Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

Скъпи приятели,

Мисля, че ще ви бъда от полза, ако споделя с вас впечатленията си от събранието на Софийския Клуб за гласност и демокрация, което се състоя на 2.Х.1990 г. в София и на което присъствувах.

Доколкото можах да схвана, на събранието се оформиха няколко схващания относно бъдещето на клуба.

1. Група от бивши и настоящи членове на БКП/БСП. Тя иска да затвърди позициите си в клуба и да го върне назад към идейните схващания на "Клуба за гласност и преустройство”. Тази група не приема никакви промени и развитие на Клуба. Идейно и организационно са оформени и ще водят борба. Според техните схващания клубът не трябва да бъде съставен от единомишленици и в него могат да членуват хора от всички партии. В края на събранието, използвайки умората от 6-часовите разправии и в нарушение на всякакви демократични правила, тези хора наложиха един списък от имена на 90 човека, които да присъствуват на Националната конференция на Федерацията. Това, което беше най-смешно, предложените не присъствуваха на събранието и никой не беше ги питал за тяхното съгласие. Вероятно това беше направено с цел да се наложат схващанията на тази група на националната конференция на клубовете. Тук бяха имената и на Елка Константинова, и на Николай Василев, и на други видни политически дейци на разни партии.

2. Втората група, очертала се на това събрание, беше по-малобройна, но също организирана, предимно хора, занимаващи се практически с политика и участващи в предизборните борби. Тя искаше промени както в устава, така и в програмата. Тя излезе обаче с една неясна платформа за някакъв Либерално-демократичен съюз, или: за някакъв форум, обединяващ течения. Тази програма беше раздадена на делегатите и се състоеше от няколко страници общи фрази за либералната демокрация, взети от идейните течения на миналия век. Не предложиха свой проектоустав и конкретна програма. Нейните говорители не можаха да обяснят как виждат политическото бъдеще на клубовете: като партия ли, като движение ли, или като обединение на различни течения. Това даде повод на третата група да гласува срещу тях.

3. Какво представлява третата група. В нея влизат видни представители на софийската интелигенция като Блага Димитрова, Георги Мишев, Климентина Иванова и др. Добих впечатление, че те съзнават необходимоста от промени както в устава, така и в програмата на Клуба. Те също не биха приели един комунистически бастион в тия клубове. Но те се страхуват Клубовете да не се превърнат в една опартизанена партия, каквито имаме вече повече от 50 в България. И точно този страх от опартизаняване ги накара да гласуват против проекта за либерално-демократичен съюз. Миналото ни е наситено с либерални и демократични течения и котерии, а и сега имаме няколко либерални партии и разликата между тях трудно би могла да се улови. Девизът на тая група е: промени - да, но не такива, каквито ни се предлагат и затова гласуваме не против промяната, а против предлаганата ни промяна.

4. Хората от четвъртата група един по един ставаха и си отиваха. Те искаха да са само интелектуалци, да си заседават, да си приказват, да си кажат мнението по някои въпроси и толкова. За тях освен софийския клуб други клубове няма, но и за софийския клуб не беше ги много грижа. Така от всичките 600 човека - членове на софийския клуб, останаха да решават съдбата му само около 80 души. Законни ли бяха тия решения?

Предложения за обсъждане устав беше наивен. Според него в клубовете могат да членуват хора, членуващи в други политически партии. Клубове на различно мислещи. Влезли в Клуба, чии интереси ще защищават тия хора? Относно името "Либерално-демократичен съюз" трябва да се има предвид, че най-добре е да има приемственост в името, за да не се смята, че това е съвсем нова организация и да се избегне ново приемане в СДС според новия статут. Клубът може да има либерални идеи, но не трябва да носи това име. Затова нека да се обмислят и следните наименования:

1. Клуб /за/ "Демокрация".

2. Клуб за демократично възраждане.

3. Клуб за национално и демократично възраждане.

4. Клуб за демократично развитие.

Мисля, че превръщането на Клубовете в политическо движение или нещо подобно ще бъде оправдано само при положение, че новата сила ще може да обедини разпокъсаните сили към едно демократично възраждане на България, именно Демократично възраждане.

10.Х.1990.

                                      Петко Чолаков

г.Луковит