Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация
ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА
В № 19859 ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА
23.XII.1988 НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ПРАВАТА
НА ГРАЖДАНИТЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
- Копие до Председателя на Обществения
комитет за защита на правата на човека
Др. Председател,
На 16.XII 1988 г. в дома ми се събраха гражданите Невена Стефанова, Мария Бойкикева, Желю Желев и Борис Спасов, които – като членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и на неговото ръководство – трябваше да подпишат изготвената от мене /като секретар на Клуба/ информация, адресирана до всички клубни членове с копия до ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерския съвет и Народното събрание.
В 16. ч. в апартамента влязоха непознати цивилни граждани и съобщиха – като ме отместиха от вратата – че са от милицията. На поканата ми да се легитимират, дошлият малко по-късно следовател от ГСУ Христо Петров ми показа разрешителен протокол за претърсване от 16.II.1988 г. с подпис от прокурор, чието име не се чете, и печат от Главна прокуратура.
След като отведоха от дома ми изброените по-горе граждани, както и дошлите по-късно в дома ми Деян Кюранов, Любомир Иванов и Лъчезар Кунчев /последните двама са членове на Клуба/, органите на МВР извършиха претърсването. Иззеха цялата документация на клуба и много материали от личния ми архив, никой от които не може да бъде третиран като нарушаващ който и да било член от българското законодателство. Без да ми дадат обяснение, органите прибраха и пишещата ми машина, която ми е необходима ежедневно за работа. След многократни настоявания от моя страна в ГСУ, на 22. XII.1988 г. машината ми беше върната. Останалите документи бяха ...... кога ще ми бъдат върнати.
От около 19 ч. на 16.XII.1988 г. до този момент телефонът ми е прекъснат. В телефонната централа ми отговарят ту че е в изправност, ту – че има профилактика по линията.
Претърсването завърши в 20 ч., а след това двама следователи, които не се легитимираха /при повторното повикване в V районно управление на МВР разбрах, че единият от тях се казва Стефанов/, проведоха с мене двучасов разговор. Целта на разговора беше да ми внушат, че зад легалната дейност на клуба се крият противозаконни намерения, за които аз не съм осведомена. На молбата ми да ми обяснят кои са тези лица и какви са намеренията им, следователите отговориха, че не са длъжни да го правят. Единствената причина, с която обясниха присъствието си в дома ми, беше, че самото това присъствие доказва наличие на закононарушение, което представлява логически абсурд и превръща, всъщност, следствието в причина. Двамата следователи ме накараха да подпиша предупредителен протокол, че няма да нарушавам чл. 273 от Н.К. Подписах с особено мнение, че нито с намеренията си, нито с постъпките си съм нарушила въпросния член и ще напусна Клуба само в случай, че ми бъдат представени убедителни доказателства за такова нарушение.
Днес, на 22.XII.1986 г. бях извикана заедно със съпруга си Георги Величков в V районно управление на МВР от следователя Стефанов. Съпругът ми беше разпитван от следователя Христо Петров, а Стефанов проведе с мене повторен и с нищо неразличаващ се от първия разговор в продължение този път на три часа, след което ми върна машината.
Др. Председател,
Моля да разгледате във Вашата комисия описания по-горе инцидент ...... , а също така – да ми се извинят за причиненото на мене и на семейството ми /имам шестгодишно дете, присъствало на цялото претърсване/ безпокойство.
22.XII.1988 г. С уважение: .....
