Драги Костадин Кюлюмов[1],

Узнах за срещата в столичната община “Средец”, на която ти си изнесъл информация за VI-я конгрес на писателите.

Навярно твоята реч така е въодушевила присъствуващите, че един от партийния актив е станал и е заявил дословно: “С тези ръце ще удуша Блага Димитрова!”.

А ти си успокоил разпаления активист: “По-кротко, другари, има си други начини и те вече са пуснати в действие!”[2]

По този случай ти изпращам едно стихотворение:

ДОСТОЙНО ЕСТ

Заканват ми се да ме удушат

За пример в примката на две ръце,

Които с мен навярно се здрависват.

В страната на убитите поети

Аз непростимо дълго проживях.

Не знам с какво заслужих тази милост.

Сега съм трижди двадесетгодишна.

Е, крайно време да се състои

Кръщението в собствената кръв –

Достойно ест признание за Словото.

София, 5. IV. 1989 г.                                        БЛАГА ДИМИТРОВА

Отговорът на Костадин Кюлюмов в кафенето на СБП устно:

- Изклюкарствал е някой! Събранието бе от около 300 души, все активни борци, догматици!

- Имало е и млади! – добавих.

- Предимно стари, сталинисти! Стана една жена и каза:

“Ей с тези ръце ще ги удуша!” – общо, не спомена име. Аз извиках:

“Кого? Назовете имена!” Но тя не назова никого. А друг се обади:

“Да ги бесим!”. Също без да спомене име. Аз се опитах да дам отпор: “Другари, това са стари, отречени методи!” Но те се нахвърлиха върху мене, че съм бил капитулирал пред враговете!

Погледна ме: - Ти да не си се уплашила?

- Не, защо? – казах. – Нека се плашат тези, които заплашват!

По този случай още едно стихотворение:

      РАЗГЛАСА 

Търся си усмивката.

Нейде тук я изтървах

Между фактите и думите.

  

Ако я намери някой,

Нека си я окачи

На ушенцето за обица! 

 

И да каже на палача:

Стига плашила за плач!

Който прави страх е в паника.

8.IV.1989 г.

София                                  Блага Димитрова