ПО БЕЛИТЕ ПОЛЕТА НА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА[1]

Марко Ганчев

Излъчено по радио “Свободна Европа”

на 30 септември 1989 г.

Откъм Западен Берлин стената е изписана изцяло. И то не само с политически възгласи. Има и прости съобщения, че тук са били Еди и Клара. Не липсват и действителни остроумия като това: “Внимание, дупка в стената!” От западната страна са казали всичко, каквото имат да казват, че дори и повече. Защото са и рисували: джуджета, животни, натюрморти. Някои от рисунките са щамповани многократно, други са неповторими поне в смисъл, че не се повтарят никъде другаде върху стената. Преобладават топлите пастелни тонове, така че от по-голямо разстояние стената се възприема като едно безкрайно дълго пано, почти радващо окото. И понеже боите им са по-качествени от нашите, дъждовете не ги измиват и почти не може да се отвори място, където някой нов съчинител, агитатор или рисувач да напише нещо ново.

А откъм Източен Берлин стената е бяла. В България така боядисват зидовете край острите завои на пътищата. Това се прави по нареждане на пътните служби, за да не се блъсне нощно време някоя кола. Може би и Берлинската стена предупреждава с белотата си колелото на историята да прави покрай нея завоите си по-внимателно, за да не си строши някоя спица. Кой знае. Важното е, че стената откъм източния сектор е съвършено бяла и по нея тепърва има да се пише.

Изваждам тебеширчето си да нанеса там своя щрих, но го изтървам на асфалта. И то не защото осем милиона чифта български ръце под команда или по навик се протягат да ми отнемат тебеширчето. “Как смееш? Ние сме съюзници! Социализъм, интернационализъм, братска взаимопомощ, изменник, манипулиран интелектуалец!” Не, не ме възпират блоковете от железобетонни словосъчетания. Те са подобни на блоковете, от които е споена стената. Аз мога да пиша и върху тях.

Спира ме въпросът, дали не е по-добре да оставим завинаги бели полетата върху Берлинската стена? Какво бих могъл да напиша? Че на еди-коя си дата през 1989 година и аз съм бил тук? Но какво от това? Аз бях и от другата страна. Пет дена подред нарочно преминавах ту от едната, ту от другата страна на стената, независимо от едночасовата досада при граничния контрол. Исках да проявя малко злорадост към часовия при Бранденбургската врата, че не може да ме опази. Махах му за поздрав ту от източния, ту от западния сектор. Той остана невъзмутим. И с право. Защото моето преминаване през стената не можеше да ме избави от това, стената да преминава през мене.

Голямото ни нещастие беше, че стената започна да преминава през нас дълго време, преди да бъде построена. Като председател на Учкома при дряновската гимназия през 1950 година собственоръчно изключих от комсомола сума мои съученици и съученички за буржоазен произход. Смешно е днес да кажем кого сме смятали за буржоа в бедния ми роден градец Дряново през онова време.

Но тогава не им е било до смях на изключените младежи, които поради тая причина не са могли да продължат образованието си, да направят кариера или антикариера. Може би някои от тях са се заели сериозно да се самопревъзпитат в пролетарски дух, защото сега, четиридесет години по-късно, една квартална организация в същия тоя мой роден град Дряново се събрала и решила да предложи на централните власти да ме накажат за дисидентска дейност. Не им се сърдя на моите съграждани, пада ми се. Който издига стени между хората, ще трябва сетне да ги пробива с глава.

Колкото за конкретната бетонна Берлинска стена, аз не съм първият български автор, който пише по нейните бели полета. Преди доста много години поетът Първан Стефанов в едно свое стихотворение нарече стената белег от трапанация върху земния глобус. За общо учудване стихотворението не само излезе в периодично списание, но и в книга на поета. Само че остана незабелязано. Такива неща се крият от нацията, дори когато ги има черно на бяло. Съдбовните стихотворения се премълчават, а в същото време се разхвалват безобидните словесни упражнения на литературните началници. Това също е стена, не по-малко разделяща ни от оная.

Бащите ни се разделяха на наши и ваши. Ние се делихме на наши и ваши. И докъде стигнахме? До това, че изградихме стена между България, от една страна, и световното стопанство и световната култура, от друга страна. Сега напираме да продължим да разделяме на наши и ваши внуците си. А сигурни ли сме, че те няма да намерят откъде да заобиколят стената и да я обезсмислят, както стана и със самата бетонна стена трийсет години след построяването й. Току-що двайсет хиляди източногермански граждани я пресякоха не през Берлин, а през Будапеща.

Берлинската стена е уникална крепост. За пръв път в историята на крепостите от стената се стреля не по тези, които искат да влязат в крепостта, а по тези, които искат да излязат от нея. Техническият прогрес е дал своя принос – инсталирани са стражеви кули със самострелящи устройства. Електронно око, подобно на тия, дето отварят или затварят асансьорните врати, задейства спусъка на картечницата, ако пресечеш забранената линия. Същото е и покрай стената на нашите предразсъдъци. Щом направим малко по-свободна крачка, автоматично се задействат старите кримки с кьорфишеците си, че имало капитализъм и социализъм. Отдавна има единна световна индустриална цивилизация с по-изостанали или по-напреднали държави. Стените са анахронизми, били те от бетон или от думи.

Политиците на великите сили от двете страни на стената вече признаха официално, че разделението на Европа е било най-голямата грешка на техните предшественици след Втората световна война. Осъзнаването на идеята за общ европейски дом като жизнена потребност на народите, а не като тактически лозунг, е започнало да оказва влияние дори при самата бетонна стена. Изключени са самострелящите инсталации, оттеглени са граничарските кучета. Трябва час по-скоро да оттеглим от духовните стени насъскващите думи.

Стените могат бързо да се превърнат в безобидни междусъседски огради. В моя роден град Дряново има такива огради между дворовете. През тях сутрин съседите си пожелават добро утро, разменят си рецепти за приготвяне на зимнина, услужват си с инструменти и с новини за другите съседи. Цветята, посадени от двете страни на оградите, почти са закрили зидовете, надраснали са ги и са сплели общи венци отгоре над тях.

Нека оставим цветята да надраснат всички стени. Едва тогава ще усетим аромата на живота.