Реч на Мария Бойкикева на митинг в Пазарджик, ноември 1989

Преди 3 години ние бяхме поданици – от 3 седмици ние сме граждани.

Граждани и гражданки на Пазарджик – поданика е зависим, покорен, подчинен. А Гражданинът се подчинява само на едно – закона на държавата, който той е приел, и нравственият закон вътре в душата му. Това ни предстои – да завоюваме гражданската ни свобода. Ще бъде борба – но вид борба на тази на Херакъл, който 7 години е чистил оборите на Авгий. Какъв ще е бил този обор, та никой за нищо не се е съгласявал да свърши тази работа. Ясно защо – защото още като ги доближиш оборите и мирише нетърпимо. При нас така мирише. Всичко старо е още налице и е много по-силно от нас – сменен е само генсека и председателя на ДС[2]. Българина не можеш да го залъжеш, може би някои други народи са се залъгвали – ние всички сме знаели, че под всеобщата лъжа се криеше нашият мизерен, страшен живот. Вярно е, че вече са сторени доста неща и някои истини надникнаха зад завесата. Вярно е, че при нас промяната по друг начин – по начина на Полша и другите – не можеше да стане. Но и П.М. и Ал. Л. и А.Л.[3] се облегнаха на нашето активно неприемане на личния режим. И сега наши започват да правят това, което ние хиляди пъти сме казвали и искали. Те са изпълнители. Обаче – обстановката се променя бавно, смените на горните персони стават бавно – те си подават оставката след като народа отдавна ги е оставил – низкият Милко след като изведоха от ПБ, сега пък на пленума ще чуеме за оставката на ръководителите, които освен с лов по сафари и насилия над хора и имена с нищичко друго не са се занимавали. Сега трябва всеки ден, всеки човек да иска, да не позволява на вече организирали се не само чрез новата бадарка[4] да ни отнемат шанса ние да сме стопани. Няма да позволим мерки-полуфабрикати. Още утре да се яват пред хората вчерашните, но не така както вече се изказаха: вие представяте ли си, че в друга държава може да има м-р на МВР, който не знае, че телефоните се подслушват, макар и дори сам да е предупреждаван да не говори по някои неща, пък не е знаел, че у нас не само младите еколози ги бият баскервилските агент-каратисти. Какво още тогава му остава на Танев да знае? И тогава как така е в комисията за разследване на деформациите на социализма – каква прилична дума. Главният прокурор на републиката В.М.[5] не знае ли, че законът е нарушаван от всеки, който има и минималната власт, осъждат хора не само по чл. 273[6], но и по чл. 107[7] и други членове. Че тук, в Пазарджик, лежи моят приятел философ Меди Доганов Доганов, лежи от 3 г., осъден на 10 г., защото и той не се е помирил, както не би се помирил всеки нормален човек последното, което на човека му остава от мама и тате да преровят. Станка Шопова – от ГК на БКП в ЦК на БКП на отговорна работа в апарата: да каже какви нареждания е давала това горещо лято на 89 за създаване на ударни отряди за смазване на многобройните съпротивляващи. Те един ли са, двама ли са... Под тяхното ръководство ние се превръщахме в тотално военизирана държава. Тези най-големи врагове на Б.[8] и врагове на нейното бъдеще да отговарят пред съд, не пред комисии и съда да започне веднага. Дете разбие будка и хоп в милицията. Те Б. разбиха и нищо вече три седмици.

Нашата работа ще я вършим без тях. Но и трябва ясно да се заяви, че след 60 дни ще има конгрес на БКП – тези не могат, пък и не знам дали искат. НС, както казва В.К.[9]. трябва изцяло да се смени – подготовка за истински народни избори, без тях, и ВНС да приеме нова конституция. Ласал е казал – от безнадеждно положение се излиза само по един начин с казване на цялата истина. Това време няма да се повтори – дори и да се върне старото от преди 10.11. – ще е друго. А възможно ли е. Да – особено ако в Москва стане нещо с Михаил Сергеевич – може да се върнат назад ГДР, Полша, Унгария, дори хубавата Чехословакия – ние ще се върнем. През Дунава има народ, наистина братски, при това православен – това е също вид соц. модел. Не се знае колко години още ще го окайваме. Не дай Боже, пак в тази т.нар. юлска концепция пак да ни вкарат.

Могат и да разделят и отново да станеме робски народ – съединението прави силата. Шанса зависи от нас – най-сетне да започнем да работим над и за нашата българска чиста република.

[1] Словото е произнесено от Мария Бойкикева на митинг в Пазарджик – края на ноември 1989 г. Правописът е запазен.

Мария Бойкикева е родена през 1932 г. в Москва. (Родителите й са политически емигранти. Бащата Недялко Бойкикев заради изложбата “Белият терор в България” и други подобни акции е осъден от царското правителство. Емигрира в Германия, става основател на Нарстуд в Берлин. Идва фашизмът и отива в Москва. Журналист, член на ВКП/б/. Загива в Колима – 1937 г. Майката Светлана Бойкикева е лекар, офицер от медицинската служба през Великата отечествена война, има бойни награди. След 9.9.1944 г. семейството се завръща в България. Майката работи във Военната болница, професор по физиотерапия. Починала.)

Мария Бойкикева завършва философия в СУ “Кл. Охридски”. Член на БКП. Работи четири години като учителка по история в Михайловград (Монтана), сетне завежда редакция "Философоия" в издателство "Наука и изкуство". Заради изказвания в разрез с партийната линия по време на Чешката пролет 1968 г. е привиквана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП. През 1988 г. е сред основателите на Комитета за екологична защита на гр. Русе. През 1988 г. е съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и първи председател на клуба на ротационен принцип. Заради членството си в Клуба, както и заради подписани петиции в подкрепа на Петър Манолов и Вацлав Хавел е изключена от БКП заедно с още 13 от членовете. Член на БСП, за разлика от ония, които през 1989 година са я изключили от БКП.

Има три деца. Съпругът й е строителен инженер.

[2] Д.С. - в случая - Държавния съвет.

[3] Петър Младенов, Александър Лилов и Андрей Луканов

[4] "бадарка" - неясно, може би "баданарка"

[5] В.М. - Васил Мръчков

[6] Член 273 от НК от 1968 година гласи: "Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд."

[7] Мария Бойкикева е имала предвид чл. 108 в старата му редакция: "Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години."

Член 108 претърпява четири редакции след 10 ноември 1989 година и придобива нов вид. Сравнението между стария и новия текст, илюстрира смяната на акцентите в забраненото и наказаумето, след политическата промяна: "Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 108а. (1) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл... (следва изброяване на членове и алинеи - бел. моя П.С.), се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.

(3) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност."

[8] Б. - България

[9] В.К. - ?, вероятно някой от ораторите на същия митинг