо са нарушили чл.24 и чл.25 от Устава на Българската комунистическа партия, който регламентира реда за обсъждане на въпросите за развитието на страната и политиката на БКП от членовете на партията.

- Учредяването на клуба и участието на комунисти в него е неформално сдружение извън действуващата организационна структура на БКП.

То е в противоречие с партийно-организационния принцип.

1. Главният, основният извод, който може да се направи от получените данни, от техния анализ и оценка, е, че е направен опит да се създаде паралелна политическа структура на партията по подобие на такива структури в други социалистически страни.

2. Дълбокият, прикрит замисъл на инициаторите на клуба е да се дестабилизира политическата система и обстановка у нас, да се противопостави част от интелигенцията на партията и чрез нея да се диктуват условия на Централния комитет, да се подготви почвата за променяне на властта.

Искам да илюстрирам този извод със становището на Желю Желев, че "Министерството на вътрешните работи пази властта на няколко души и не се интересува, че България изгаря".

Какви мерки предлагаме да се предприемат по отношение на нициаторите и ангажираните лица в т.нар. "клуб"?

1. Като се има предвид разнообразният състав, различната степен на ангажираност, това, че някои от лицата не са били наясно по същността на целите и намеренията на инициаторите на клуба, е необходимо да се подходи диференцирано към всеки от тях.

2. В кратки срокове - до няколко дни - в общинските комитети на БКП от служебните ръководства и партийните организации да се проведат разговори и срещи за разколебаване, разобличаване, дезангажиране и пресичане на дейността на клуба.

3. Органите на прокуратурата да се заемат активно, на основата на правна оценка, да проведат в следващите дни в районните прокуратури в София предупредителни разговори с инициаторите и активните организатори, като им се посочи тяхната неправомерна дейност и последиците, които могат да настъпят за тях.

4. Като се има предвид, че част от лицата, заангажирани в клуба, са преподаватели във вуз, да се предприемат мерки от административните, партийните и комсомолските органи и организации, за да не се допуснат негативни настроения и анти-обществени прояви на студентите преди и по време на студентския празник, а също така и да не се допусне ангажиране на студенти и други преподаватели в дейността на "клуба".

5. Да се проведат в централния комитет срещи с ръководители на творчески съюзи, БАН и средствата за масова информация, на които да се информират за случая с клуба и им се дадат указания за пресичане проявите на техни дейци и членове.

6. Да не се допускат публикации от името и в подкрепа на т.нар. "клуб".

- Да не се предоставят помещения и печатна база.

7. Анализът на обстановката показва, че следва решително да се активизират ръководствата на творческите съюзи, научните институти и партийните организации за организиране на дискусии, срещи, кръгли маси за обсъждане на различни аспекти и проблеми на преустройството у нас, за да се изземе инициативата от недобронамерени лица и демагози.

Това особено се налага във връзка с предстоящото провеждане на конгресите на творческите съюзи.

8. Налага се, според нас, по-отговорно и по-прецизно да се подготвят и програмите на българската телевизия.

Повод да поставя този въпрос е, че в последните седмици беше дадена на няколко пъти трибуна на Радой Ралин и други лица, които се знае, че стоят на нездрави позиции.

9. Да се решат в по-кратки срокове въпросите за редакционната колегия и позицията на вестник "Народна култура", тъй като той става трибуна на редица материали със съмнително идейно съдържание, което не е в интерес на преустройството, а се афишират материалите под флага на преустройството. Тук става дума също за една нездрава позиция.

10. Да се информират и дадат указания на областните комитети на партията да вземат свои мерки за пресичане на опити за създаване на подобни клубове или други прояви от този характер.

Да се насочи тяхното внимание към предприемане на допълнителни инициативи за привличане на интелигенцията в общините около политиката на партията по преустройството в страната.

Като отчитаме нарастващите опити на идеологическите централи на империалистическите страни да дестабилизират България и обстановката в някои социалистически страни, както и случая, който разглеждаме днес, временните трудности, които имаме във връзка с преустройството, органите на Министерството на вътрешните работи преустройват своята работа и ще насочват своите усилия за своевременно разкриване, предотвратяване и пресичане на намеренията и опитите на противника да използва преустройството в България за свои подривни, кариеристични цели.

Във връзка със случая с т.нар. "клуб" ние най-тясно координираме нашата дейност с Градския комитет на БКП, Главната прокуратура и предприемаме свои специфични оперативни и профилактични мерки.

на др. ИВАН ПАНЕВ във връзка със създаването на клуб за подкрепа на преустройството, направена на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 11 ноември 1988 г.

Другари, аз няма да повтарям това, което другарят Стоянов вече каза, но още един път искам да подчертая, че от анализа, който ние правим след срещата на 4 ноември, категорично се потвърждава становището, че става дума за създаване на една паралелна опозиционна на партията структура.

Това се потвърждава от обстоятелството, че зад лозунгите на преустройството се прокарват груби, тенденциозни обвинения срещу партията и нейното ръководство. Хората, които участвуват, са преди всичко хора наказани, обидени, с незадоволени амбиции, изразяващи по различни поводи несъгласие с партийната линия, в това число участници в комитета за Русе. В техния състав са: 39 комунисти, 11 активни борци, 4 изключени от партията, 10 наказани и 36 безпартийни.

Цялата организация се извършва тайно, извън партийните органи и организации, в нарушение на организационните принципи, като се използуват и методи на шантаж, на злепоставяне и включване на xopa без тяхно съгласие.

През тези дни в общинските партийни комитети и в партийните организации се проведоха разговори с редица участници. За резултатите от разговорите с тези участници можем да кажем, че се оформиха три групи:

Първа група - тези, които са включени в списъците на участниците, но не са знаели и не са присъствували на събранието, като: Кръстьо Горанов, Величко Добриянов, Евгени Ганчовски, Искра Цонева, Юлиян Минков, Давид Овадия, проф. Овчаров. Те не са давали съгласие да участвуват в подобен клуб и се разграничават от неговата дейност.

След първите разговори, както подчерта и др. Стоянов, се чувства известно отрезвяване на тази група.

Втората група: Снежана Аврамова, Николай Василев, Искра Панова, Ч. Кюранов са върли привърженици на идеята и заявяват, че даже ако към тях се приложат партийни санкции, те пак активно ще участвуват в работата на клуба.

Трета група - това са инициаторите, организаторите: Жельо Желев, Петко Симеонов, Борис Спасов, Малина Петрова, Кирил Василев, Радой Ралин, Ивайло Трифонов и Иван Николов, яростни привърженици и с всички сили ще се борят за утвърждаване на клуба.

Прави впечатление, че се появяват и някои особени мнения. Така например Николай Василев споделя, че клубът е теоретичен, че повече нови членове те няма да събират и че този клуб - той има сведения - ще получи пълната подкрепа на централния комитет на партията. В същото време във второто издание на декларацията, която вече се разпространява, се казва, че вече членовете на клуба са 110.

Като правим анализ на причините, създали възможността за организиране на клуба, трябва да подчертаем преди всичко недостатъчната активна работа на партийните органи и на първичните партийни организации за изпълнение на решенията на Юлския пленум на ЦК по духовната сфера, на мерките на Секретариата на ЦК. Въпреки че нашите първични партийни организации след решенията на Юлския пленум и след мерките на Секретариата на Централния комитет сериозно активизираха своята дейност, много от тях още не са станали политически ръководители на трудовите колективи и не могат да овладеят политически обстановката. Недостатъчно ефективна е и помощта на Градския комитет на партията.

При тази обстановка се налага ние да осъществим една много гъвкава, активна, умна и диференцирана, но твърда и последователна работа.

1. Стремим се на основата на разговорите и мненията на участниците в клуба да направим диференциация между тях и тези, които отричат досегашната негова дейност и имат отрицателно отношение към изграждането на тази политическа структура, да бъдат отделени и да бъдат активно привлечени в по-нататъшната наша политическа работа.

2. Стремим се решително да издигнем работата на първичните партийни организации, по-активно да работят общинските комитети на партията. Сега ние сме възложили отношение към участниците да вземат общинските партийни комитети, а там, където могат, и самите първични партийни организации.

3. Стремим се да следим всяко политическо, културно и просветно мероприятие и инициатива на територията на столицата. Една от мерките, които те предприемат, и едно от указанията е да използуват абсолютно всякакви прояви, където и да се намират те, за да популяризират дейността на клуба и да привличат нови участници. Затова ние ще вземем мерки да създадем обстановка да следим всяка инициатива, на която те евентуално биха могли да намерят трибуна.

4. Специални мерки ще вземем за целесъобразно използуване на размножителната техника, печатната база, салоните, местата за културни прояви, защото прави впечатление, че те използуват именно машини на учреждения, институти и пр.

5. Искаме да създадем една организация за адекватна политическа реакция. Ако все пак те някъде съумеят да се изявят, ние да създадем условия по същия начин адекватно да се реагира от група другари, които ще участвуват в тези мероприятия и ще пресичат тяхната дейност. Специални мерки ще вземем за 8 декември.

6. Проверихме, че от всички само двама не са софийски жители, а живеят в Пловдив.

Едновременно с това смятам, че едно основно изискване, за да няма в бъдеще такива прояви, е ние да бъдем последователни и да изпълняваме докрай решенията, които вземаме. Ние не завършихме своята работа - аз говоря за Градския комитет на партията и за редица централни органи и ведомства.

Първо, ние трябва да имаме пълно координиране на усилията на партийните, на административните и на обществените органи и организации. Сега в редица вестници - "Народна култура", "Поглед", радиото и телевизията - именно тези хора публикуват най-остри материали, явяват се постоянно на екрана. Такъв е случаят с Жельо Желев, Георги Аврамов, Светла Иванова, Радой Ралин, Борис Димовски.

Второ, много от ръководствата на институти, на вузове не помагат на партийните органи, а някои административни ръководители се разграничават от дейността на партийните организации. Такъв е случаят със Съюза на българските художници, Съюза на филмовите дейци. В редица факултети на Софийския университет заместник-ректори, декани не подкрепят активната позиция на първичните партийни организации и по същество създават условия хората да се раздвояват, да се колебаят дали правилно постъпват.

Трето, много от въпросите, които се поставиха на събранията по Съображенията, които ние обобщихме, не намериха отговор. Ние трябваше да отговорим на тези въпроси - положително или отрицателно. Ние ги събрахме, обобщихме ги и не им дадохме обяснение, включително и на въпросите, които се отнасят и до нас - до Градския комитет на партията и до Градския народен съвет. Ние трябва да направим много сериозна преоценка на нашата работа в това отношение.

Четвърто, смятам, че всяка обществена организация и всеки институт трябва да бъде активен в осъществяването на политическата дейност и да носи своята отговорност, особено що се отнася до младежта. Безпокоят ни редица публикации в младежкия печат, където се обсъждат въпросите на неформалните групи, създаваме условия за по-свободни изяви на младежта и т.н.

Пето, особено внимание трябва да отделим за конгресите на творческите съюзи. Според нас не бива да се бърза, а трябва много добре да ги подготвим. И това, което др. Стоянов препоръчва - да се срещнем, да дискутираме, да обсъждаме въпросите, които вълнуват творците, но да отидем подготвени на тези конгреси.

Шесто, трябва да прегледаме изпълнението на собствените си решения по Съображенията. Един пример. Сега Философският институт на БАН няма нито ръководство, нито някой се занимава с неговата организация. Там се събират хора, които постоянно дискутират, обсъждат различни политически въпроси, и по същество няма атмосфера за работа. Ние не бива да търпим колективи в такива състояния.

Седмо, трябва да бъде осъществена една постоянна координация и непрекъснато да се анализират тези неща на съответните равнища.

Трябва да подчертая, че ние разбираме нашата отговорност и ще вземем необходимите мерки да изпълним поставената ни задача.

НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БКП 15 И 16 НОЕМВРИ 1988 г.

Другари, миналия път на предварителното заседание на Политбюро изслушахме информации от др. Стоянов и от др. Панев и се договорихме те да бъдат изпратени на членовете на Политбюро, които бяха възпрепятствувани да присъствуват. Разисквания не сме правили. Договорихме се на това заседание да разискваме. Имате думата.

От петък досега основното ядро от инициаторите Желю Желев, Искра Панова, Чавдар Кюранов, Иван Николов, Борис Спасов, Мария Бойкикева и Николай Василев - и някои техни близки, от тяхното обкръжение хора не са се разколебали след разговорите, които водиха с тях прокурорите, и вземат твърда позиция с намерение да продължи работата на клуба.

Второ, зачестиха случаите между тях, което те тълкуват като срещи на ръководството на клуба, да обменят информация за всичко, което се прави спрямо тях, и преди всичко за водените разговори в партийните комитети и Прокуратурата. Търсят опровержение на партийни оценки и посочените от прокурорите нарушения на закона, правят съответни юридически консултации с други юристи. А има и по-остри коментари, като този на Ивайло Трифонов, че те ще водят политическа борба, че сега се прави проверка на по-младите хора в България.

От засечените участници или от далите съгласието си за участие не са много тези, които напълно са се дистанцирали и дезангажирали. Такива има. И ние имаме такива информации, но не са толкова много. Някои от тях обаче имат двойствено поведение. На срещите с партийните комитети и прокурорите проявяват колебание и известно дистанциране, а след това вече в неофициална обстановка твърдят, че не са се отказали. Сред някои среди на интелигенцията се разпространяват данни за клуба, за предприетите мерки. Открита подкрепа няма. При личните контакти преобладава любопитството за тази работа и очакването какво ще се предприеме по партиен и административен път.

Какво възнамеряват да предприемат през следващите дни?

Първо. Да подготвят протестно писмо, в което да изложат несъгласието си с мерките и действията, които се прилагат спрямо тях, и отново да подчертаят целите на клуба.

Искат да изпратят писмото до Централния комитет, до ЮНЕСКО, Комисията за правата на човека, до Комисията по правата на гражданите към Народното събрание, до Комисията по правата на човека в Народна република България, до главния прокурор, до Съветското посолство или направо до Съветския съюз чрез Жана Авишай - кореспондентка на в. "Народна култура" в Москва.

Второ. Искат да организират преки изяви на клуба.

Трето. Искат да подадат документ за регистрация на клуба в съда, да привличат нови привърженици на клуба сред интелигенцията, предимно чрез личните си познанства, да поддържат легендата за клуба и изцяло да конфронтират мерките, прилагани срещу тях и дейността на клуба.

Ясно се очертава линия за спекулация със съветския модел. Техният коментар е: "Защо може в Съветския съюз, а не може в България?" Споменава се Грузия и т.н.

При така очерталата се обстановка е необходимо още по-решително и твърдо да се обединят силите за отпор и разбиване дейността на клуба, да се прилага цял комплекс от мерки, а при определени условия и следствени мерки, да се извикат в Прокуратурата и други членове. Така че да не се допусне пробив в нито една инстанция, върху която те да се опрат или искат да се прикрият. Да продължи диференцирания подход към лицата, като се премине към някои административни мерки - изваждане от работа и т.н.

Ние почти приключихме разговора с всички. Това са консултации, за които и др. Стоянов каза. Действително има една група, която решително се откъсва от тях. Трябва да се уточним как да работим по-нататък. Вече е сменен главният редактор на "Народна култура", сменен е редакторът на сп. "София".

Там трябва да се уволнят някои от работниците. Трябва да се каже на някои преподаватели, че не могат да бъдат преподаватели.

Имаме още четири разговора. Всичко това трябва да се систематизира. Ние ще го систематизираме и ще набележим допълнителни мерки.

Аз получих такова писмо като председател на Комисията при Народното събрание. /Др. Дюлгеров чете писмото, получено от клуба./

Писмото е подписано от Хр. Радевски, Невяна Стефанова и Искра Панова. Сложено е името на Мария Бойкикева, но тя не се е подписала.

Какво ще правим, каква оценка трябва да дадем на това явление? Как да постъпим?

След информациите, които направиха др. Стоянов и др. Панев, аз отново внимателно прочетох декларацията на клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. И действително, другари - това беше споделено в петък в предварителните разговори, - ние имаме един опит, и то сериозен и дълбоко замислен опит, за създаване на една паралелна политическа структура в нашата страна в противовес на партията. Макар че те в декларацията говорят, че не искат да бъдат юридическо лице, а да действуват като нова формация, без да бъдат регистрирани в съда, фактически с това, което днес др. Стоянов съобщи, те се разобличават окончателно, че от самото начало са замислили клуба като организация, и то нелегална стройна организация.

В декларацията ясно личи главната цел на клуба - да обсъждат най-острите проблеми на нашето развитие, проблеми, които са свързани сега с нашето преусторйство. И техният замисъл за обсъждане на тези въпроси е фактически да дестабилизират политическата обстановка в страната. Те идват в името на преустройството и гласността, но фактически това е опит да се завоюва терен, да се получи официално признание, а след това да обявят по същество фронт на партийната политика, да подготвят почва за смяна на властта.

Между прочем, когато беше у нас на посещение др. 3айков, той сподели пред мен във връзка с неформалните структури, които се създават в Съветския съюз, че на много места партийните и държавните ръководства били заблудени от редица неформални образования, които при своето създаване са декларилали пред официалните власти, че те се създават в името на преустройството, да помогнат на всички здрави сили в Съветския съюз за осъществяване на преусторйството, а след като са получили своеобразна обществена гласност и обществено признание, те са започнали да разгръщат по същество антисъветски, антипартийни действия. Това е тактиката и стратегията на неформалните структури, които се изграждат в Съветския съюз. Др. 3айков заяви: "Ние просто проявихме късогледство". И сега търсят начин как да сложат край на тази стихия и на тази сила, която организира около себе си онези, които не са съгласни с преустройството по същество, но които сега действуват в името на преустройството.

И нашите не случайно говорят за модел. Това е моделът на тези неформални структури, защото наистина това е опитът на тези неформални структури в Съветския съюз..

Те сигурно вече имат контакти и затова в своята програмна декларация възприемат същата линия, каквато възприеха в самото начало и неформалните групи - антипреустройство, антисъветизъм и антипартийна насоченост и действия.

Мен ми се струва, др. Живков, че ние трябва да проявяваме висока бдителност и да оценяваме, че няма място за такива неформални структури в нашето общество, в процеса на нашето преустройство. Ние имаме ясна концепция по неформалните групи, която беше заявена и на Юлския пленум, и на Националната партийна конференция. Вие нееднократно сте подчертавали по различни поводи, че неформалните структури могат да съществуват и ще съществуват в нашето обществено-икономическо развитие, но те трябва да се формират в рамките на самоуправляващите се организации, в рамките на нашите закони и трябва да действуват върху принципите на социализма и наистина да съдействуват за обновяване на социализма, а не за дестабилизиране.

Затова не бива да допуснем съществуване на клуба. Той трябва да бъде изолиран бързо и да бъде ликвидиран, без да се превръщат неговите членове в политически герои.

А те искат вследствие на нашите действия да се създаде обществен шум и у нас, и в чужбина и по този начин да наложат по-нататък своите действия.

Смятам, че трябва да направим всичко необходимо тяхната платформа, тази програма, която много хитро и много умно е разработена, да не получи широко разпространение. Аз не зная дали тя е изпратена на други места. Ние трябва да направим всичко възможно тази програма да не получи разпространение, да не стане така, че въз основа на тази програма да формират свои филиали в страната или да стане подтик за формиране на нови неформални структури.

Във връзка с това аз мисля, че въпрос над въпросите сега е в цялата партия, в трудовите колективи и всички обществени организации ние да повишим взискателността и бдителността. От контактите, които имам с различни организации, виждам, че на много места бдителността е притъпена, взискателността към отделния комунист, към работата на обществените организации е принизена. Това създава терен за нездрави действия на онези елементи, които не са съгласни с нашата партийна политика, които са обидени и търсят начин чрез гласността да използуват терен за действия и да се създадат трудности на нашата партия.

И от тази гледна точка може би ще трябва по някакъв начин ние все пак да обясним в партията и чрез комунистите във всички трудови колективи, в обществените организации, че в процеса на преустройството ще има сили, които ще се съпротивляват, ще действуват под различни форми, за да провалят нашата стратегия. Вие сте казвали това, а също и в изводите, които бяха направени непосредствено след Националната партийна конференция, заявихте, че преустройството ще бъде трудно дело и че трябва да очакваме съпротива и от обидени, и от вражески елементи, и от демагози. На тази основа ние трябва да разгърнем по-нататък работата, за да може да мобилизираме цялата партия, целия народ от позициите на бдителността и взискателността, да не допуснем да се създава какъвто и да е терен за такива прояви и такава съпротива и да може и партията, и обществените организации, и отделните граждани и комунисти да имат възможност бързо да реагират, правилно да се ориентират и да не се допускат нови прояви и нови структури в нашия обществен живот. Това е едното.

Второ, ние трябва също да видим какво те вземат на въоръжение, къде искат да разгърнат своята дейност. В тяхната платформа те вземат пет момента на въоръжение.

1. На икономическото развитие на страната и състоянието на икономиката.

4. За правата на гражданите и защита правата на гражданите.

Към него се приближил един безпартиен писател и му казал: "Др. Радевски, след като си почетен председател на този клуб, патрон трябва да бъде Червенков". Той се замислил и казал: "Всеки е грешил, но сега трябва да помагаме".

Другари, нашето икономическо развитие е такова, че не ни дава основание да бъдем в отбрана. И ние трябва широко да водим разговор с народа по проблемите на нашето икономическо развитие, по състоянието на нашата икономика. И тук трябва да се активизират всички фактори и органи, които имат допир до тези проблеми.

От друга страна, курсът на преустройство, който сме поели в нашата икономика и който ще осъществяваме на основата на нови виждания, трябва да стане една широка платформа, върху която да увличаме целия народ, особено младите хора, специалистите, интелигенцията, и да дадем простор за нова изява на тези хора.

Или въпросът за екологията. Ние имаме ясна програма, национална програма, нова политика по екологическите въпроси. Създадена е и структура при Отечествения фронт, Общонароден комитет, общински комитети. Този въпрос трябва да се разгърне на широка основа. Явно е, че тези органи сега не действуват, проблемите на екологията не се обсъждат така, както трябва.

Какво имам предвид? Ние обсъждаме проблемите за Русе, но остри проблеми има и в Кърджали, и в столицата. Ние имаме възможност чрез тези органи да дискутираме и да поднесем на обществеността въпросите, които обсъждаме, какви въпроси мислим да решаваме, за да може нашият народ да бъде информиран и да няма терен за спекулации по този въпрос. За съжаление, ние не правим това.

Да вземем нашата социална политика. Явно, че проблемите около увеличаване производството на стоки и услуги се разгръщат, но не се разгръщат с такава динамика, с такава мащабност, с каквато би трябвало да се разгръщат. Какво се получава? Като ходя по места, всеки критикува центъра. И критикува центъра за всичко, за което трябва да се критикуват долу. Няма мляко, няма сирене. Затова проблемът около стоките и услугите и изменената ситуация на пазара трябва да се постави на по-друга основа. Това, което Вие сте казали в Бояна през 1986 г., е забравено, за съжаление. Сега трябва час по-скоро да се завърши разработката на постановлението, което сте поръчали на Централния комитет и правителството, какво трябва да направим по разширение на мощностите, по преодоляване на някои диспропорции, свързани с производство на стоки за народно потребление, но главното е да разгърнем работата по самозадоволяването, за да може през 1989 г. да направим на всяка цена прелом на пазара и да преодолеем напрежението, което съществува около този въпрос, за да изтръгнем козовете на противниците, които искат да спекулират с този проблем.

Има и демографски проблеми. Трябва да разгърнем мероприятия и в това направление, защото то може да ни създава трудности по-нататък и в социално-икономическото развитие, тъй като въпросът е свързан с раждаемостта и с много други въпроси.

По отношение на защитата на правата на гражданите. Другарят Петър Младенов докладва в Секретариата едно предложение за създаване на целеви комисии при областните и общинските съвети, които наистина да разгърнат обществена работа в това направление и чрез контрол върху държавните и стопански органи, за да не се допуска злоупотреба с нашето виждане по отношение правата на човека. Това негово предложение трябва час по-скоро да се разгледа и на тази основа да се разгърне работата.

Освен това много от проблемите, които членовете на този клуб и самият клуб искат да експлоатират и да спекулират с тях, за да дестабилизират обстановката у нас, изискват час по-скоро да решим въпроса с говорител на правителството. Ако имаме говорител, ние може да поставяме много проблеми пред нашия народ по радиото и телевизията. Защото много от проблемите, по които сега става спекулиране, идват от това, че не водим достатъчно диалог с народа. Затова трябва час по-скоро да намерим човек, който да може да изяснява като говорител и да поднася информация на народа за това, което предприемаме по различни направления.

Трябва да се помисли за активизиране на Отечествения фронт. Наистина Отечественият фронт като общонародно движение е голямо наше завоевание. Ние трябва да го използуваме в новите условия по нов начин. Ако ще се създават неформални структури, те трябва да се създават в Отечествения фронт. Там трябва да се разгръща широка дискусия по различни проблеми, за да може там политическият живот да е свързан с тези остри проблеми, които възникват сега в процеса на преустройството. И тогава Отечественият фронт ще се извиси по новому в тази нова епоха, в която навлизаме, той да стане наистина ударна сила за осъществяване на преустройството и да увлече целият народ и народът да стане творец и реализатор на нашето преустройство.

В това направление трябва да се преустрои и съдържанието на профсъюзите. Профсъюзите стоят някак като наблюдатели. Има много проблеми, по които профсъюзите могат да вземат отношение. Трябва да видим как ще се издигне тази школа за управление.

В платформата на клуба се говори, че те ще разчитат много и на търсене на интервюта от отговорни партийни и държавни ръководители и стопански организации по различни проблеми, свързани с тяхната програма. Явно, че трябва да има порядък при даване на интервюта. И особено трябва да се разгледа работата на средствата за масова информация. Средствата за масова информация много често поднасят въпросите неправилно и вместо да облекчат, те създават настроение срещу нашата политика.

Аз не искам да кажа, че умишлено го правят, мисля, че го правят поради неинформираност. Затова може би ще трябва да се прегледа кадровият състав на средствата за масова информация и тези, които не са подготвени, не са компетентни, или да им помогнем, или трябва да бъдат отстранени от възловите позиции.

Ние ще разгръщаме дискусия, но тази дискусия трябва да се разгръща с оглед на целите, които си поставяме. И от тази гледна точка може би ще трябва да се повиши отговорността на главните редактори на вестниците и на директора на радиото и телевизията, а не те да бъдат в сянка на другите и да действуват без оглед на последиците.

И още един въпрос, който е изключително важен. Аз смятам, че трябва да се помисли как да се активизират и самите самоуправляващи се организации. Тоест ние трябва да видим как ще реализираме нашата постановка, че неформалните структури трябва да се създават в самоуправляващите се организации. Тя е дадена, но не сме разработили механизъм за реализацията на тази постановка. Ние не можем да бъдем застраховани, че след този клуб няма да възникнат и други клубове, може би ще се наричат асоциации и не зная какви още неформални структури.

Другарю Живков, на много срещи местните наши кадри и населението много остро поставят въпросът за това, което става в средствата за масова информация в Съветския съюз. Хората просто с недоумение казват: "Какво става, нима това, което е било досега в Съветския съюз, не е било социализъм, не е било социалистическо строителство?" Хората просто се вълнуват защо се получава така, че се търпят такива писания в Съветския съюз. Може би и тук трябва да се посъветваме със съветските другари. Но те не един път говорят, че това е проява на така наречената пяна. И ние трябва да кажем на нашата партия открито, да изясним това, за да може то да се възприема критично от хората.

Трябва да се помисли по един въпрос, който Вие един път поставихте - за по-активно включване в нашата работа на членовете и кандидат-членовете на централния комитет. Много от членовете и кандидат-членовете на ЦК са настрана, нещо повече, някои просто се поддават на нездрави изказвания.

Над 100 души от членовете на централния комитет са засегнати по един или друг начин.

Аз се запознах с двата документа, които ми бяха изпратени. Смятам, че те правилно се поставят тук на разискване, тъй като ясно прозира тенденцията от създаването на такъв клуб: да се създават големи затруднения на нашата партия в преустройството. Аз мисля, че това е едно продължение с други форми на комитета за защита на Русе. Ако разсъждаваме логически, ясно е, че и в бъдеще не сме застраховани от такива прояви. Така че ние трябва да бъдем достатъчно твърди и достатъчно меки, за да може да провеждаме нашата линия, а едновременно с това достатъчно гъвкави, за да можем да отблъскваме такива прояви, които се проявяват в една или друга форма.

Другарю Живков, сега в Унгария е създадена такава организация, на която е присъствувал даже министърът Пожгай, наречена демократически фронт при наличието на Национален фронт, който те имат. Те също не си поставят за цел да създават организации надолу, а казват, че ще обсъждат различни проблеми. Аз виждам голяма връзка между това, което си поставят "нашите приятели", и това, което става в Унгария. Онзи ден водих дълъг разговор с генералния секретар на Националния фронт на Унгария. Водих го в Пловдив, срещнах го с наши организации. Отидоха си със съвсем друго виждане за нас.

Искам да кажа, че в момента се създават различни подобни организации. Валенса иска да легализира своята организация. Такива опити се правят и в Чехословакия, и в Съветския съюз. Сега може да констатираме, че сме се подвели или се подвеждаме, но тези неща за мен имат една и съща централа. Това е антикомунистическа и антисоциалистическа централа в САЩ, която дава направления във всички страни. Ние мълчим, не даваме отпор и се получава, че правим преустройство, за да угодим на някого. На кого ще угаждаме? Ние имаме ясно определена задача - строителството на социалистическо общество. Ако остъпим от тази позиция, ще настъпят други неща. А ние не сме се борили и партията не е отдала живота си толкова години, за да правим сега такива изводи и такива отстъпки, които да ни злепоставят пред обществото и хората да изгубят вяра в партията.

Според мен тяхната цел е: да хвърлят прах в очите, като говорят други неща и да има кой да ги слуша.

Не може да има преустройство в България без партията, без Централния комитет, без ръководството на Централния комитет. Някои смятат, че след като стане промяна в ръководството, всичко трябва да се хвърля върху миналото. Ние може да си отидем утре, това е логиката на живота, обаче ние не може спокойно да си отидем, ако този процес не се развива нормално. И не бива да бъдем спокойни и никой няма да ни прости, ако изтървем тези неща. Аз онзи ден попитах унгареца защо търпят това. Той не можа да отговори.

Съгласен съм с др. Филипов, че в такъв момент обществените организации и по-специално Отечественият фронт трябва да имат по-голяма роля. Той трябва да бъде отдушник, той трябва да бъде трибуна, където човек може да си каже болката.

Ние имаме 35 хиляди низови организации на Отечествения фронт. Те са там, където хората живеят повече от 15 часа на денонощието. И нашите организации са едни демократични трибуни, където може всеки гражданин или гражданка да се изкаже за мероприятията, да ги утвърди от свои позиции. Това може да бъде една обикновена жена, но тя ги утвърждава, казва правилни ли са или не са правилни решенията на централния комитет или решенията на Народното събрание, или може да каже "На мен тези и тези неща не ми харесват, вземете мерки, какво е това народно здраве, каква е тази търговия". Тоест това е трибуна, където всеки може да изкаже своето мнение, където могат да правят предложения, тоест милионите граждани да вземат участие в управлението на страната.

Става дума, че може да не се допускат тези неща, тъй като имаме Отечествен Фронт. Нека да се подават, да се уточняват тук въпросите, които могат да се повдигат в тези 35 хиляди организации. Въобще става безпредметна такава дейност, когато те има къде да се изкажат, къде да поставят въпроси, къде да дискутират, къде да правят предложения. А другите, които не желаят да дойдат в Отечествения Фронт, те отиват по контрареволюционен път. Те искат съвсем друго нещо да правят. Тогава може да ги поставим на място, като ги изолираме.

Аз съм 14 години в Отечествения Фронт. В последната година всички другари долу в общините казват: нямат ни доверие. Долу Отечествения Фронт го няма или, ако го има, на него се гледа като на друга категория.

Аз смятам, че много правилно се поставя въпросът за младежта. Другарите не случайно го повдигат. Виждате къде се пука: или по младежка линия, или по културна линия. Въпросът за младежта е много важен. Те са най-чувствителният елемент. Там са студентите, там са "хунвейбините". Лесно може да се увлече младежта и да се отрекат много неща. Затова трябва да се засили влиянието и връзките с ЦК на Комсомола, с комсомолските организации по места, във ВУЗ, те трябва да бъдат в състояние да дават достоен отпор заедно с другите здрави сили, а не да напускат. Не са съгласни, напускат и си отиват. Те трябва да влизат в дискусия и да дават достоен отпор, да ги поставят на заслуженото място.

Ние познаваме Искра Панова добре. Може да има някакви остатъци от амбиции. Христо Радевски е най-компрометираният в нашия идеологически фронт като твърд поддръжник на култа към личността у нас. Ние толкова години вече разбиваме култа към личността. Той е най-уязвимият. Ние може лесно да се оправим с такива. Не бива да им даваме време да се ангажират, да се окопаят, а трябва да се разбият идейно и организационно. Ние трябва да отидем на бой с тях идейно и организационно, да разберат, че в България не могат да получат подкрепа. Ако намерим сега формула, мисля, че ще бъде добре. Тук трябваше да излязат наши хора, здрави сили и да дадат бой. Може да са били двама, може да са били 15 души, те трябва да излязат. Това показва, че Комсомолът и партията нямат тази готовност в този ВУЗ след всички тези неща, които са станали.

Що се отнася до големите проблеми, за които говори др. Гриша Филипов, аз мисля, че най-големият въпрос - това са икономическите проблеми. Има известни икономически проблеми. Ние не сме като Чехословакия. Ако в Чехословакия са по-добре от нас в снабдяването, в индустрията и т.н. те не са неуязвими по други въпроси. Там също се води голяма борба. А ние имаме някои неща, по които сме уязвими. Например въпросът за млякото е много сериозен. Било изядено млякото за последното тримесечие. Ще оставиш ли хората без мляко? Веднага трябва централните органи да кажат: дайте да видим какво ще последва от тази работа, защотото се натрупва, натрупва... Ти не му даваш мляко, не му даваш месо! И месото, и млякото са изядени по плана, обаче как ще обясниш на хората, че за третото тримесечие, до края на годината месото и млякото е изядено, а другото трябва да отива за държавата? Не става дума да изядем и да изпием всичко. Но през тази и идущата година на перустройство, когато ще напипваме някои въпроси, които ще дадат резултат, ние трябва да бъдем по-гъвкави. Отиват сега нашите хора и питат защо няма мляко. Отговорът е: ето ми плана за млякото, аз съм го изпълнил. Не може да оставиш децата без мляко, защото е изпълнен планът. Откъде ще вземем мляко? Ето го големият въпрос.

Трябва по-бързо да реагираме на тези неща, защото когато стане на едно място - не е беда, когато стане на 50 места не е беда, но когато стане на N места - започва негодувание по отношение на нашата политика. Ние виждаме, че сме прави, но не може да докажем, че сме прави. Фактически получава се така, че някои икономически проблеми ни хващат.

Що се касае до големия въпрос - въпросът за природната среда, - по който се изказва мнение, че Отечественият фронт и други другари не са активни, аз миналият път мълчах. Говори се, че ние не сме взели активни мерки по движението за опазване на природната среда. Трябва да кажа, че въпросът не стои така. Ние проведохме национална конференция и там се изказаха много хора, много активно участие взеха, избраха се надолу организации, съставиха се планове, сега правят срещи с хората. Това са големи проблеми. Това не са проблеми за еди-кой си завод. Другарят Живков формулира едно правило, че това е тотален въпрос. Ние трябва да импонираме. Аз мисля, че не само ще импонираме, ние ще раздвижим този въпрос, но така, че да не изпадаме в противовес на правителството. Ясно е, че трябва хем да натискаме, хем да вземаме мерки, хем да удържим положението. Ние много лесно може да изпаднем в положение на критикарство. Аз, когато събирам хората, им казвам: имайте предвид, че сме Отечествен фронт, че сме опора на нашата власт и когато критикуваме някои неща, критикуваме ги от наши позиции.

Аз приемам мисълта на Гриша Филипов. Може да се обсъди и в Секретариата да се възлагат на Отечествения фронт съгласувано някои маньоври. Защо да не създадем някакъв подобен орган, който да съдействува за гласността, за това, за онова? Чрез този орган може да парираме действията на такива хора. Който иска, да заповяда, обаче начело няма да бъде Радевски, а ще бъде друг. Или Отечественият фронт може да бъде буфер, който да отбие удара. Аз съм съгласен да провеждаме тези неща, но смятам, че трябва по-голяма съгласуваност и по-голяма гъвкавост. Ние всяка година правим срещи с МВР за движението по пътищата. И такива неща можем да правим, но трябва да има по-голяма активност.

Аз все пак искам да заключа с това, че не може да станат такива събития в България при наличието на такава силна партия и на такива силни масови организации. Обаче ние трябва да вземем мерки и практическите резултати, които имаме, да ги изкараме наяве долу, пред населението.

Аз смятам, че някои дискусии, които провеждаме, трябва да се насочват. Не може да пуснем едни въпрос и да го оставим да върви и сулю и пулю да приказват, каквото си искат. Ние даваме една насока, ще защитаваме това, което сме дали, някъде ще отстъпим, но трябва непрекъснато да дирижираме това, което сме предложили.

Мисля, че трябва по-скоро да проведем пленума по селското стопанство, да затулим устата на тези, които не виждат разумното, което се предлага, да дадем по-голяма свобода на организациите, на самоуправлеинето, на инициативността, на материалната заинтересованост, която сме дали и може да дадем, за да решим въпросите.

Ще посоча един пример. Биволите бяха 112 хиляди, а сега са 20 хиляди. Оказва се, че след чернобилската авария, ако една крава има 2800 единици на заразеност, една овца 1800 единици, то един бивол има само 120 единици. Сега една биволица на пазара се продава за 3000 лева.

Аз смятам, че ние най-добър отговор ще дадем на тези, като умело, разумно решаваме и някои икономически проблеми в рамките на нашите възможности. И друго - трябва да ги обясняваме на хората и да мобилизираме хората за тяхното изпълнение.

Аз смятам, че на тези "приятели" трябва да се даде бой по три направления:

1. Да влезем в дискусия с тях. Може да ги поканим да се срещнем, да разговаряме, да ги разобличим.

3. Може да създадем и други подобни организации.

Пример за това е Комитетът за защита на Русе. Ние им писахме, че нашата организация по екология е открита за тях, който иска - да заповяда, ще се намери място за участие. И те казали: "Убиха ни всички инициативи". Защото ако тръгнем да конфронтираме, те ще спечелят някои симпатии.

Аз мисля, че по трите направления трябва да се води борба. Обаче с членовете на партията трябва да водим разговори по различни направления. Тези, които са на съответна служба и ядат хляба на държавата, с тях трябва да се влиза в дискусия. Изключването трябва да бъде законна мярка. И аз го поддържам. Но трябва да се знае, че тази група няма да бъде последната група. Ние трябва да бъдем винаги готови и винаги активни в това отношение.

Що се отнася до това, че някои наши братски страни отпускат, дават възможност за такива неща, аз мисля, че в тази гласност може да се стигне до неща, за които ще се разплащаме. Не може да се разгащваме. Може да се разисква, обаче не разгащване. Цялата работа става опасна. Независимо че може да сме най-малката страна, нашата партия е Българска комунистическа партия и тя е започнала преустройството не сега, а го е започнала от Априлския пленум. И не бива да се смята, че това е съвсем нова идея. В същото време трябва да знаем, че преустройството ще се прави от партията, от ръководството на тази държава. То може да смени отделни свои хора, да обновява, да подмладява, но без партията не може да стане. И всеки, който си поставя задачата да се създаде друг център и да се измести властта на партията, има много здраве!

Аз съм съгласен, че трябва да се формулират накрая решения и да се знае, че в България има власт.

Другари, аз смятам, че трябва да се съсредоточим върху въпроса, който обсъждаме. Той засяга и материалната, и духовната сфера.

Ние в Контролната комисия вчера разгледахме тази декларация. Все пак аз информирах бюрото и се оформи следната оценка.

1. Бюрото на ЦКРК на БКП оценява, че сформирането на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството е проява с дълбок политически замисъл. Инициаторите - членове на БКП, са нарушили партийния Устав, подели са инициатива, която по същество е насочена против сегашното ръководство на партията, под привидната загриженост за това, че гласността у нас изостава от изискванията на Юлската концепция.

2. Бюрото на ЦКРК на БКП осъжда подобен нечист политически подход, в основата на който стои конспиративна дейност, а не откритият и отговарящ на юлския дух демократичен диалог с партийното ръководство, което в случая е пренебрегнато и заобиколено. В основата на извършеното деяние ние виждаме опит на някои неудовлетворени интелектуалци да се изявят пред обществеността, като "под знамето" на гласността станат популярни, за да заемат позиции в нашия обществено-политически живот чрез дълго подготвено и умело замаскирано идейно-политическо предизвикателсrво. Самият факт, че е разработена добре обмислена програмна декларация на клуба означава по същество опит за създаването на нова партия. Никъде не се споменава за водещета роля на партията. Целта е да се разруши сегашната политическа структура в нашето общество.

За подобен клуб у нас няма място, защото всеки може в съответните научни и обществени организации, чрез средствата за масова информация свободно да изяви своето мнение.

3. На инициаторите комунисти за създаването на въпросния клуб следва да се поиска обяснение и да се потърси отговорност за нарушение на партийния Устав от съответните ръководства на първичните партийни организации, където членуват.

Това беше оформено от другарите, които се изказаха.

Другарю Живков, аз искам да изкажа няколко съображения:

1. Моето мнение е, че това, което стана в Софийския университет, е дълго замислена идейна инициатива от месеци наред и за съжаление нито отделът на ЦК, нито съдебните органи дадоха сигнал за този случай. Радевски ни е известен, известни са и останалите. Те са се събирали, разговаряли са и са подготвяли тази деклерация. Това е една декларация за нова организация. Това е една декларация, каквато Ленин е работил за партията на болшевиките. Това не може да стане за един ден. То е обмислено, обсъждано, дискутирано, но отделът на ЦК, а също и съответните органи не са дали никакъв сигнал.

2. Тези хора правят това точно сега, когато трябва да стават творческите конгреси. Фактически те искат да запалят искрата на негодувание и разнобой и конгресите да минат под знака на тяхната програма. И те ще намерят привърженици. Ако ние сега не вземем мерки за подготовка на конгресите, те могат много силно да обърнат целия обществено-политически живот в областта на културата, науката и духовната сфера.

3. Защо те не отидоха в някое кафене или в някоя квартира, а в Софийския университет? Там се появи инициативата. Това е нашата алма матер.

Ние завчера в Секретариата разглеждахме документ Софийският университет да стане самоуправляваща се организация. Но каква самоуправляваща се организация ще бъде, когато се допуска да се създава клуб от този род. Как можа в Софийския университет да намерят място и да им се даде аудитория? Кога са поискали тази аудитория? Кой им е я дал, платили са наем? Това става нелегално.

4. Аз смятам, че много добре са си изиграли ролята, тези, които са подготвили хората, които са ядрото на цялата тази работа. Те са хора от Априлския пленум, които винаги са били контра на нас. Те са обидени. По време на Априлския пленум те не се разоръжиха. Сега Радевски - 30-40-годишните млади хора не знаят каква роля е играл в партията - го издигат нещо като патриарх на съвестта, който ще дава ум и разум и около когото се въртят по-млади хора.

Много правилно др. Стоянов и др. Панев предложиха да се отиде към диференциран подход и да се смаже това нещо. Да седнем и да видим точно кой какъв е. Аз мисля, че част от тези хора, които не са силно забъркани и са способни, ние трябва да ги привлечем около ЦК и съответните организации.

Трябва да разгледаме кой ръководи отделите на централния комитет - и отдел "Кадрова политика", и "Идеологическа политика". Кой познава тези хора? Ръководителите на ЦК трябва да бъдат наравно популярни със секретарите на ЦК. А се получава така, че се ограничават в един тесен кръг и тогава действат други, които са активни.

Моето лично мнение е, че трябва да подберем най-способните писатели и учени и те да бъдат активът, който ще помага на Секретариата и на Политбюро.

5. Ако тези хора спекулират и продължават да спекулират с положението в Съветския съюз, те ще ни противопоставят на съветското ръководство. Ние също трябва да си изясним позициите със съветските другари. В Грузия стават бунтове.

Аз смятам, че в случая трябва да търсим нишката в международните централи, които действуват. Те имат точно определена стратегия. България е единствената страна, която не е дестабилизирана, и те искат да я дестабилизират.

Аз мисля, че ние имаме знаме. Това е знамето на Юлската концепция. Тя дава образа на социализма, който трябва да изграждаме в България. В случая се използва унгарският опит с клуба "Петьофи". Това е много добре обмислено, проверено от историята. Поради това че имаме трудности - не може да нямаме трудности, целият свят има икономически трудности, - те използват и най-малките трудности, за да вдигнат тези лозунги. Това не е случайно.

Иван Николов не е случаен човек. Той е бил 15 години председател на Института за управление на страната. Те са създали секции. Това е партия със секции и направления.

Другари, вече се говори, вече питат какво е станало в Софийския университет, вярно ли е, че е създаден клуб. За да не се говори и слуховете да не вземат връх, ние трябва да видим как да информираме партията в срок от 10 дни, да се види, че действаме с твърдост, а не с меки ръкавици. Те са заинтересовани да ги направим герои.

Затова аз мисля, че нещата трябва да се обсъдят от всички страни и да излезем най-мъдро от това положение.

Разбира се, че ще има неформални групи. Пред мен се оплакаха, че искат да правят дружество за старо оръжие, но не им разрешават. Там е Хайтов и други. Трябва да създадем законно положение и такива неща да се разрешават.

Аз още един път ще повторя: касае се за един добре замислен заговор, грубо казано, идеологически заговор, с оглед да използват опита на Унгария, на Полша, на Чехословакия.

И в Чехословакия положението е сериозно. И там настъпва тази пяна. На Дубчек е дадено званието почетен доктор. Това е замисъл на реакцията.

Другари, ние обсъждаме един сериозен въпрос, имайки предвид първата информация на др. Стоянов и на др. Панев и сега информацията на др. Стоянов и на др. Панев.

Ние си спомняме много добре, че нееднократно беше подчертавано, че по този път ще срещнем трудности. Даже в едно от изказванията, мисля, че на др. Живков, беше казано "дяволски трудности" ще срещнем. Във всички наши документи е подчертано, че ще срещнем големи трудности.

В този контекст ми се иска да изкажа едно съображение. Изненадани ли сме в случая с клуба? По мое дълбоко убеждение: изненадани сме. Бяхме ли изненадани с комитета по екология в Русе? Да, бяхме изненадани. Ние се занимахме с комитета за защита на Русе на няколко заседания на Политбюро и дадохме правилна оценка, направихме съответни изводи, взехме съответни мерки и т.н. Но както виждате, минаха няколко месеца и отново сме изправени пред изненада. Когато във всички наши документи има ясна постановка за трудностите, защо органите на централния комитет - може би ще се повтаря с др. Папазов - не следяха тези процеси, защо секретарите по същество не следяха тези процеси? Вярно, че някои се следят, но от сигналите за комитета за Русе, ние трябваше да бъдем нащрек и да наблюдаваме как тези неща се пречупват в Университета и какви подмолни течения като мисли, като замисли имат място в тези наши институти. Вярно, че в това отношение - не зная дали съм прав, вие ще прецените - прогнозите, информациите за ширината, дълбочината и конкретността на тези процеси, които по същество са антиправителствени, е непълна и неточна.

С какви хора имаме работа? От информациите, с които разполагаме - аз познавам някои от тях, - това са хора обидени, с болни амбиции, неудовлетворени. Но има хора, които не са лишени от амбицията, определено трябва да подчертаем това, да се противопоставят на либералната линия на нашата партия.

Ще си позволя да прочета, макар че всички сте чели, каква цел си поставят:

1. Да обсъждат публично, в условията на пълна откритост най-актуалните и наболели въпроси, които директно засягат съдбата на нашия народ:

а/ Неговото близко минало. Тук трябва да си дадем ясна сметка за какво става дума. Ако не си дадем ясна сметка какво означава това, значи, че сме политически наивници.

б/ Непосредственото настояще. Другари, те използват преди всичко реалните трудности на този етап, по които нееднократно сме говорили. Те именно тях искат да използват, но не да ги използват, за да помагат на преустройството, а за свои користни цели.

По-нататък е казано: Клубът по-специално да разисква въпросите:

2. За жизненото равнище на народа, по което имаме значителни проблеми.

3. Сложните и все по-утежняващи се демографски проблеми.

Какво значи тази програма? Това значи пълно несъгласие с онези партийни решения, които бяха приети на Тринадесетия конгрес, на всички пленуми, на Националната партийна конференция, и модела за социализма. Абсолютно пълно несъгласие.

Те противопоставят своя платформа точно сега, когато сме обявили, че ще се провеждат конгресите на творческите съюзи. Случайно ли е това? Не е случайно. Първо, те използват обстановката у нас, трудностите в икономиката, трудностите в селското стопанство, използват главно опита на тези неформални организации. Ще бъдем глупави наивници, ако не си дадем ясна сметка, че това е една от целите на нашия противник. Ако си спомняте, преди 10-12 години разговаряхме по програмата, която техните институти бяха разработили във връзка със събитията в Чехословакия. Те направиха много дълбок анализ на процесите, които станаха в Чехословакия след 1956 г., в Унгария - след 1968 г.[грешка на стенографката или на Джуров], а след това и в Полша. Защо правят тези анализи? Отделни хора ли ги правят? Не, институти с хиляди работници. И крайната цел от тези явления, които имат място в Унгария, Чехословакия и Полша, е да набележат стратегическите си цели, пътища, способи и начини, по които да ерозират нашето общество.

Вие знаете, че след 27 конгрес на КПСС и XIII конгрес на нашата партия те също разглеждаха в своите институти и в НАТО процесите на преустройство. И откровено казано, те са удовлетворени от тези процеси. Но прокарват линията на хуманност, хуманност, за да може тези процеси да дойдат на онова равнище на своето развитие, което тях ще удовлетвори, което ще ерозира основата на нашето общество.

Чини ми се, че трябва да си дадем ясна сметка, че те няма да се откажат от по-нататъшната своя дейност. В това можем да бъдем абсолютно сигурни. Ако не те, някои други, тъй като има благоприятни условия у нас, в общността и от това, че има подкрепа в диалога Изток-Запад. И те ще го използват.

1. Те създават своя структура. Това е по същество партийна структура. Те имат и платформа в това отношение.

2. Те не се отказват, даже и след разговорите. Те отиват към разширяване на тази структура по вертикала, отдолу нагоре, т.е. към създаване на мрежа в цялата страна, за да се опрат на по-широка обществена основа.

Кои са силите, на които те се опират? Преди всичко на някои нездрави сили в интелигенцията, на студенти. Ние виждаме студентите като фактор в някои капиталистически страни какво представляват. Не случайно те се насочват имено там. Вярно, че използват главно семинари в Университета, за да могат да си проведат главните цели. Така че силите, на които те разчитат, са преди всичко някои нездрави елементи от интелигенцията, Университета, младежи и някои неудовлетворени хора с болни амбиции и т.н. Вземем ли цялата страна, очевидно ще видим и от някои други среди, които ще им симпатизират. Следователно и тук имаме една изключително стройна организация в целите, в задачите, в начините на работа. Поне за мен това е факт. От тази позиция трябва да изходим, за да определим с каква мяра да отмерим.

1. Към инициаторите и организаторите трябва да бъдем изключително строги, изключително твърди. Строгостта и твърдостта трябва да се изразят в следното. Те трябва да бъдат призовани в Централния комитет на партията, в Секретариата на ЦК да се проведе един изключително солиден диалог от позициите, които ще изработи на заседанието си Политбюро. Да бъдат предупредени съвършенно ясно и категорично, а след това вече да се отиде към други мерки спрямо тях, в зависимост от поведението.

2. По отношение на случайните. Явно по отношение на случайните мерките трябва да бъдат други. Съответните партийни и административни институти и органи трябва да проведат с тези хора един твърд разговор от позициите на изработеното становище на Политбюро и да се оставят да работят. С третата категория колебаещите се, с всички тези мерки, които миналия път приехме като целесъобразни, очевидно трябва да се провежда системна работа. Нямам предвид системна работа в течение на години, а системна работа в течение на 1-2 месеца.

Главният и основният извод е, че ние изключително спокойно се отнасяме към всички трудности, за които се говори. Даже и към случая, който беше изненада за нас - Комитета за екология. Трябва във връзка с тази постановка, че ще имаме трудности, да се види в какво направление ще бъдат именно тези трудности, кои са силите, които могат да ни създават тези трудности. Вярно, че имаме планове, имаме виждания, за да не ни изненадат, но се получи така, че два пъти ни изненадват. Не е изключено нова група под друга благовидна форма да се изяви.

2. Другари, трябва да си дадем ясна сметка, че самите положителни процеси, които протичат след решенията на партията, представляват изключително голяма трудност за реализиране и по отношение на структури, и по отношение на работа с тези структури, и по отношение на кадри. Всичко това представлява изключителна трудност за реализиране от нашата партия.

Но заедно с това се пораждат и други процеси, с които се опитват да ни противодействуват с други сили. Следователно трябва да ръководим тези процеси. Аз вчера получих този материал. Той ще отиде във всички наши партийни структури. Трябва Секретариатът да седне да анализира, да прогнозира, да види къде може да се появят такива негативни тенденции, които могат и ще бъдат използвани някъде по наивност, някъде преднамерено, някъде открито. Трябва да ги видим, за да можем своевременно да реагираме като партийна структура на всички тенденции, които биха се появили в противовес с общата наша тенденция.

Затова второто ми предложение е много внимателно да анализираме и да ръководим тези процеси, за да бъдем в състояние да ги парализираме. Ние миналия път говорихме, че трябва да ги парализираме, но профилактиката, превантивността в това отношение я няма. Трябва да ни е ясно, че ще имаме и други случаи от този характер. Може силите да не бъдат от тези. Това означа, че и ние като военна структура, а и студентите, трябва много внимателно да следим тези процеси именно в тези две структури.

В заключение искам да подчертая още един път, че имаме работа със сериозни факти, на които аз поне се постарах да дам съответна оценка, и оттук да изходим по-нататък да определим какви мерки трябва да вземем по съответните направления.

Другари, аз смятам, че създаването на този клуб, както и създаването по-рано на комитет за Русе не е случайно. И двете са плод на общите тенденции и общите процеси, които протичат сега в Съветския съюз и в другите братски социалистически страни. По-рано при други условия това в България не беше възможно и нямаше да стане. Сега ние не сме изолиран остров, това в края на краищата ще влияе.

В същото време би било неправилно, ако подценим и натиска, който се упражнява сега по всички канали от страна на Запада, като се почне от американците и всички останали западни страни, с цел социализмът да се дискредитира.

Сега ще дойде президентът на ФРГ, ще се срещне с някои от тези герои. Включен е Радой Ралин, редакторът на "Поглед".

Ангел Балевски, Генчев и други. Компанията е шарена.

Трябва добре да се подготви Балевски и другите, за да дадат отпор, ако някой провокира.

По характера на клуба. Аз виждам в този клуб не само паралелна стурктура, а една паралелна партия. При това не каква да е партия, те се опитват да правят паралелна партия на нашата, на комунистическата партия.

Цел: да покажат, че нашата партия, Българската комунистическа партия, в сегашния си вид не може да решава проблемите, тя е в криза, тя е износена, тя е негодна.

Що се касае до състава, имената са на известни хора. Вярно е, че някои имат печална слава в миналото, но така или иначе ги знаят.

По-нататък, това не са хора, които са станали опозиционери сега, след като почна перестройката в Съветския съюз и у нас. Това са опозиционери, които са "стари герои" от дълги години. Те са познати на партията, на централния комитет на партията, познати са на интелигенцията, на всички като опозиционери, като хора несъгласни с това, което правим след Априлския пленум. Блага Димитрова - да не би отсега да е известна? Невяна Стефанова - да не би отсега да е известна? Искра Панова да не би отсега да е известна? Нищо подобно. Това са хора, които са били недоволни, които са създавали по един или друг повод проблеми на партията - било на Градския комитет на партията, било на централния комитет на партията. Но те в миналите условия не са имали възможност да стигнат до подобни прояви, каквито имат сега.

Трябва да се подчертае, че основното ядро - 39 души са членове на Българската комунистическата партия, а 11 от тях са активни борци против фашизма. Още по-неприятно е, че в това основно ядро не само, че са комунисти, а са комунисти, които са били на отговорна работа и то по наше време. Иван Николов не е на заден план. Аз не съм сигурен дали не е той човекът, който е започнал цялата тази акция. А този човек е бил 15 години директор на Института по социално управление. Кой може да направи такава програма? Може човек, който е работил такива работи. Не са глупави хора. Те фактически се докосват и искат да обсъждат болезнени въпроси, които по една или друга причина съществуват и наистина са болезнени. Имаме грамадни успехи в областта на икономиката. Ние направихме България неузнаваема. Но имаме и трудности. Пък има ли държава, в която да няма трудности? И ние ги имаме, те реално съществуват и ще съществуват и догодина, и по-догодина, и след 10 години. Но те няма да обсъждат въпросите на икономиката, за да помогнат за нейното развитие, а ще чоплят тук, за да бият, за да покажат, че това ръководство не е способно да се справи и т.н. Или екологическите проблеми, или някои въпроси, свързани с правата на човека! Аз смятам, че това е един въпрос, по който много бързо може да се справим, тъй като съвсем малко трябва да направим.

Това създание трябва да се ликвидира. Но начинът за ликвидиране може да бъде само с политически и организационни средства. Не мисля, че други средства би било полезно да бъдат употребявани. Мисля, че трябва да се спре и с Прокуратурата. Другарят Стоянов каза, че може би и следствие и т.н. В никакъв случай, другари! Те това искат, за да гръмнат централите, че прокурорите и следователите се занимават с тях, че ги арестуват, че ги задържат и т.н. Какво повече? Тогава ще отпечатат и програмната им декларация, и всичко. Ще се вдигне шум, ако така действуваме. Ще се вдигне шум на Запад, ще се вдигне шум в България, ще се вдигне шум и в Съветския съюз в определена степен. Цялата работа е изпипана така, за да ни противопоставят на Съветския съюз и да кажат: а сега да ви видим как вие ще действувате по-нататък!

И един последен въпрос. Ние живеем наистина в един доста динамичен период. Периодът на преустройство се оказа и сложен, и с много проблеми и т.н. Много нови теоретични постановки се явиха, много нови постановки даде др. Живков. Ние ги разглеждахме, някои са в процес на обсъждане, други в процес на внедряване, някои тепърва ще се обсъждат.

Другарю Живков, аз поддържам мнението, че тези процеси трябва да бъдат компетентно ежедневно, ежечасно, ежеминутно ръководени. Секретариатът е оперативният орган на Централния комитет на партията. В него се внасят много въпроси от всякакво естество. Може би е правилно да вземат да се поочистят другите въпроси, за които има създадени специални органи и за които тези органи трябва да отговарят, а Секретариатът да се заеме и да стане един инструмент за ръководство на тези процеси. Разбира се, с помощта на отделите. А и в комисиите. Вярно е, че нашите отдели в момента не изглеждат много добре. Мисълта ми е, че всичко това трябва да действува непрекъснато. Иначе тези процеси ще ни създадат по-големи трудности.

Аз смятам, че другарите много точно характеризираха политически това явление.

Присъединявам се към оценката, която се даде, включително и към оценката, която др. Папазов прочете като становище на Бюрото на ЦКРК. Напълно споделям и постановката, която др. Живков даде на миналото заседание, че случаят е политически и трябва да получи политическа оценка.

Аз трябва да кажа, другари, че първата причина за възникването на тази група, а може да се сблъскаме и с опит за други структури, се корени в спецификата на политическата ситуация, в която са социалистическите страни, в това число и нашата страна. Ние трябва да си даваме сметка, че става дума за политическа борба в обществото. Друг е въпросът, че в някои от нашите страни, както и в нашата страна, няма организирани политически сили, които да противостоят организирано на преустройството. Тук имаме един опит да се създаде такава сила, но в обществото се води политическа борба, свързана с оценката на ценностите, с диалектиката и с характера на диалектиката на приемствеността в нашето развитие. Политическа борба за подходите за провеждане на линията, която начерта централният комитет на партията.

Първо, имаме силна партия. Второ, няма друга страна, която така по време да е разработила, цялостно, комплексно виждане за движението на обществото в новите условия. Няма такава партия. Трето, имаме разклонена система на политически организации. Имаме 117 организации в България. Едва ли има страна с такава разклонена система. Това е голямо наше постижение. То означава, че сме създали система, която подлежи на развитие, която дава възможност за изява на социалистическия плурализъм, на демократичното начало в обсъждането и решаването на въпросите, на демократичните традиции в нашето общество и главно това, което завоювахме като традиции в априлския период.

Но този момент трябва да се отчита - специфичната политическа ситуация. И когато оценяваме, трябва в някои работи спокойно да оценяваме, няма защо да си късаме ризите. При тази политическа ситуация ще има такива неща, ще търсят нашите недостатъци. Чехословакия например няма проблеми за пазара, но там намериха друг проблем - че Чехословакия е била на трето място, а сега е на 18 място. Те изваждат този проблем и го правят проблем на обществото. А у нас правят проблем състоянието на пазара, правят проблем екологията. Ако ние имахме стабилен пазар, те щяха да намерят друга причина.

Изобщо има едно активизиране на политическите сили на обществото. Не всички погрешни тълкувания са резултат по начало на стремежа да се противостои на партията. Но в този кипеж, в тази ферментация изплуват и нездрави сили, които искат да създадат организационна платформа, за да противостоят на партията и да поставят началото на една политическа сила. Това е мечта на реакционните сили на България. Те 30 години не можаха да намерят нито един дисидент, сега искат да го намерят. Това е едното.

Второ, което засяга изводите, които трябва да правим, това е политическата линия и провеждането на тази политическа линия, която засяга нашата работа. Аз трябва да ви кажа, че тази структура, която обсъждаме, може да създаде политически вакуум в нашето общество, място за действие на други политически сили, които противостоят на партията, и да се предизвика криза в доверието към ръководството в цялото общество.

Аз мисля, че тези неща не бива да се подценяват. Има какви ли не слухове, има невероятни слухове, има и хора, които се поддават на тези слухове. Всички битуват на тази гнила почва - да се предизвика ерозия в доверието към ръководството на партията.

Другари, ние реално повишихме заплатите на творческите и на научните работници. До последния момент, докато влезе в сила, докато отидат да се подпишат на ведомостите, широко се разпространяваше, че това е блъф. Когато се подписаха, това, което доминираше, беше, че това е опит да се купи интелигенцията. Кой работи, кой рови? Не може да подценяваме това.

Говорим за трудности. Една част от трудностите ние си създаваме с равнището на нашата работа. Да вземем селското стопанство. Коя държава би издържала - аз не говоря това, защото съм министър-председател - при четири такива тежки години? Всяка година това означава 500 милиона долара - един път, защото не можем да изнесем, и втори път - защото с долари трябва да внасяме. Но по съвкупност минимум 500 милиона долара ни струва това, което не получаваме от лошите климатични условия. Освен това ние изплащаме по 400 милиона годишно дългове.

И ги изплащаме. Плащаме със селскостопански суровини. И въпреки това държим на сравнително ниско равнище цените, не сме посегнали съществено на жизненото равнище. Ние сме като остров. В съседните страни с двуцифрени и трицифрени числа се изчислява инфлацията годишно. Вие да сте прочели някъде във вестниците или да сте чули по телевизията, че е имало суша в България?

Другари, аз не подценявам нашите слабости, но ние трябва да си даваме сметка и за друго. Това е въпрос на насоченост на политическата работа, защото по някои позиции сме така: имаме 100 лева, трябва да ги разделим на 120 души по 2 лева на всеки. Как да ги разделиш? Това са тежки години. И може ли да се битува върху едно обективно състояние? Др. Стоичков всеки ден се занимава с търговията и никого не сме оставили, разбира се, в рамките на възможното, но някъде се къса.

Искам да обърна внимание върху това, че има обективн процеси на преусторйството, трудни, противоречиви, сложни от всяка гледна точка. И има заинтересовани кръгове от трудностите да създават политически вакуум за собствено действие. И на тази основа да конфронтират ръководството, за да подринат доверието на народа в това ръководство. Ето това е постановката.

Какво трябва да правим от тази гледна точка?

Първо, трябва да засилим много политическата работа. Те много точно са формулирали точките на напрежение или линията на напрежение. Това трябва да стане линия на нашата политическа работа сред народа. По някои от тези въпроси, другари, ние нямаме право да се срамуваме от собствения си народ, когато разговаряме по тежките проблеми.

Второ, трябва да се насити с ново съдържание работата на обществените организации, на държавните органи, на стопанските организации. Ние имаме теоретически разработки, практически подходи, имаме висота на политическата мисъл, имаме документи на партията, каквито други партии нямат. Обаче как стига това до хората? Какво се е променило в стила на работа на партийните комитети, в начина на работа на първите секретари на партийните комитети, в начина, по който те общуват с хората? Какво се е променило в проблематиката, по която те разискват с хората? Ако погледнем Отечествения фронт, Комсомола, много малко неща са се променили. Няма промяна в хората, няма промяна и в начина на работа на хората. Едно раздвижване е нужно.

Аз мисля, другарю Живков, че това е един от най-главните политически изводи, които трябва да направим, че се нуждаем от много смел завой в работата на всички инстанции.

Другият извод се отнася до кадрите. Трябва да ви кажа, другари, в значителна част това е една стена. Може би и аз съм една стена. Трябва и този въпрос да видим, защото има много критични бележки към правителството. Аз за нищо не воювам освен да мога да изпълнявам решенията на партията, но ако е нужно, и аз трябва да се махна, да се сложи друг там. Но ние за кадрите трябва специално да видим въпроса, защото това е една стена от стари прийоми, от нежелание да се приеме новото, от нежелание да се отива на сблъсък за новото и позиция на изчакване. Някои хора може би нещо чакат за себе си. Но много хора чакат. Всичко се върти около това, което е било вчера, да го задържим. Него приемат, другото искат друг да го върши.

Аз мисля, че трудно ще направим поврата, ако не направим оценка на работата с кадрите и сериозно не раздвижим работата с кадрите от гледна точка активност и готовност да се отива на сблъсък.

Другарю Живков, ние елементарни неща не можем да организираме. Идват, говорим, записват си в бележниците, никой нищо не казва, тръгват си, след ден-два нищо не се променя.

Следователно ние се нуждаем от промяна в начина на работа. Ние няма да направим точни изводи, ако тези изводи не засегнат същността на работата на институциите. И второ, ако не си направим изводи за кадрите и оттук практически мерки за раздвижване на кадрите. Някои кадри живеят само със самочувствието си, с нищо друго не живеят.

Да. Не се ли бори за преустройството, той не е наш. Друга кадрова политика не съществува. Трябва да кажем това открито.

Аз смятам, че тези подходи са подходите, които трябва да бъдат приложени. Ние не трябва да действуваме като власт, която е изплашена, а трябва да действуваме като политическа сила, като сила с влияние и авторитет, която трябва да прикове на позорния стълб няколко личности. И ние на тези хора трябва да кажем: или в партията, или против партията! Друг път няма. Ако те си позволят да популяризират това извън, предлагам да се направи едно съвещание на софийския партиен актив и така, както се говори по унгарските събития, както Вие говорихте, когато станаха събитията в Чехия, така да стане и сега. Не в смисъл, че нещо такова е станало в България. Не, но ние сме партия, ние имаме линия, имаме път и трябва да следваме този път. Който е с нас - добре дошъл, а ние знаем, че целият народ е с нас, а който е против нас, да си прави сметката. Ние никога не сме смятали, че точно 8 милиона 925 хиляди души ще бъдат с нас.

Така че, другарю Живков, ако се случи някои да се възползуват от нашата законна реакция като партия да си създават някаква популярност, ние трябва открито да излезем в партията и дa кажем за какво става дума. Защото нито един от тези хора не е казал нова дума нито в науката, нито в политическата област.

Напротив, живели са на гърба на партията и на народа.

Ето някои от рожбите на деформациите на Искра Панова. Другарите знаят, 45 години живее въз основа на това, че е била член на РМС.

Другари, предлагам сега да приключим и да продължим утре.

Другари, продължаваме нашата работа. Имате думата.

Другари, напълно подкрепям направената оценка по информациите на др. Димитър Стоянов и на др. Иван Панев и изказванията на другарите за създадения клуб и предложенията за неговото разбиване. Присъединявам се към това, че трябва да се действува твърдо с политически и организационни средства.

Животът потвърди правилността на предприетите мерки за така наречения екологически комитет за Русе. Особено важно е, че тези мерки се приеха от нашия народ, в това число масово и от интелигенцията. Но като се има предвид, че вече слухът за учредяването на клуба се разпространява в София, трябва да се намери форма, ако не до края на тази седмица, то през другата седмица да се информира за взетите мерки активът на гр. София или по райони, а след това да се информират и партийните организации на столицата.

Другарят Живков онзи ден постави въпроса, че във връзка със създаването на този клуб трябва да се направят и някои политически изводи. Това е правилно. Някои другари вече говориха за такива политически изводи. Искам съвсем накратко само да маркирам няколко въпроса. Кои са те?

1. Мисля, че в нашата идеологическа работа има известен вакуум. Не сме я преустроили в съответствие с изискванията на времето, на етапа, на който се намираме. Не направихме достатъчно практически изводи и не взехме достатъчно практически мерки за случая с екологическия комитет за Русе. Не напълнихме с ново съдържание творческите съюзи, не създадохме условия за дискусия в тях и в различните организации, които са много у нас.

Ето защо е необходимо да се вземат мерки - присъединявам се към това, което казаха другарите - за укрепване на идеологическите отдели на Централния комитет на партията.

Трябва да се укрепват идеологическите институти. Аз вече три пъти слушам на заседание на Политбюро да се говори, че е разложен Философският институт. А защо не се реагира, защо продължаваме да го държим в такова положение?

Ето защо считам, че трябва да се прегледат кадрите на идеологическия фронт и да се вземат бързи мерки за укрепването му.

2. За трудностите, които има в икономиката и особено на пазара. Искам да съобщя на Политбюро, че общо стокооборотът тази година спрямо миналата година расте с 5 и над 5%. Независимо от това, че расте, има прекъсване с някои стоки. Защо? Редица ръководители на стопански организации, търсейки лека ефективност, базирайки се на правата, които им се дават с Правилника за самоуправлението, спряха производството на някои натури, които за тях са неефективни, но за пазара са необходими. Това наложи Министерският съвет да вземе специално решение и да сложи на отчет производството на натурите. Политбюро трябва да знае, че ние имаме сериозни трудности и от страна на социалистическите страни. Има суровини, материали и окомплектовки, които петилетки наред сме получавали от тях, но сега поради създадената обстановка вътре в тях, те категорично не ги дават. И това ни създава проблеми, тъй като няма откъде да ги вземем, освен да ги купим от второ направление.

Един пресен пример. Стана един неприятен случай с лекарствата на пазара. По поръчение на др. Георги Атанасов ние събрахме всички, от които зависят лекарствата и разгледахме точно причините. Ние получаваме значителни лекарства от Унгария за 9 милиона лева. Тази година те са ни дали лекарства за 3 милиона и 800 хиляди лева, другите не ги дават. Няма откъде да ги вземем, освен да ги купим от второ направление.

Сушата, както се каза вече, се отрази много сериозно. 800 милиона лева са. Ние сега внасяме много стоки.

Така че тези трудности на пазара също предизвикват коментари. Разбира се, ние съзнаваме трудностите, които имаме. И аз трябва да информирам Политбюро, че се вземат много бързи практически мерки. Най-напред ние внасяме - започваме от зърното и свършваме с картофите, но и тук има проблем. На нас не ни стигат 100 хиляди тона картофи. Договорирахме ги с Полша и считахме, че сме решили въпроса. Само преди 10 дни поляците ни съобщиха, че една от сделките за 25 хиляди тона е анулирана, а за другата поискаха повишение на цените. И ние, след като сме подписали договор, се съгласихме да увеличим с 15% цените само и само да доставим картофи. И все пак планът с картофите не е вързан с 20 хиляди тона.

Вземат се мерки, както се знае, за ускорено изграждане на поливните площи. Излезе и постановление, подготвя се мащабно постановление. Министерският съвет утвърди вече няколко решения за хляба, за безалкохолните напитки, за млякото, за месото. С плана за 1989 г. сме си поставили задачата да извадим от дефицит редица стоки.

Другари, всички тези неща, които се правят, не се виждат. Повтарям, виждаме нашата отговорност, но това, което се предприема като мерки, не се вижда.

Във връзка с това се спирам на средствата за масова информация. С малки изключения, те не информират обективно. Нещо повече, средствата за масова информация създават впечатление, че нашата икономика върви към влошаване. Даже някои другари тук като се изказват, не днес и вчера, също подхвърлят този въпрос. Казвам, трудности имаме и мога да кажа от какво са тези трудности, но мисля, че те се знаят. Но не може да се каже, че икономиката върви към влошаване. А такова впечатление се създава. Създава се впечатление като че ли икономиката се влошава, а ние бездействуваме. Не се показват настъпващите изменения в процеса на преустройството и трудностите, които трябва да се преодоляват в процеса на преустройството, за да вървим успешно напред. Създават се илюзии, търсят се сензации.

Вземете "Актуална антена". Някои предавания заключват с една злоба, с една едва ли не присъда над цялото общество.

Щом сме сложили там един безпринципен човек, който гледа на къде духа вятърът, така ще бъде.

Друг пример. Излязоха с едно демагогско предаване за спестовно-кредитното дело в България.

За лекарите беше също демагогско. Три месеца въртят предаването за лекарите, а статистиката показва, че с изключение на тези, които като завършат и отидат на село, другите получават от 500 до 1500 лева. Друг е въпросът как ги получават. Получават ги чрез разни премии. Поздрави началника с "Добро утро" - премия, кихне началникът, той му каже "наздраве" - премия.

Стефан Продев в "Господин такси" пише: "Времето, в което говорим, че успехът на социализма зависи от просветените и знаещите, повече от тези просветени и знаещи се хранят с трохите на обществената трапеза". А по това, което се направи за кадрите на идеологическия фронт - заплата и пр.- въобще не се говори.

Стефан Продев продължава: "В Полша нещата не вървят и министър председателят си даде оставката. Често се питам: защо редица наши ръководители не намират за нужно да си дадат оставката?" И още много от този род.

За Васил Цанов пише, че не си дава оставката.

От няколко години у нас никак не е добро положение със захарното цвекло - намалени са площите, намален е добивът, намален е процентът на захарността. Назначихме една група, която работи в продължение на 6 месеца. Извикахме съветски, югославски, румънски специалисти, разгледахме го на едно заседание на Министерския съвет. Упражнихме сериозна критика, наказахме и председателя на Селскостопанската академия и някои други и утвърдихме мерки. След това се появи една статия в "Работническо дело" за захарното цвекло. Всичко, което го има в информацията на Министерския съвет, там се изнася като недостатъци. Но нито дума, че Министерският съвет се е занимал, че е утвърдил мерки, че е направил изводи. Защо? За да създава настроение срещу Министерския съвет, срещу централния комитет. Правилно, нека критикува, но трябваше да каже, че Министерският съвет е разгледал и е утвърдил такива и такива мерки, сега трябва нашите специализирани органи да се хванат и да ги изпълнят.

Другари, кой отговаря за това положение? Отговаряме ние. Не работим със средствата за масова информация, с журналистите.

Другари, аз бих искал да допълня информацията на др. Живков за това, че представители на клуба са се явили в съветското посолство и са се срещали с др. Ткаченко. Ткаченко снощи е имал среща с един от моите помощници и е казал, че са се явили няколко души - представители на клуба из средите на българските учени. Той е назовал само името на акад. Шелудко. Те са поискали подкрепата на посолството за развиване на тяхната дейност, която е изложена в платформата. Ткаченко им казал: "Ние като посолство работим с Централния комитет и с българското правителство и по тази причина с вас не може да установим никакви контакти. Вие не можете да разчитате на никаква подкрепа от нас.

Второ, в България преустройството се развива най-успешно от всички наши братски страни. Така че вие какво всъщност искате повече от това, което се извършва?"

И според него им е дадено да се разбере, че те не могат да разчитат на никаква помощ от страна на посолството.

Вчера имах една среща с журналисти, които участвуват в една международна среща от братските социалистически страни. Аз ги запознах с преустройството в духовната сфера и специално говорих за средствата за масова информация, за новата структура на българския печат и т.н. Спрях се на въпроса за гласността. Ръководителят на съветската делегация зададе един въпрос: "Как вие реагирате на опитите, на стремежите на някои журналисти и ще допуснете ли журналистите да се издигнат над партията и над Централния комитет?" Аз му казах, че това не може да се допусне, изложих причините, възможностите на нашата партия. Но след това, когато се разделяхме, той дойде при мен и сподели: "При нас - казва средствата за масова информация се издигнаха над партията и над Централния комитет. Те станаха неуправляеми." Аз му казах: "Тук въпросът не е до средствата за масова информация, въпросът е партиен." Казва: "Да. Но ето Коротич - главен редактор на "Огонёк" - няколко пъти др. Горбачов лично го вика и го предупреждава, обаче няма никакъв резултат от това."

Мисля, че не можем да отнесем на общо основание клуба към онези неформални организации, които изобщо, когато говорим, разбираме под това понятие. Когато говорим за неформални организации, ние имаме предвид главно организациите, създадени с конкретна цел, за решаване на някои определени въпроси в нашето обществено развитие - екологически, социални, нравствени и т.н. В случая обаче имаме пред себе си не обикновена неформална организация и група, а имаме ярко изразен опит за създаване тук др. Младенов беше много прав - не на каквато и да е нова политическа структура, а опит за създаване на нова политическа партия.

Мисля, че въпросът за създаване на този клуб има не само общественополитическо значение, а той е преди всичко организационно-партиен въпрос, тъй като главните инициатори, ядрото на този клуб са членове на нашата партия. Мисля, че оттук главно трябва да изходим, когато определяме нашето отношение и мерките, които трябва да се вземат към този клуб. Мерките трябва да бъдат преди всичко партийно-организационни, политически мерки. Нашата партия е израснала в борба с най-различни фракционни групи в своите редове. И тя има много богат опит и този опит трябва да си припомним и да го използуваме и в случая.

Естествено, аз съм съгласен с тези мерки, които бяха приложени. Трябва да се разговаря с тези хора и целта ни трябва да бъде изолиране на ядрото, на онези най-ярки изразители на това настроение, представител на който е този клуб, да ги изолираме, да спасим онази част от тях, която е увлечена и не си дава добра сметка, а трябва да се разбие с организационно партийни средства, за което Уставът ни дава всички възможности.

Тук стана дума и за това, че сме изненадани. Когато се разглеждаше въпросът за Русе, аз също поддържах тезата за изненада. Но сега ми се струва, че тя не е най-точната. Мисля, че ние не може да говорим за това, че сме изненадани. Защо? Нека да си припомним още когато обсъждахме първите варианти на Юлската концепция. Тогава именно, др. Живков каза, че един такъв поврат в нашето обществено-икономическо развитие ще се заплати. Въпросът е цената, която ще платим за този крут завой. Трябва да направим всичко възможно - каза той - цената да бъде минимална. Той предупреди, че ще имаме трудности. Сигурно говоря за себе си, а може би и други другари като мен, не сме си дали сметка за това какво всъщност се крие под това определение "ще имаме трудности". Но сега на основата на практиката аз разбирам, че става дума за трудности от най-различно естество икономически, политически, идеологически, нравствени, социални и т.н.

И аз мисля, че клубът ни изправя именно пред една трудност от политическо и идеологическо естество. Самият факт на появата на този клуб може да ни изненада, но като едно явление ние нямаме право да бъдем изненадани.

Аз съм съгласен с упреците, които бяха отправени във връзка с това и към Секретариата, и към идеологическите отдели. Но трябва да си дадем сметка, че става дума за една нелегално подготвена структура. Този клуб е подготвен не за един-два дена, работено е дълго време, провеждани са много срещи. За да се яви този документ в такъв вид, това показва, чe той е обсъждан многократно, че са правени консултации, но не се намери човек в нашите партийни организации, който да предаде в някакъв партиен орган някакъв сигнал.

Емиле, ти си прав, но аз ще продължа мисълта си. Не зная дали нашите официални легални структури могат да установяват на другия ден факта на създаването на една нелегална структура, на едно нелегално ядро.

Пак казвам, не искам да снемам отговорността от себе си, от Секретариата, но въпросът е по-сложен. И все пак ще кажа, че ние нямаме право да бъдем изненадвани, тъй като сигурно това няма да бъде последният случай, когато ще ни се сервират подобни неща. Ще имаме сигурно случаи и на други формирования. Има обществена среда и една обществена нагласа на съзнанието на част от нашето общество, която ще поражда такива структури, и ние не бива никога да се поставяме в положението на изненадани.

Бих искал да кажа няколко думи за състоянието в духовната сфера и за онова, което се върши в нея, тъй като виждам от някои изказвания и подхвърляния, че има известна неосведоменост. Искам обаче да кажа, че не снемам отговорността от идеологическите отдели, за които аз отговарям, от Идеологическата комисия за много неща, които стават в духовната сфера.

Мисля, че имаме всички основания да говорим за трудности в преустройството не само в областта на икономиката, имаме основание да говорим за трудности и в духовната сфера. Няма да открия нищо ново, ако кажа, че това е една деликатна сфера. Ние водим работата така, че да не допуснем противопоставяне между партията и българската интелигенция. В средите на българската интелигенция има нездрави и неустойчиви елементи. Това е известно. И все пак, това многократно е подчертавано, че за разлика от интелигенцията в много други страни ние имаме най-малки основания в нашата страна, в нашата партия да бъдем недоволни от поведението на българската интелигенция, взета като цяло.

Бих искал да кажа две думи за средствата за масова информация. И тук имаме трудности, мерки се вземат. Но, другари, предстои още мерки да се вземат. Аз бих помолил за следното. Мисля, че трябва да се ангажираме всички от най-висшия ешелон на партийното и държавното ръководство в работата на средствата за масова информация. Много трудно се съгласяваме, в това число и аз, да пишем, да участвуваме в българския печат, да участвуваме в предаванията на българската телевизия и българското радио. Докато се държим на разстояние от средствата за масова информация, ние може много вини да хвърляме срещу тях, срещу един или друг главен редактор, но няма да променим съществено работата.

Тук беше обсъден и проект за създаване на пресцентър и за говорители. Върнахме го също за доработка. Ще решим този въпрос, но аз мисля, че основното е ние да се включим в работата на средствата за масова информация.

Как трябва да се борим срещу клуба за съдействие на преустройството? Мисля, че най-ефикасна ще бъде борбата ни, ако ние се заемем с една мъжка работа за провеждане на изискванията на Юлската концепция. Ако се вгледаме в платформата на клуба, ще видим, че те не предлагат на нашето общество нищо повече от онова, което се съдържа в Юлската концепция. Ние трябва да не оставим свободен терен, където те да могат да се изявят и да изявят някакви претенции и да отправят някакви апели към обществото да ги подкрепи.

Другари, мисля че трябва да се върнем към тази работа, която беше преустановена - да довършим преустройството на апарата на централния комитет. Трябва да бъдат изведени от отделите всички хора, които не могат да се преустроят, не могат да видят по нов начин нещата, а това е по-голямата част от хората.

Мисля, че една основна задача, която стои пред нас, това е да обърнем погледа си към партийните организации не само в духовната сфера. Другарят Атанасов говори вчера много справедливо за една всеобща разпуснатост. И ние не можем да преодолеем тази всеобща разпуснатост, докато не стабилизираме партийните организации, защото ми се струва, че и партийните организации са овладени от тази обща слабост.

Мисля, че тази всеобща разхлабеност сега в нашето общество до известна степен може да се обясни с този преходен период, който преживяваме, с откъсването от един стар модел и преминаването към една нова концепция за развитие на нашето общество. Мисля, че не може в тази разхлабеност да виждаме някакъв съзнателен политически умисъл. Това е просто едно състояние на нашето общество и лекуването трябва да дойде от партийните организации и чрез партийниоте организации. Повтарям, не само в духовната сфера, а навсякъде.

Мисля, че мерките, които ще вземем срещу клуба, трябва да бъдат строги, на основата на партийния Устав, и трябва да бъдат доведени до знанието на цялата партия.

Другари, аз мисля, че другарят Живков много правилно взе инициативата на няколко заседания да обсъдим един принципен, политически въпрос и ни съсредоточи вниманието върху дълбоки изводи върху едно явление, което, ако се подцени, може след това да ни създаде много по-големи трудности.

Струва ми се от всички информации, които чухме, и от някои данни, които имаме, че няма никакво съмнение за целта на групата. Тя е да се създадат поводи и условия за дестабилизиране сред интелигенцията и сред обществото, и както правилно каза др. Георги Атанасов, да се накърни до известна степен доверието към ръководството и да се правят опити да се противопостави нашето преустройство на съветското преустройство, да се върши една от най-непочтените демагогии. Защото не може една партия, една страна, която е най-близо до Съветския съюзи която сега извършва при най-трудните условия, без промяна на ръководството, дълбоко преустройство в името на соицализма, да бъде противопоставена на процесите в Съветския съюз, които изцяло подкрепяме. Ние трябва с партийни средства, спокойно, внимателно и аргументирано да разсеем тази демагогия, тъй като взема известни размери - не казвам широки размери - и някои хора почват да се представят за много големи радетели на българо-съветската дружба.

Анализът показва, че групата естествено не е силна и не е еднородна, защото в нея има и провокирани, и случайно попаднали, и любопитни, и излъгани, но ядрото й се състои от убедени фанатици от неосъществени, от озлобени хора, някои от които в течение не на години, а на десетина години аз като млад партиен работник от 60-те години помня проявите на някои от тях - продължават да си позволяват и опозиционни приказки, а в определени моменти и опозициионни действия.

Разбира се, другарят Живков много правилно на няколко пъти подчертава, че в България може да е имало и има отделни хора, които са дисиденствуващи, но в България няма обществена среда те да се изявят. Аз съм сигурен, че при създаването на една политическа обстановка на нетърпимост те пак няма да намерят възможност да се изявят, но това не означава, че тези хора са изхвърлили камъка от пазвата си.

И оттук произтича необходимостта групата да бъде наистина разбита отвътре, от нея да отпаднат всички случайно попаднали, всички, които са преосмислили постъпката си и отнасят към нея честно и самокритично. А с ядрото, с тези, които са в ръководството, ние трябва да проведем много ясна, открита, принципна политическа и идеологическа борба. За това имаме и средства, имаме и възможности.

Напълно съм съгласен с казаното от др. Младенов, че като се приложат някои административни мерки, ние не трябва да прибягваме до принуда и изявени пред обществото мерки и санкции, защото това ще има неблагоприятен ефект както в страната, така и вън от страната. Разбира се, това зависи от тях. Ако бъдем предизвикани, ако се съберат достатъчно основания, свързани с нарушение на законите, тогава ще се действува, както във всяка държава, по законен път. Но аз лично съм убеден, че ако ние изчерпим всички възможни политически и идеологически средства, може да се справим с тази група и с нейното ядро.

Причините са и обективни, и субективни. Много правилно редица другари казаха, че ние не сме застраховани от модификация на подобни прояви и в бъдеще, защото времето, в което живеем, е едно от най-сложните в етапа на социалистическото изграждане. Става дума за революционни изменения, става дума за една духовно нравствена революция. Попадна ми една мисъл на Маркс, която като че ли е казана за нашия случай и аз си позволявам да я споделя. Той казва, че в моменти на революционно преустройство обществото обикновено има два слоя: единият "културен, развит, способен да запази и умножи плодовете на цивилизацията, и другият, който се състои от "клетници", които изразяват своята ненавист предимно в тотално разрушителни действия. И така може да се възроди старата форма в нова форма". Като че ли е казано за тези наши герои, които наистина проявяват и озлобление, и се свръзват с едно тотално отрицание, и се готвят да извършват една разрушителна дейност. Ако вземем само няколко имена, ще се убедим в това.

Христо Радевски - олицетворение на култовщината в културната област, сега застава начело. Това е една от най-глупавите стъпки на групата, защото българската интелигенция може да проявява в отделни моменти наивност и недозрялост, но аз съм убеден, че ако се припомни само този факт и на по-младите, това вече ликвидира главата на групата.

Радой Ралин - десетилетия ходи като шут по кафенета и тук-таме, за да търси слава с пози, с демонстрация, че е преследван и т.н.

Блага Димитрова - колко години търпение, толерантност.

Следователно ние трябва да кажем истината и подлите средства, които те си служат в името на преустройството да работят срещу преустройството, и ръководството и силите, които го осъществяват, трябва да се изтръгне от ръцете им, тъй като тяхната формула прилича на тези, които казват: дръжте крадеца. Точно те са противници на преустройството. Те искат разрушаване на целите, които ние сме си поставили.

Разбира се, че ние не бяхме изненадани от проявите на тези хора, а формата на тяхната изява е изненада. Но естествено, всички си правим изводи.

Изниква въпросът, че търпението към някои от тях е може би грешка. Аз лично съм убеден, че цялото великодушие на априлската културна политика към отделни хора, защото интелигенцията като цяло е един феноменален случай за България, тя е с партията и с нейната политика, не е грешка. Тези отделни случаи досега са били анализирани, но към тях не са прилагани крайни мерки, защото не са били необходими.

Ако сега това се наложи, разбира се, и към такива мерки ще се прибегне.

Изниква въпросът как да се борим срещу тези явления, защото има сред някои хора наивни разсъждения: не е станало кой знае какво, защо им обръщате внимание, оставете ги, те сами ще се разобличават. Разбира се, че те сами се разобличават, но ние не може да не си даваме сметка за сложните условия, в които сега се намираме, те не могат да се сравняват по аналогия с условията в предшествуващите години. Много е сложно.

Второ, ние не сме изолирани от света, постоянно се обменя информация. Ясно е, че трябва да променим някои форми и да се окажем по-мъдри от тези, които искат да ни изхитрят. Затова не бива подобни случаи да се оставят без внимание. Важно е работата да се върши сериозно и с партийни, с политически, с идеологически стредства.

Другата илюзия, която си правим, е, че в другите страни стават подобни неща, защо вие отдавате толкова голямо значение. Аз постоянно влизам в такива разговори, а мисля, че всеки от нас влиза в подобни разговори. Всяка страна си има своите особености. Мисля, че всяка страна си взема и своите мерки.

Аз изцяло съм съгласен с всички другари, които казаха, че ние трябва да действуваме политически, спокойно, системно, диференцирано, да отидем на един открит идеен и политически сблъсък и да проведем някои административни мерки, които между прочем за отделни хора са в ход.

От друга страна, струва ми се, че на практика тези мерки биха могли да означават още нещо. Навреме трябва да се предугаждат някои от замислите и ходовете. И за тези три случая - изказването на тримата професори на партийната конференция миналата година, русенския комитет и този клуб - показват, ако в момента на действието комунистите са осъзнали отговорността си, това би могло да се предотврати. Ще влязат в открита дискусия, ще поемат отговорността и т.н.

Трябва сега да имаме много ясен поглед върху печатните бази, върху някои салони и трибуни, които искат да използуват. А когато пък се организира такова нещо, да има подготвени хора, които да излизат на открита политическа и идеологическа борба и сблъсък.

Второ, ще трябва да се опрем на честните хора, и аз лично мисля, че всички, които членуват в тези партийни организации, ако искат да са членове на партията, трябва да поемат своята отговорност.

Да вземат доходите на Блага Димитрова и нейното семейство и да ги изнесат там. Ние не даваме прах да падне на нея, за лауреат я предложихме. Тя получава едни от най-големите възнаграждения в страната.

Нека тези хора да отидат в партийните организации и там да кажат какво искат и срещу кого се борят. Убеден съм че в писателската партийна организация така ще ги разнищят, че нищо няма да остане от тях. Не ние да отиваме там, а те да се занимават с тях, защото техни колеги и комунисти са отишли да развиват тази дейност.

Тя получава едни от най-големите доходи измежду писателите. Какво нахалство!

Затова трябва да се вземат вътрешни мерки. Идват сега много интересни дискусии в литературата, в киното, в партийни събрания, да отидат да обясняват и т.н.

Ако излезе който и да е в която и да е творческа среда да постави въпроса, че той е срещу социалистическото развитие, мисля, че няма да намери никаква подкрепа. И ние няма защо да се боим, трябва да имаме интелектуална смелост да призоваваме тези хора да говорят не по улиците и кюшетата, а да имат доблест открито да говорят, като се пишат много смели. Така ще изтръгнем оръжието от техните ръце и с политически и идеологически средства ще проведем една поучителна идеологическа и политическа работа в интерес на преустройството.

Искам да се присъединя към предложението на другарите да се разбие клубът с твърди мерки, но политически и организационни мерки. Мисля, че сега не трябва и няма смисъл да се прибягва към други мерки. Ако те пристъпят рамките на закона, тогава вече да се прилагат други мерки спрямо тях.

Второ[3], много другари казаха - и др. Начо Папазов, и др. Григор Стоичков, и др. Георги Атанасов, и др. Георги Йорданов, - че трябва да се разобличават създателите на клуба, т.е. да се даде техният политически и морален облик. Тези имена например за мен говорят много малко. Аз съм от друго поколение и не зная тези техни прояви. Такива като мен са много. Затова трябва да се даде истинският им морален портрет, който се знае от хората.

Може ли да кажа няколко думи, па да видим какво да правим.

Ние разглеждахме един документ[5] с изключителна важност. Става въпрос за съвременното историческо съдържание на света, в т.ч. и в нашата социалистическа общност. Ние не сме го разпространили в партията, сега го даваме на кадрите. Дали сме целия материал, който е публикуван, и на съветските другари.

Съветският посланик вчера повдигна въпроса, че това е много интересно и т.н. Но аз го прекъснах и му казах, че нямаме предвид да го печатаме, нито пък да го разпространим. Готови сме да влезем в дискусия по тези въпроси и заедно да ги обсъждаме.

И аз лично смятам, че ако има нещо рационално в нашите постановки, трябва Съветският съюз да прояви инициатива, той да ги постави и т.н. Но що се касае вътре в страната, ние на тази основа ще работим и ще се развиваме.

Когато обсъждахме този материал, се каза, а и в самия материал е записано ясно, че пътят на разведряването, на съвместното съществуване, на разширяването и задълбочаването на историческите процеси в света, така както ние правим сега усилия да ги видим, няма да бъде лек. Той ще бъде съпроводен с много трудности, със зиг-заги, па може би и с отстъпления.

Аз подчертавам този момент, тъй като напоследък се забелязва едно въздържане от западните страни във всички сфери. И това не е само във връзка с изборите в САЩ, а опити да се разработи тяхна концепция, да се осъвремени, така да се каже, тяхната концепция в сегашната ситуация. Очевидно - и аз съм сигурен в това - те ще повишат цената на всичко, което правят с нас.

1. Те няма да ни дават изгодни кредити. Факт е, че на нас нито една страна не ни дава изгодни финансови кредити за 10-15 години, въпреки че обещават.

2. Те ще координират - и това вече се забелязва - търговията с нас с оглед да ни оскубят с технологиите, които желаем да вземем.

3. Те ще повишат политическата цена на този процес с оглед да ни ограбят и икономически, и политически, и във всяко отношение. Забелязва се, че американците вече стягат юздите на своите съюзници и в Япония, и в Европа, и в другите страни.

Не можем да кажем, че всичко това ще върне нещата назад. Това е невъзможно. Процесите, които са започнали, са необратими. Но ние трябва да се считаме с тази ситуация.

България остана един остров в нашата европейска социалистическа общност. Очевидно Западът няма да се помири с това положение. Той ще прави всичко възможно и в икономически, и в политически, и в всякакъв аспект, за да направи - пробив и да ни накарат да платим една достойна за тях цена за тяхното внимание към нac. Това - от една страна.

От друга страна, ние нямаме друга алтернатива. Аз говоря не само за България, връщам се отново на темата за нашата социалистическа общност. Ние просто нямаме друга алтернатива, не може да се изолираме от света, не може да се изолираме от западните страни. Очевидно ще се разплащаме. Целият въпрос е докъде трябва да бъдат границите на това разплащане. Ето проблема. 3ащото, ако ние направим един завой сега или кажем "стоп", след 15 години нас няма да ни има вече като социалистическа общност. Това трябва да ни бъде ясно. Те разбират това добре.

Ето виждате в какъв решаващ етап на развитие на света се намираме. Ние не можем да направим изключение от общото развитие, още повече, че вървим в талвега на това развитие и го разбираме. Целият въпрос е докъде ще отстъпим в политическата сфера. Ясно, че това, което става в социалистическите страни - и в Съветския съюз, и в Полша, и в Унгария, и в Чехосолвакия, ако щете в Румъния, но в друг аспект, в друго направление, се дирижира от западните централи, подходите са едни и същи.

Минавам вече на нашите проблеми. Трябва да кажем, че не сме решили кардинално нито един въпрос на нашето преустройство. Няма решен въпрос. Не е решен въпросът с икономиката. Това, което направихме, е временно, тъй като се опасявахме от сътресения, трябваше да вървим на етапи. Но проблемите не са решени генерално. Не са решени проблемите в областта на духовната сфера. Ние проведохме пленум, но не сме осъществили преустройство никъде. Въпросите стоят открити.

Отечествения фронт и профсъюзите, ние не сме извършили цялостно преустройство. Структурата на Комсомола се съкрати, но вижданията и подходите са старите. Там има всичко - има Комисия за работа сред студентската младеж, Комисия за работа с ученическата младеж, Комисия за работа с работническата младеж, но то е деформирано. Навлизане в студентските среди няма, навлизане в работническите среди няма.

Вълко Червенков беше стигнал до извода, че в България няма място за Отечествения фронт. Ние след Априлския пленум се договорихме, че има място и трябва да има място, но Отечественият фронт трябва да премине от организация в движение. Следователно на нас ни е необходим Отечественият фронт. Той ни е много необходим в сегашната обстановка. Не е вярно, че някъде има подценяване. Ако се отнася лично до мен, аз съм дълбоко убеден, че именно Отечественият фронт ни е много необходим особено в териториален аспект, и главно в териториален аспект.

Но вече Отечественият фронт трябва да се преустройства. Той не може да върви така, както сега. Не може: те направят нещо - ние направим нещо, те направят нещо - ние направим. Това значи ние да подемем долу и дa живеем със съкварталците, с общината, с кметството и т.н., и т.н. Проблемите са много. Нашите кадри долу трябва да се преустройват.

По линията на партията. Има изчакване. И най-тревожното изчакване е, че чакат политическа алтернатива. И оттук с всеки изминат ден пада авторитетът на Политбюро. Това трябва да ни бъде ясно. Реално пада авторитетът на Политбюро. Или ние ще защитим Политбюро, или това Политбюро трябва да се яви пред Централния комитет и да иска неговата пълна реорганизация, включително да бъде освободен и генералният секретар, тъй като той задържа това състояние в Политбюро. Трябва да си дадем реална сметка за някои неща.

Следователно ние не може да се борим с този клуб, ако не започнем с пробивите, които трябва да правим.

И аз предлагам да изменим сценария на следващия пленум. Вярно, че въпросите на селското стопанство са много сериозни, но те за нас основно са изяснени, особено след дискусията. Предлагам на този пленум ние да поставим не само въпросите на селското стопанство, защото те са пряко свързани с цялата икономика, но да поставим отново въпросите и за селското стопанство, и за икономиката като цяло, и за духовната сфера, за да разсечем всички възли, без което не можем да се движим напред и не можем да се борим срещу каквито и да е групи у нас, освен да прилагаме милиционерски и административни мерки. А с милиционерски и административни мерки няма да се справим.

Така че предлагам да изпратя утре, най-късно вдругиден доклад на Политбюро до Централния комитет на партията, за да се опитаме да разсечем всички възли и да разберем ясно всички неща, включително и пасивността на кадрите. Да излезем открито и да кажем, че няма кадри въобще, че има кадри, които се борят за преустройството, а не да правят декларации. На нас декларации не са ни нужни, сега са ни нужни дела и т.н. Да поставим всички проблеми, по които говорим на четири заседания, открито, ясно, честно, без да подценяваме нашите успехи. Да се повдигне авторитетът на централния комитет, в т.ч. на Политбюро, на правителството, защото иначе всичко ще бъде смазано. Авторитетът пада. Това трябва да ни бъде ясно. И няма защо да се сърдим, че други ще вземат инициативата.

Що се отнася до клуба, ние трябва да разгромим тази група с всички средства. Трябва да се съжалява, че ще приложим някои средства не в нашия дух и не в нашите виждания: изключване от партията, отнемане на някои званието активен борец против фашизма и капитализма, уволнение на някои. Трябва да притиснем една група, като Христо Радевски, докато ги разобличим. Иван Николов преди няколко години се предлагаше на американците за сътрудник. Има цял куп материали за него. Ние ще ги изнесем.

Ще ви разкажа за Христо Радевски. Тук има млади хора, които не знаят. Аз бях организационен секретар на Областния комитет, който обхващаше гр. София и сегашната Софийска област, без Благоевград. Аз бях снет от левосектанското ръководство от всякаква партийна работа. След това там, където живеех, ме издигнаха за секретар на РМС, а след това за районен секретар. Тогава срещам Христо Радевски и Георги Караславов на "Раковска". И Христо Радевски говори против новото ръководство. Ние сме двама комунисти аз и той. Аз съм снет от левосектантите, наказан съм, а той е виреел при левосектантите. Идва новият курс. Той се обявява против Централния комитет, че централният комитет няма качества да ръководи и т.н. Радевски говори, говори и аз бях принуден да му кажа: "Слушайте какво, другари, аз не познавам вашите работи, аз съм печатарски работник, но от това, което вие говорите, разбирам, че дълбоко грешите." И прекъснах разговора с тях. Това беше първата ми среща с него като комунист.

Втората среща с него като комунист и като един от ръководителите на страната беше по времето на Червенков. Всички знаят, че той беше идеологическият унищожител на българската прогресивна интелигенция, защото Вълко Червенков не познаваше кадрите. Вълко Червенков ме вика в качеството на това, че аз завеждах Секретариата, а Радевски присъстваше винаги там. Аз докладвам на Червенков при участието на Христо Радевски. Той даваше съвети на Вълко Червенков, той пишеше уводни статии често пъти и т.н. Това ми е втората среща с Христо Радевски.

След Априлския пленум Христо Радевски мина в опозиция. Той написа две стихотворения и заради тези две стихотворения е всичко това.

Ясно е, че трябва да ги разобличаваме и ще ги разобличаваме. Но дайте да внимаваме сега, като притиснем всички останали.

Кое е главното сега? Главното е, че нас ни няма там. Те си вилнеят, събират се, а нас ни няма. Ние не сме дали инструкции на комунистите да ги притискат, не сме ги въоръжили да създават обстановка на нетърпимост.

От Съюза на писателите искат среща с мен, защото всички чувстват, че там ври и кипи. Аз им казах, че ще съгласувам с Политбюро и съм готов за такава среща. Основната част от писателите ще се надигнат и няма да остане нищо от тях. Същото ще стане и с художниците, макар че ще има трудности.

Трябва да разглеждаме проблема цялостно. Но сега трябва да ги притиснем и най-важното - да не им дадем възможност да се разширят.

Няма нищо страшно. Трябва да вървим напред и да се сплотим, за да мобилизираме партията и народа. Трябва това хубаво име, което сме извоювали и в социалистическите страни, и в света, да го запазим и да го издигнем.

Както виждате, аз не опростявам работата. Не смятам, че така трябва да действуваме винаги, но с тази група, в която е ясно кои са, така трябва да действуваме. Но, другари, трябва да вървим смело, не може да търпим това положение. С някои другари трябва да разговаряме. Не може Съюзът на писателите да бъде такъв, какъвто е сега. Това е невъзможно.

Трябва да стават промени. В икономиката - решителни промени трябва да стават. Ние трябва да отидем към действени форми. Не отидем ли към действени форми, нищо няма да стане. Спори се в селското стопанство какво да бъде - АПК ли или друго нещо. Трябва да се освободим от досегашните названия, те ни връщат назад. Аз извеждам закона като главно. Който нарушава закона, в т.ч. и Министерският съвет, висшата законодателна инстанция да спира такива решения. Ние трябва да въведем действителна демокрация, но в името на закона. Закон, закон и пак закон! И всичко да се подчини на този закон.

Трябва да дадем бой на тези, които сега изчакват. Няма кадри въобще, има кадри, които действат за преустройството. Ние чистка няма да провеждаме, и това не е необходимо. Нашата партия е силна и здрава, но прочистване трябва да стане на тези организации, които са анемични, на кариеристични елементи и т.н. И да поставим дисциплината като главно условие.

Така че в резултат на разискванията аз мислих, мислих и дойдох до този извод като обобщение на това, което вие казахте.

Тези правят събрание, ами да отидат наши 20 души там, да седнат и да кажат: "Какво искате вие?" Вашата агентура трябва да работи, другарю Стоянов. Не може да ни поставяте пред свършени факти. Ние държава ли сме или не?

Ние сега няма да говорим за съветския модел, за Съветския съюз, защото Съветският съюз разклаща много пластове. Ние сме идеализирали Съветският съюз. Трябва да кажем това под някаква форма, но да не се получи, че в каквато и да е степен даваме антисъветски оттенък. Няма такова нещо и не може да има.

[1]Направени са незначителни съкращения. Съкратени са повторенията и отклоненията от темата.

[2] Тодор Живков, меко казано, не обича Радевски, а Радевски му отвръща със същото. Радевски е писал стихотворения срещу Живков още през 50-те години, а по-късно в многобройни епиграми и сатирични стихотворения намеква за него. Никога не е скривал презрението си към Живков. Смятал го е за необразован, простеещ и претенциозен. Живков отлично е знаел това.

От протокола се вижда как Георги Атанасов прекъсва Гриша Филипов с въпроса "кой е първия", като има предвид какви проблеми ще бъдат обсъждани в Клуба. Той е министър-председател и се вълнува от това, че Клубът се кани да дискутира икономическата ситуация в страната. Тодор Живков обаче не слуша внимателно и се обажда. За него "първият" е Христо Радевски. Завидна е реакцията на Георги Атанасов. Той веднага превключва и разказва реален или измислен анекдот за Радевски.

[3] В целия протокол говорещите допускат грешки в това кое е "първо", "второ", "трето" и т.н. в техните изказвания. Но е възможно запазеният вариант на протокола да не е пълен.

[4] Заключителното слово на Живков е изпъстрено с множество отклонения. За яснота на словото му те са съкратени.

[5] Вероятно Живков има предвид доклада на предстоящия декемврийски пленум (1988), който се обсъжда през тези седмици в Полтибюро. В проктокола няма пряко указание за какъв документ говори.