ПИСАТЕЛИ, ПОСТРАДАЛИ ОТ ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ[1] |
||
|
1. Андрей Германов – 1 уволнение[2] 2. Александър Миланов – 2 уволнения, 3 г. безработица[3] 3. Благой Димитров – 2 уволнения, 8 г. безработица, изключван от СБП[4] 4. Богомил Тодоров – 1 уволнение, самоубил се като безработен[5] 5. Борис Априлов – 1 уволнение, 5 г. безработица 6. Валери Петров – 2 уволнения, 8 г. безработица, изключван от СБП 7. Васил Станилов – 1 уволнение, 1 спряна книга[6], 1 спряна пиеса, 3 г. безработица 8. Борис Христов – 1 уволнение, 1 спрян филм, 2 спрени сценария, 1 спряна книга 9. Васил Цонев – 2 уволнения, 4 г. безработица 10. Владимир Левчев – 1 уволнение 11. Владимир Кирицов – 2 спрени книги 12. Георги Ивчев – 2 уволнения 13. Гочо Гочев – 1 уволнение, изключван от СБП, отстранен от преподавателство във ВИТИЗ[7] 14. Георги Мишев – отстранен от групата на профсъюзите[8], изключен от БКП[9] 15. Георги Спасов – 1 уволнение 16. Давид Овадия – 1 спряна книга 17. Димитър Дублев – 2 уволнения, 5 г. безработица 18. Димитър Петров – 1 уволнение 19. Димитър Стойчев – 2 уволнения, 8 г. безработица, 12 г. забавена книга[10] 20. Добри Жотев – 2 спрени пиеси 21. Евгения Иванова – 1 спряна книга, 1 уволнение 22. Емил Рупел – 1 уволнение 23. Иван Динков – 1 претопена книга[11] 24. Иван Теофилов – 2 уволнения, 2 спрени пиеси 25. Иван Коларов – 2 уволнения, 7 г. безработица, 2 спрени книги 26. Йордан Василев – 1 спряна книга 27. Йордан Палежев – изключен от Университета[12], 1 уволнение, чакал 14 г. дебютната си стихосбирка[13] 28. Кольо Георгиев – 1 уволнение 29. Константин Костов - 1 уволнение, 6 г. безработица 30. Константин Павлов – 3 уволнения, 12 г. безработица, 24 г. неиздавал[14] нова книга 31. Максим Асенов – 1 уволнение, 1 претопена книга 32. Манол Манов – 2 уволнения, 1 спряна книга, с 20 г. забавен дебют 33. Марко Ганчев – 1 уволнение, изключван от СБП 34. Михаил Величков – 5 спрени пиеси 35. Невена Стефанова – 1 уволнение 36. Николай Цонев – 2 уволнения, 7 г. безработица 37. Петко Братинов – 1 уволнение 38. Пеньо Пенев – 2 уволнения, 4 г. безработица, самоубил се като безработен 39. Петър Алипиев – 1 уволнение, 4 г. безработица 40. Пламен Цонев – 2 уволнения, 14 г. безработица 41. Радой Ралин – 4 уволнения, 2 спрени книги, 1 изгорена книга, 1 конфискувана книга, 2 спрени сценария, 8 г. безработица 42. Свилен Капсъзов – 1 уволнение, 2 г. безработица, изключван от БКП 43. Христо Банковски – 1 уволнение, 5 г. безработица 44. Христо Ганев – 2 уволнения, 2 спрени сценария, 8 г. безработица, изключван от БКП 45. Христо Кацаров – 3 спрени пиеси, 1 спрян сценарий 46. Христо Радевски – 1 уволнение, 1 спряна книга, спряна литературна анкета[15] с него 47. Усин Керим – 1 уволнение, 6 г. безработица 48. Челкаш – 1 уволнение [1] Списък, обсъждан през септември-октомври 1989 на заседанието на Управителния съвет. Този списък дава представа за отвореността на Клуба към проблемите на българските писатели. [2] Под "уволнение" тук се разбират онези случаи, при които уволнението е след политически обвинения, които публично и документално са били отправени, независимо по кой член на Кодекса на труда е оформяно уволнението. [3] Безработен в условията на всеобщата заетост на тоталитарния комунизъм, където заетостта напълно зависеше от партията-държава, означаваше както икономическа репресия, така и политическо отхвърляне, изолиране от социалната система. [4] Изключван от Съюза на българските писатели (СБП) означаваше "обществено отричане на професионалната годност" и "отхвърляне от професионална общност". [5] Самоубил се като безработен - случаят показва степента на фрустрация, до която беше довеждан политически неудобният. [6] Спряна книга, пиеса, сценарий, филм беше открита форма на политическа репресия, в която авторът е лишен от право да упражнява професията си. [7] Отстранен от преподавателство означавеше изолиране от възможността да оказва влияние върху младите хора, т.е. обявяване в социална негодност. [8] Към БПС (Българските професионални съюзи) имаше назначени група писатели, като по този начин държавата (чрез казионните профсъюзи) беше техен меценат. Отстраняването от тази група означава отказ от меценатство, т.е. поставяне в икономическа невъзмжност да работи. [9] Изключването от БКП означава отстраняване на индивида от функционирането на политическата система. [10] Забавена книга (сценарий, драма, филм) при условията на държавен монопол върху всяка публична проява означава лишаване от право на публично присъствие (за даден брой години). [11] Претопена книга, списание, вестник е пряка политическа репресия, която е съответна на изгорена книга или конфискувана книга. [12] Изключен от Университета по политически причини. [13] Чакал дебют е лишаване от право за включване в професионална общност със всички последствия, включително лишаване от право на себеактуализация. [14] Невъзможно, неразрешено да издаде. [15] Спряна литературрна анкета - провеждаха се такива анкети за творчеството и живота на твореца, които бяха издавани в отделни книги. |
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.