Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА “ЕКОГЛАСНОСТ”

ЗА КВОТНО ГЛАСУВАНЕ В КС НА СДС

Чл.1 - ал./1/. Гласуването с квоти е задължително при вземането на всички решения, свързани с определянето на изборните листи за всякакъв вид избори.

        ал./2/. В останалите случаи решение за гласуване с квоти може да се вземе с обикновено мнозинство по начина, регламентиран от сега действуващия Статут.

Чл.2 - При обединяване на две или повече организации-членки на СДС се обединяват и техните квоти.

Чл.3 – Разпределението на квотите се преразглежда всяка година по ред, установен допълнително с решение на КС.

Чл.4 – Разпределението на квотите в Националния КС не е задължително за местните КС.

КРИТЕРИИ

ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА КВОТИТЕ

1. Политическата тежест на организацията сред членовете и привържениците на СДС.

2. Потенциалната политическа тежест на организацията – способността й да привлича колебаещия се електорат.

3. Големината на парламентарната група на организацията.

“ЕКОГЛАСНОСТ”

МОТИВИ

към предложението за квотно гласуване

 Досегашната система на вземане на решения в КС на СДС /”една организация – един глас”/ е в много отношения несъвършена. Тя е несправедлива, тъй като не отчита различната обществена и политическа тежест на организациите-членки. Тя не стимулира политическите и организационни прегрупирания, поощрява безпринципните котерии и действува против привличането в СДС на организации, стояли досега извън коалицията, но по един или друг начин показали своята привързаност към каузата на демокрацията. В допълнение към всичко това, тя обективно действува по посока на разцеплението на Съюза, опасност с непредвидими последствия в навечерието на изборите.

1. Съобразяване с относителната тежест на различните организации-членки – От пръв поглед е ясно, че общественото влияние на различните организации-членки на СДС е различно. Това бе показано както от изследванията на общественото мнение, така и от различното им разрастване при една и съща или подобни стратегии на приемане на нови членове. То бе практически признато и вътре в СДС със самото това, че отделните организации имат различни по големина парламентарни групи. Досегашната система на вземане на решения обаче ги приравнява. А изравняването на двама неравни е също толкова несправедливо, колкото и привилегироването на единия от двама равни. Нормално е в тази ситуация този, който се смята за ощетен, да потърси други начини да реализира политическия капитал от своята обществена тежест. Вече се чуха гласове как някои общински организации на БСДП и БЗНС “Н. П.” се готвят да предложат свои кандидатури за местните избори – прецедент, който, ако би бил разпространен, би имал пагубни последствия не само за СДС, но и за съдбата на опозицията изобщо, а оттук – за съдбата на България.

Някои наблюдатели отдадоха спадането на рейтинга на СДС през последните два месеца изцяло на изострянето на политическите и личностни конфронтации вътре в Съюза. Квотното гласуване в случаи, когато “дяловият политически капитал” на различните организации-членки би бил различен е несъмнено по-справедливо. А и в света то се прилага навсякъде, където се образуват подобен род сдружения – от обикновените акционерни дружества до Международния валутен фонд. Правото на вето в ООН на някои държави е също справедливо отдаване на онова, което те заслужават с оглед на тяхната икономическа, политическа или военна мощ.

2. Препятствуване на безпринципните политически сделки – Вече на няколко пъти бяхме свидетели как организации със съвсем различен политически облик бяха принуждавани да се обединяват по най-различни поводи, тъй като, при съществуващата система на вземане на решения, те не виждаха как биха могли да извлекат изгодата, която те смятаха че заслужават, предвид на тяхната по-голяма относителна тежест. Организации с влияние биха се принуждавали да прибягват до политическите услуги на малки организации, други биха били готови да поддържат като свои политически оръдия дори фиктивни организации. Всичко това допълнително изостря отношенията и нервите в Съюза, стимулира разцеплението.

3. Поощряване на обединяването на отделните организации в по-крупни формации – Очевидно е, че сегашното многообразие от политически формации в СДС е неестествено – в условията на самостоятелно политическо развитие малко от организациите-членки биха имали шансове на едни избори. Но, от друга страна, при сегашната система на вземане на решения, едно обединяване, вместо да подсили гласа на обединените организации в КС на СДС, напротив, го намалява наполовина. Естествено е при това всяка организация да държи на своята политическа самоличност, а оттук и на своя глас, който е равен на гласа на всяка друга. Разнообразието на организации обаче, без да е подплатено от разнообразие на политически позиции, създава изкуствени различия вътре в СДС и в никакъв случай не работи в полза на укрепването на обществения авторитет на Съюза. Въвеждането на квотно гласуване, при което обединяването на различните организации-членки би водило и до обединяване на техните квоти в КС на СДС несъмнено би стимулирало обединяването в по-крупни формации, а с това и приближаването на различията между отделните организации до реалните политически различия вътре в обществото.

4. Привличане на опозиционни организации извън СДС – Вече неведнъж бе отбелязвано, че отблъскването на опозиционни организации от Съюза може от един момент на политическото развитие в страната нататък да стане опасно. Изследванията на общественото мнение показват все по-голямо увеличаване на онези, които биха гласували за “друга партия”. Въвличанвето на СДС във властта би направило този проблем още по-остър. Развитието на втори опозиционен център в страната според някои наблюдатели не е нереалистична перспектива. От друга страна, сегашната система на вземане на решения прави от всяка новоприета организация в СДС автоматично равна на всяка организация-членка, в това число и на онези, които самостоятелно са завоювали значителен обществен авторитет. Това очевидно препятствува приемането на нови организации. От друга страна, въвеждането на квотното гласуване би позволило приемането, след внимателно проучване и преценка, на някои нови организации с предоставяне на определена квота /за повечето от тях първоначално навярно ниска/, без това да създава досегашните проблечи. По такъв начин би се решил незабавно и проблемът на Нова СДП.