Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ИВАН РАДОЕВ

Препис

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СБП

Любомир Левчев

копия:

ДО ПОЛИТБЮРО НА БКП

ДО В. “ЛИТЕРАТУРЕН ФРОНТ”

ДО В. “НАРОДНА КУЛТУРА”

Другарю Председател,

В последно време сред интелигенцията, а и сред обикновените граждански слоеве се появяват слухове за задържане, разпити и обиски на български писатели. Говори се за учредяване на клуб за подкрепа на преустройството и гласността и за съпротива на различни органи и институции срещу подобна дейност. Като председател на СБП, Вие не можете да останете безразличен към подобни анахронични, несъотвестващи на времето ни явления. Сега, когато в печата ежедневно се публикуват решения на висши партийни и държавни ръководства за смели обновителни процеси, когато се призовава цялото общество за участие в промяна на мисленето по пътя на демокрацията и гласността, българският писател трябва да бъде в челните редици на тези процеси и помощта, която оказва на държавното мислене, да се оценява като негова историческа мисия. Всяко премълчаване, продиктувано от страха и удобството за безразлично живуркане дава кураж на задържащите сили, а честните хора изпадат в печално безверие.

Другарю Председател, пиша Ви това писмо /копия до Политбюро на БКП и вестниците “Литературен фронт” и “Народна култура”/ с огромна тревога не само за съдбата на българската литература, но и със загриженост към едно всенародно дело. От десетилетия насам аз самият съм изпитвал на собствен гръб подтискащата сила на подозрението, изразено съвсем конкретно в почти всичко, което съм написал и затова изпитвам съчувствие към несправедливо преследваните.

Днес, струва ми се, наложително се нуждаем от яснота. Какво да се прави? Иначе излиза, че определени хора, които вярват в освежителната сила на новото, могат да станат жертви на ония сили, които всъщност са враждебно настроени към преустройството в нашата страна. Изумявам се от срещата с такива хора, които не без злорадство твърдят: “Не виждате ли, че се търсят балами?” ... Аз не вярвам на такъв политически цинизъм.

Другарю Председател, повтарям отново, че съюзното ръководство е длъжно да поеме защитни функции срещу хората, които честно и добронамерено искат да помогнат на своето общество, за да може нашата държава да заеме по достойнство мястото си в днешната цивилизация.

подпис: Иван Радоев