Писмо на Николай Василев до генерал Христо Добрев, 3 юни 1989 г.

В словото си на митинга-заря /проведен в столицата на 1 юни т.г./ Вие си позволихте да оклеветите мен и повече от 220 представители на българската интелигенция. В свещени за народа ни мигове Вие обругахте предателите, родоотстъпниците и демагозите от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Чуха Ви хиляди присъстващи на митинга и милиони телевизионни зрители. Според употребените от Вас изрази /известни са ви, надявам се, граматическите правила/, фактически става дума за всички членове на клуба, за Клуба като цяло.

Такива обвинения не могат да се подминат с пренебрежението на уверените в своята правота хора. За такива престъпления се отива на съд. Ако ние наистина сме предатели, а Вие не ни дадохте под съд, то и Вие се превръщате в предател. Но там, пред съда, няма да е достатъчно да се дрънка. Там ще трябва да се доказва. Само на сталинските кървави процеси не са били необходими доказателства. Само онзи трагичен исторически период помни толкова масови, толкова страшни и толкова на едро формулирани обвинения. Със сталински съдебни процеси ли се готвим да увенчаем делото на преустройството у нас, генерале? Тогава по-удобен случай в скоро време няма да Ви се предостави.

В Клуба членуват близо 100 предатели от областта на науката /сред тях – 2 академици - предатели, 17 професори - предатели, 11 доценти – предатели, 13 старши научни сътрудници - предатели и още десетки нехабилитирани предатели – философи, историци, икономисти, социолози, културолози, политолози, юристи, психолози, филолози, физици, химици/. В Клуба членуват близо 100 родоотстъпници от областта на художествената култура /26 писатели - родоотстъпници, 17 кинодейци – родоотстъпници и още десетки родоотстъпили публицисти, художници, артисти, преводачи, фотографи, театрални дейци и работещи в системата на книгоиздаването/. В Клуба членуват също така десетки демагози от други отряди на интелигенцията /инженери, архитекти, програмисти, лекари, учители, агрономи/.

Не, тези хора не са предатели! И българският народ, когото се опитвате да насъскате срещу тях, добре разбира това /както добре вижда и прозрачните движещи мотиви на тази позорна кампания/. Тези хора са кръвна част от българската народна интелигенция и – въпреки заклинанията на някои оратори с лъскави пагони – обичат своята Родина.

Обвинението срещу всички е обвинение и срещу мен. А произходът ми е очевидно предателски: аз съм правнук на родопски комита, внук на ятак /активен борец против фашизма и капитализма/, син и племенник на партизани /активни борци против фашизма и капитализма/. Очевидно родоотстъпническа е и собствената ми дейност като комунист, като учен, защитил в своите произведения забравените комунистически идеали, като преподавател по философия, приобщил към марксисткото учение хиляди специалисти с висше образование. В биографията ми фигурира още едно подозрително обстоятелство: не съм натрупал – като някои отечестволюбци – никакво богатство на гърба на любимото отечество.

Не, аз не съм предател, генерале! Доказал съм своя патриотизъм с досегашния си живот и с живота на своя български революционен род. И няма да позволя на който и да било началник – независимо от ширината на лампазите му – да мърси кръвта на дедите ми!

[1] Писмо на Николай Василев, то е предадено на 12 юни за сведение до партийни и държавни ръководители, до средства за масова информация, до представители на обществеността. За гражданската позиция на Николай Василев преди 10 ноември има много документи.

Николай Василев - философ, доктор на науките, професор, член на БКП, обявил се против нейната политика преди 10 ноември 1989, изключен е от партията, активен член в Клуба за гласност и преустройство, съосновател на Алтернативната социалистическа партия /АСП/, инициатор на съда над А. Луканов в Стара Загора през 1991 г., депутат в 36 обикновено НС, министър на науката и образованието в първото правителство на СДС, инициатор е за излизане на АСП от парламентарната група на СДС, професор в СУ "Св.Климент Охридски".