До Председателя на Народното събрание - Изявление на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България във връзка с изселническата вълна на етнически турци от България, юли 1989 г.

Лишени от възможността публично да разискваме наболелите въпроси на страната, нашата тревога на граждани ни задължава да направим обществено достояние следното:

Сега, след като от страната ни се изселиха повече от двеста хиляди български граждани с турско етническо самосъзнание и още стотици хиляди се готвят да напуснат България, държавата е заплашена от всеобща криза: икономическа, политическа, морална, идеологическа – като последствие от резкия поврат в политиката към тези граждани с турско етническо самосъзнание, извършен през 1984/85 г.

Криза икономическа – защото внезапно изгубваме голяма част от работната сила в жизнено важни сектори на народното стопанство, каквито са отглеждането на тютюна и строителството, минното дело, поддръжката на пътната мрежа, животновъдството, земеделието, без държавата да има възможност да замести заминалите работници. А тази загуба може само временно да се компенсира с извънредни мерки и труд.

Криза политическа – защото страната би изпаднала в дълбока международна изолация, която би повлякла след себе си допълнителни икономически трудности и неизбежно ще урони международния престиж на българския народ и българската държавност. Особено опасно за нас е, че тази ситуация поставя под въпрос политиката на гласност и преустройство, възможността за демократични преобразувания, които в редица други социалистически страни се провеждат успешно. Всъщност, ще започнем да се движим назад към все по-широко използване на командно-административните и репресивни средства в управлението. С обявяването на Указа за гражданска мобилизация /ДВ от 4.VII т.г./ се развързват ръцете на властите от всички равнища да принуждават граждани, организации, институции да изпълняват всякакви команди. Тежки поражения ще се нанесат на нашия обществен живот, ако тази възможност се използва за разправа с неформални групи и движения, ако в страната се създаде извънредно положение. А какви гаранции можем да имаме, че това няма да доведе до реставрация на голяма част от духовния и политически арсенал на сталинизма и неосталинизма?

Криза морална – защото българският народ е поставен в положение на съотговорен за съдбоносен акт, извършен без негово знание и участие. Ако промяната на мюсюлманските имена се аргументира с кръвна принадлежност – това е познатата от недалечното минало расова лъжетеория с трагичните й последици. Днес, когато нещата получиха опасен развой и някой трябва да поеме отговорността, усилено се отклонява общественото мнение, като се разпалват патриотарски страсти и се обявяват за родоотстъпници тъкмо радетелите за гласност и преустройство, за правов ред и гражданска защита на всекиго в страната.

Задълбочаването на тази криза ще отрезви мнозина. Но опасността да загубим целия си капитал на хуманна и толерантна нация, придобит от Възраждането насам, е голяма. В заветите си за бъдещото устройство на българската държава Левски бе казал: “... и за турчина, и за евреина, и прочие, каквито са, за всички еднакво ще е”. Българите показаха в продължение на цял век след освобождението търпимостта и великодушното си отношение към малцинствата, дълбоко съчувствие към трагедията на арменците в началото на века, спасиха българските евреи от газовите камери на хитлеризма. Сега, когато премълчаваме истинските причини за безкрайните бежански потоци, обявени за екскурзианти, умира нашето национално достойнство.

Криза идеологическа – защото оголва и задълбочава противоречието между официално прокламираните цели и тяхното осъществяване: обещава се страната да се изгради като правова държава, а се нарушават елементарни граждански права, поети международни задължения се заобикалят или остават фактически без покритие, декларира се социалистически плурализъм, а се поддържа монополизъм в политическия и духовен живот.

Знаем добре какво представлява режимът в Турция с кървави репресии срещу свои и чужди – един от най-свирепите режими в съвременния свят. Но ние се тревожим за нашата страна, за нашето гражданско общество, за съдбата на преустройството у нас и за неотлъчно свързаната с него съдба на народа ни. Защото проблемът на онези български граждани с турско етническо самосъзнание е част от проблема за нашата социалистическа демокрация и неговото решаване, защото той е показателен за политическата ни и обща култура, за степента на нашата цивилизованост.

Изходът от кризата, която заплашва обществото ни, трябва да се търси още днес, в началото на разразяването й. За да се осигури процеса на обединяване в българска държавно-политическа общност на всички граждани, независимо от техния етнически произход или съзнание, за да се оздрави атмосферата, за да се смекчат отчаянието и ожесточението, да се съживи надеждата за по-добро и така да се създадат предпоставки за нелекия, но възможен изход от безизходицата, ние смятаме за необходимо:

Да се даде възможност на всички български граждани с турско етническо самосъзнание сами да избират своите имена, както и право да си възстановят старите.

Да се признае правото на етнокултурна идентичност с всички произтичащи оттук права – на език, вярвания, обичаи, традиции. Същото се отнася за всички етнически малцинства в страната.

На онези български граждани с турско етническо самосъзнание, които пожелаят да се върнат в страната и са лоялни към нейните закони, да се дадат пълни гаранции, че техният имот, граждански права и свободи, както и човешкото им достойнство няма да бъдат накърнявани.

От друга страна е необходимо да се хвърли светлина върху събитията, свързани с българските граждани с турско етническо самосъзнание от 1984 година насам: при какви обстоятелства и от кои органи са взети съответните решения, какви са били техните политически, идейни, юридически основания, как са съгласувани с Конституцията и съществуващото законодателство и с какви средства са осъществени. Събраната информация да се направи достояние на обществеността, като се даде възможност да се застъпят различни гледища, включително критични, от всички заинтересувани страни.

Жизненоважните проблеми на страната и народа ни не могат да се разрешават анонимно и изневиделица, а единствено чрез гласно, всенародно обсъждане в предвидените по Конституцията и закона институции и процедури. Това значи да бъдат решавани чрез диалог с населението, било то малцинство или мнозинство в страната, с политически, а не с репресивни средства. Обратното, както неведнъж е доказвала собствената ни история, води до опасни последици за нацията.

Нека с общите усилия на целия народ да ги предотвратим!

[1] Това изявление, както и други документи на Клуба, е преведено на руски и разпространявано от наши приятели в Москва. Преводите на английски и френски са давани на ръка на западни журналисти.