Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация
ИВАН ДЖАДЖЕВ
ДО ПРОФЕСОР ЕНЧО ХАЛАЧЕВ –
РЕКТОР НА ВИТИЗ “КР. САРАФОВ”
ТУК
Уважаеми другарю Халачев,
На 30.XII.1988 г. бях поканен от Вас на разговор, на който присъстваха още зам.-ректорът проф. Хр. Руков, ръководителят на катедра “Марксизъм–ленинизъм” проф. Н. Илиева и секретарят на ППО доц. Ем. Ангелова. На този разговор ни беше съобщено, че моето изключване от БКП /поради принадлежността ми към ръководството на учредения от български интелектуалци Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България/ прави невъзможно по-нататъшното ми присъствие във ВИТИЗ в качеството на хоноруван професор по естетика, тъй като изрично условие за упражняване на преподавателска дейност във ВУЗ по идеологическите дисциплини /към които се числи и естетиката/ е членуването на преподавателя в БКП, ако той е в надкомсомолска възраст.
Както помните, другарю Халачев, аз изобщо не възразих на Вашето решение и нямах никакво основание да го оспорвам, щом като то по необходимост произтича от действащата законна уредба. Обаче две обстоятелства ме накараха да се усъмня в съществуването на подобна разпоредба или в нейната законност. Първо – тъй като не може по принцип да бъде законна една разпоредба, ако тя противоречи на друга законна разпоредба или закон от по-висш порядък, то и евентуалният нормативен документ, на който се позовахте, за да прекъснете договора с мен, е незаконен, тъй като е в противоречие с основния закон на страната ни – Конституцията на НРБ. Второ – законите в нашата страна са общовалидни и задължителни за всички, а аз знам цяла поредица от случаи, при които идеологически дисциплини /включително и естетика/ във ВУЗ се преподават от лица, които са в надкомсомолска възраст и не са членове на БКП. Именно тези две обстоятелства ме подтикнаха да потърся въпросния нормативен документ, за да се запозная с него и по такъв начин да се убедя в законосъобразността на моето отстраняване от преподавателска дейност по посочения мотив. Обаче близо едномесечните ми издирвания не доведоха до откриване на такъв документ, което утвърди у мен убеждението, че той изобщо не съществува, пък и според компетентните лица, с които се консултирах, такъв документ няма и не може да има.
Всичко това, другарю Халачев, породи у мен идеята за настоящото писмо до Вас. Като имам предвид разговора ни на 30.XII., който протече така, както подобава на културни хора – с такт, откровеност и взаимно уважение, ръководейки се и от личното ми уважение към Вас като творец, ръководител и гражданин, като имам предвид също така и сериозните несъвършенства на нормативната база у нас, които биха затруднили не само режисьори и естетици, но и прависти, аз считам за мое морално задължение да Ви информирам за безрезултатните си издирвания на този документ и по такъв начин да Ви окажа макар и минимална помощ при евентуалното Ви сблъскване с други случаи от подобен род. Заедно с това аз допускам /макар и само теоретично/ възможността такъв документ действително да съществува, а аз да не съм успял да го открия. Ако е така, другарю Халачев, много Ви моля да ме уведомите и ми посочите този документ, за да не изпадам и аз друг път в такова неудобно положение. Надявам се, че ще отчетете добрите ми намерения, които имам с настоящото писмо, и ще ме удостоите с вниманието си като ми отговорите. Искам да Ви уверя, че много разчитам на отговор от Вас, тъй като в противен случай у мен ще се утвърди убеждението, че негативният резултат от издирването ми не е случаен, че такъв документ, на основание на който ми беше отнето правото да преподавам естетика в повереното Ви висше учебно заведение, наистина не съществува. Адресът ми е: София, ....................
Считам за необходимо, освен това да Ви уведомя, че копия от настоящото писмо изпращам и до катедра “Марксизъм-ленинизъм”, до Партийното бюро, до ВУЗ-овския комитет на ДКМС, а така също и до Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, тъй като всички тези звена имат пряко отношение към моя случай, пък и ние с Вас няма какво да крием от тях. Надявам се, че и Вие ще изпратите копия от евентуалния си отговор до тези адреси.
24.I.1989 г. С уважение: .........
гр. София /ст.н.с.I ст.,
д-р Иван Джаджев/
