Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

Александър Миланов[1]

До ръководството на Клуба за гласност и демокрация

Уважаеми другари и господа,

Тъй като нямам възможност да присъствам на днешното заседание, изпращам ви писмено становището си за бъдещето на Клуба.

В пректоплатформата му е отбелязано, че той трябва да бъде надпартийна формация. Съгласен съм с това. Не бива да се присъединява нито към правителството, нито към опозицията. Трябва да изпълнява функция на своеобразен парламент, в който са представени всички партии и безпартийни, в който има взаимна толерантност и търпимост към чуждите мнения и чрез спорове се търсят решения на най-наболели общонационални проблеми.

В условията на поляризация и все по-силно очертаваща се нетърпимост, достигаща до екстремизъм, Клубът трябва да бъде обединение, което да дава пример за политическа култура, за взаимно уважение към опонента и политическия съперник, за демократичен подход в разискванията и решаването и на най-острите политически спорове.

Присъединяването му към Съюза на Демократичните сили, макар и да стана по твърде демократичен начин, беше оправдано в периода, когато решаването на общонационални задачи налагаше връх да вземат центростремителните сили, когато трябваше да се упражни колективен натиск за радикални реформи и отстраняване от власт на компрометирани апаратчици на всички равнища, за потърсване отговорност от ония, които ни доведоха до национална катастрофа. Без да считам, че тези задачи вече са решени, то в период, когато се води борба за власт между опозицията и правителствените партии, мястото на Клуба вече не е в редиците на Съюза на демократичните сили. Той трябва да присъства на кръглата маса като трета сила. Немските интелектуалци, които от времето на първия митинг призовават “Без насилие”, и сега са буферна зона – формация, която не се обвързва с подкрепа нито на една от политическите партии: предишни и нововъзникнали.

Ако е вярна поговорката, че денят си личи от сутринта, твърде скептично съм настроен относно бъдещата изява като демократи на някои наши съклубници. Учредяването на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация зад гърба на ръководството на Клуба, а сега, както чух, и включването по същия начин на Димитър Луджев сред представителите му в СДС, свидетелствуват, че се действува по методите на режима, който основателно заклеймяваме.

Ръководството на Клуба реши присъединяването ни към СДС, то има власт да реши и излизането ни от СДС, за да станем истински независима формация, което подобава за обединение на интелектуалци.

Александър Миланов