Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

 

И  З  Я  В  Л  Е  Н  И  Е[1]

Възстановява се “Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България”

 

Създаден от група общественици, учени, хора на изкуството на 03 ноември 1988 г. “Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България” изигра значителна роля в борбата срещу тоталитарния режим у нас. В условията на личната диктатура обаче той не беше в състояние да обсъжда актуалните проблеми на нашия обществен живот, като неговата дейност се сведе до вземане на публичн становища по най-острите политически проблеми на този период.

Активизирането на политическия живот след 10 ноември 1989 г. доведе до бързото масовизиране на Клуба, преименуван вече в “Клуб за гласност и демокрация” и до присъединяването му като колективен член към Съюза на демократичните сили /СДС/. Това измени неговия характер. Организационното свързване със СДС въвлече Клуба в партийно-политическата борба за власт, превърна го в съставка на една по същество партийна формация, в противоречие с природата и задачата му. Определени изменения в състава и политическите тенденции на СДС задълбочават противоречието.

При това положение група основатели на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството решиха да го възстановят в предишния му облик, като надпартийна организация – средище на дискусии и обсъждания, където се сблъскват различни становища и се предлагат алтернативни решения.

Възстановеният с първоначалното си име Клуб се отделя от СДС, и съответно от “Федерацията на клубовете за гласност и демокрация” и така запазва своята предишна самостоятелност. Членовете му са свободни да участват в която и да било партия или политическа организация. Както и по-рано, той се разграничава само от неофашистки, неосталинистки, расистки и шовинистични организации и тенденции, противопоставя се на методите на насилие в политическата практика и борба.

По въпросите, предмет на неговата дейност, Клубът е готов да сътрудничи с всички партии и организации, включително СДС и БКП, като в същото време анализира и критикува тяхната дейност. Той ще работи за по-голяма етичност в обществените борби у нас.

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството ще бъде място за спор и критика, за анализ и предложения, с основна задача да допринесе за коренна трансформация на нашия обществен, културен и политически живот, за преодоляване на сегашната криза и изграждането на действителна демокрация у нас.

 

03 март 1990 г.

 

ИНИЦИАТОРИ ЗА създаване на Клуба през 1988 г.: Брайко Кофарджиев, Искра Панова, Дучо Мундров, Радой Ралин, Борис Спасов.

 

ЧЛЕНОВЕ: акад. Асен Дацев, Христо Радевски, Валери Петров, Невена Стефанова, Александър Миланов, Давид Овадия, доц. Бернард Мунтян, проф. Стоян Каролев, проф. Чавдар Кюранов, проф. Елка Панова, ст.н.с. Мария Динкова, проф. Мария Велева, проф. Снежа Аврамова, Елена Атанасова, Маргарита Николова, Воин Кятов, Николай Бояджиев, Георги Найденов, д-р Мария Гълъбова, Димитър Стефанов, н.с. Деян Деянов, Жана Бехар, ст.ас. Саша Атанасова, гл.ас. Волга Тодорова.


 

[1] Изявлението е акт, отбелязващ пълното скъсване между двете групи в първия Клуб: със СДС или вън от СДС. Най-известната акция на клуба, останал вън от СДС, е организиране на посещението на Джилас в София.

Скъсването имаше организационно-политически харктер, то, както би могло да се предположи, не се отнасяше до междуличностни отношения.

 


 

Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd  All rights reserved.