Писмо на Невена Стефанова до медиите, 27 юни 1989 г.

Чета вестници, гледам телевизия, слушам радио и изпадам във все по-дълбоко недоумение: каква е спецификата на нашата родна гласност, та поднася по такъв начин, като че ли за да събуди съмнение в самата нея? На 9 май Народното събрание гласува Закон за задгр. пътувания – той ще влезе в сила от 1 септ. В това време десетки хиляди граждани мюсюлмани решават да го използват и да отидат на екскурзия в Турция – кой има роднини там, кой – няма, кой каквото му хрумнало помъкнал със себе си. Пътуващите с влака Москва – София гледали при Русе (!!!) по шосето, успоредно с ж.п. линията, спрели колони от камиони, натоварени с денкове, а край пътя – насядали, налягали жени, деца... Туристи ли? Какво ги подбъзна? Каква е тази масова психоза? Хайде, да речем, при такъв наплив Паспортният отдел да не изчаква влизането на закона в сила – разбира се, получил е отнякъде нареждане и това не е “репетиция”, както се пошеугува някой. Ами защо пък консулският отдел на Външните работи не изисква задължителните входни визи от чуждата страна, с която нямаме безвизов режим? (Това стана ясно от нескопосаната пресконференция, предавана по телевизията).

Да се обясняват десетхилядните потоци от хора към Капитан Андреево с “разгорялата се през последния месец страст на българите-мюсюлмани към пътуване” (в. Раб. Дело от 27 юни т.г.) може да смути всеки що-годе мислещ читател. А и вашата статия, др. Главен редактор на 1 стр. На поверения ви вестник (от 26 юни) буди не по-малко недоумение: “... Нередно е подобно поведение. А тъкмо такова е сега положението с немалко бълг. мюсюлмани, които са подали декларации (?) за пътуване в чужбина, чакат паспорти и си позволяват именно да чакат (б.м. – по пътищата?!), без да се появяват на работните си места...” Защо да цитираме повече? Когато се прави нещо подобно трябва не само да се мисли как да замажем, трябвало е да се мисли по-отдавна какви могат да бъдат последствията от посегателствата над една етнокултура – тук включвам език, имена, религиозни обреди, всичко, с което това етническо малцинство е живяло до 1984 г. Дотогава отношенията са били отлични, на десетките хиляди хора не би дошло на ум да тръгнат така внезапно на екскурзия с хладилници и денкове, а податливите на агитация маси от българи-християни и българи атеисти да се настройват не интернационално, не патриотически, а патриотарски по старите, ужасяващи познати средства, ползувани от други политически системи.

Това, което показваме сега е привидност на гласност, др. Главен редактор. Нашите средства за масова информация в тези трагични дни играят обратна роля, като че ли не съзнават каква голяма отговорност носят.

Само действителната гласност и действителното преустройство могат да осигурят изход от създалото се положение. Само така ще бъде естествено преодоляно невежеството или дори циничното отношение към законите на страната, къв нейната Конституция, която никъде не предвижда насилие.

[1] Писмо на Невена Стефанова. От и за Невена Стефанова в архивите има достатъчно документи за гражданската й позиция, защитавана преди 10 ноември.