Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България;
Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация
ОТВОРЕНО ПИСМО[1]
до всички, които са за истинска гласност,
за действително преустройство
Неотдавна излезе от печат статията “Истината - по ленински”, публикувана в сп. "Общество и право"', кн. 8, 1989 г., с. 10-12. Тази статия по нареждане на някой "отгоре" незабавно беше инкриминирана. А колко мъдро и в унисон със заявената от държавното ръководство гласност щеше да бъде, ако редколегията на списанието откриеше дискусия в следващите книжки по повдигнатите, наболели до гноясване проблеми... Гласността и този път обаче се оказа със запушени и заключени уста...
Авторът на посочената статия Йоцо Йоцов прави сравнение между милионерите в България преди 1944 г. и милионерите, излюпени през периода на социализма до 1987 г. Той пише: "Не е ли време да се даде някакво обяснение, как милионерите в България от 101 преди 1944 г. са нараснали на 1562 през 1987 г., според, проф. М. Памукчиев и тези милиони левове с честен труд ли са придобити, как са заработени, коя трудова работна заплата може да създаде милионери? Натрупаните около 17 милиарда спестявания у нас се намират в ръцете на "новобогаташите", които са нищожен процент от населението и не могат да се идентифицират с целия народ."
Освен посочените суми, едва ли някой статистик може точно да отчете и златото, и среброто, и недвижимата собственост, както и другите ценности, които натрупаха новобогаташите само за последните 30 години! Този, който у нас е спечелил милиони с честен труд и големи творчески способности, ако има такъв, възпитателно и политически поучително е той да бъде показан открито и даже награден. Всички сме заинтересовани такива хора да се множат в нашето общество, да им се дава "зелена улица". Но при казармения социализъм това е невъзможно.
Хиляда петстотин и шестдесет и двама милионери /!/ и десетки милиарди външни дългове - това е сега едно от черните лица на България. Преди четиридесет и пет години сто и един милионера изгоряха в стихията на поредната национална катастрофа. Това бяха индустриалци, земевладелци, търговци, банкери. Повечето от тези милионери получаваха голямо наследство от своите деди и бащи. В продължение на десетилетия малко или повече участвуваха със своя труд в ръководството, в производството и възпроизводството на своите капитали, рискуваха, някои фалираха. В такъв смисъл, с малки изключения, те не играеха абсолютно паразитна роля.
При новите условия след 1944 г., както е известно, немалко от борците за правда започнаха своя личен и трудов живот от "просешка тояга", други най-много от средно равнище. При тази изходна база и при липсата на наследство, възниква въпросът, дали могат да се натрупат милиони само от работната заплата и само за няколко десетилетия. Системата на избори без сменяемост, липсата на истински народен и държавен контрол, диктатурата на номенклатурните кадри и на бюрократично-командната, фелдфебелска система - ето кое създаде най-благоприятни условия за натрупване на милиони по втория, по третия, по... десетия начин.
От казаното по необходимост следва изводът, че ако има паразитизъм на “капитализма в епохата на империализма” /Ленин/, по-конкретно в капиталистическа България, то той е капка в морето, в сравнение с паразитизма при създадения тоталитарен и авторитарен социализъм.
При съществуващия режим у нас, който отдавна и все повече погазва демокрацията, политическата и икономическата свобода, милионерите са напълно закономерно явление.
Преди повече от век К. Маркс разкри закономерностите на натрупването на капитала. Защо днес, при нашите "социалистически" условия икономистите-социолози не разкрият новите закономерности на натрупването на капитали?!
Правомерен е въпросът: не съществува ли пряка връзка между увеличаването богатството на все още персонално неизвестните милионери и нарастването на външния дълг на нашата страна? Що се отнася до вътрешния дълг - дългът към народа, - натрупан от неговата експлоатация, този дълг е неизмерим...
Финансовите, икономическите и социалните затруднения и противоречия в нашето общество задълбочено и автентично са анализирани и от съветския учен А. Улюкаев в статията "Вектор перемен", сп. Коммунист, № Т4„ 1989 г.
Голямата външна задълженост на страната вече поглъща повече от една трета от получаваната конвертируема валута за погасяване на лихвите и вноските по заемите.
В резултат на осъществяваната реформа в СССР взискателността на съветските партньори може да се повиши рязко. Това ще доведе до прекъсване на някои товаро-обменни линии и може да предизвика хаос в икономиката на нашата страна.
Не по-малко сериозни са икономическите затруднения във вътрешноикономически аспект. Сериозен проблем е инфлацията. Скритата инфлация се е натрупвала десетилетия и стана вече открито явление.
Нараства дефицитността на стоките за народно потребление. Годишният стокооборот на дребно в страната възлиза на 19 милиарда лв., а натрупаните пари в населението - вече на 25 милиарда. Не е известно какво е стоковото покритие на тези натрупвания, като се има пред вид че наличният и не особено качествен стоков фонд в страната е значително по-малък по стойностен обем.
Особено силно влияние върху инфлационните процеси в страната оказва големият размер на незавършеното строителство. Вместо 6-7 милиарда лв., което се счита за нормално за нашата страна, то е достигнало сумата 13 милиарда лв. А едновременно изграждащите се обекти, вместо 6-7 хиляди, са около 33 хиляди.
Възниква големият въпрос - какъв може да бъде изходът от това тежко икономическо положение на страната? Без да оспорваме всичко положително в направените разработки и предприетите до сега мерки, необходимо е на първо място да се разкрие напълно и конкретно икономическото състояние на страната - размерът на всички дългове, състоянието на производствените фондове /морална и физическа изхабеност/, реалност и фиктивност на икономическите показатели, бюджетният дефицит и банковите емисии, перспективите на експортните възможности на страната в двете направления, разпределението на националния доход, натрупаните спестявания по социални групи и т.н.
Ако броят на милионерите в страната надхвърля цифрата 1500, то тази на полумилионерите е много по-голяма.
Необходимо е да се премахне тайната върху държавните дългове, върху състоянието на обществените фондове, тайната върху изразходването на амортизационните отчисления, фактическите разходи на средства за представителни строителства и мероприятия, размерите на заплатите и пенсиите на висшестоящите ръководители и различните привилегии. Да се премахне и тайната върху личните влогове, тъй като в социалистическото общество те могат да имат само трудов характер и няма причини да не са открити.
Върху основата на пълна информираност на обществеността, чрез ликвидиране на анонимната гласност, да се постави открито въпросът за възможните мерки, пътища и срокове за постепенното извеждане на страната от тежкото икономическо и социално положение.
У нас напоследък много се говори, за съжаление на "четири очи", а официално нищо не се пише, по проблемите на задълбочаващото се социално неравенство.
Някои търсят богаташите и спекулантите даже и сред продавачите на семки и дъвки, а не там, където те действително съществуват. По този въпрос ето какво пише Камен Каменов в брой 7 от т. г. на сп. "Общество и право", с. 23. "Прочетох в бр. 3 на списанието писмото на инж. Пламен Табаков "Полулегални или легални" и бях обзет от голямото удивление, че авторът си позволява да нарече продавачите на дъвка и слънчогледово семе спекуланти в същото време, когато не се дава това прозвище на хората, които насила ни отчуждават жилищата срещу минимално заплащане и след това ни продават казармено съществуване срещу максимално заплащане, или онези, които ни вземат по близо две хиляди лева, работят с тях десетина години и накрая с тези пари купуват леки коли и ни ги продават по 8 000 - 10 000 лева. Да не говорим за тези, които за десетина-петнадесет години вдигаха няколко пъти цените на обувките, дрехите и т.н., или за онези, които, без да намаляват данък смет, прехвърлиха грижите за чистотата върху гражданите. За нас, обикновените хора, истината е, че на фона на тези "инициативи" на самоовластили се предприятия и организации дейността на търговците на семки и дъвки е дребна работа”. Като че ли поетът точно за тази корупция е написал афористичното двустишие:
Откраднал грош - в големия кош!
Откраднал милион - няма закон!
Спомням си думите на капитан Петко войвода, че в България законът свършва до кмета, от него нагоре закони няма. Дали се е изменило нещо от времето на Стамболов досега? Навярно се е изменило дотолкова, че законът вече /при "зрелия социализъм"/ не важи и за кметовете...
Налага се да направим и една историческа аналогия. След завръщането си от стодневна мисия в Европа през януари 1921 г. Ал. Стамболийски е обвинен от реакционните буржоазни партии, че не е допринесъл нищо за България, само е ходил на "хаджилък", похарчил е много държавни пари, а може и къща да си е купил в чужбина. Тогава Ал. Стамболийски казва, че БЗНС ще плати разходите за стодневната му мисия в Европа при условие, че реакционните партии, респективно техните лидери - милионери платят репарациите, наложени на България по Ньойския договор в размер от 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Те трябва да платят тази сума, защото именно тези партии и персони са виновни за националната катастрофа на България. Сега, когато България е затънала в дългове - около 8 милиарда долара към капиталистическите страни и 24 милиарда рубли към Съветския съюз, възниква въпросът за виновниците и за това, кой трябва да плаща тези огромни дългове. Няма ли нашият народ морално, юридическо и политическо право да поиска, да застави милионерите от номенклатурата, новобогаташите сред управниците от висшия ешелон да изплатят от собствените си “спестявания” огромните заеми, взети от другите страни?! Не е ли въпиюща социална несправедливост тези дългове да бъдат изплащани от децата, внуците и правнуците на обикновените трудови хора, които и сега едва свързват двата края?
Поради “голямата” гласност у нас народът трябва да има неизчерпаемо търпение, докато бъдат оповестени точните цифри на приблизително посочените дългове. А кой има полза от тази секретност в условията на официално разтръбената гласност?!
Защо за всички новобогаташи, натрупали огромни парични, валутни, движими и недвижими богатства, да не се направи следното:
1. Да се огласи поименно кои са тези хора, независимо от служебния и партийния пост, който заемат.
2. Да се разследва и се каже на народа конкретно по какъв начин са натрупани богатствата за всеки милионер поотделно.
3. Всички милионери от висшия ешелон да бъдат незабавно освободени от ръководните държавни и партийни постове, които заемат.
4. Да се отнемат за социални нужди вилите-палати, построени незаконно в страната, както и вилите, построени в чужбина с валута.
5. Милионерите, натрупали богатства по незаконен път, да бъдат подведени под съдебна отговорност.
6. Необходимо е специално да се огласят имената на научни работници и други интелектуалци милионери, незаконно забогатели; да се огласят, защото всеки българин трябва да види кои са "родолюбците" и кои - родоотстъпниците.
7. Не е ли време и у нас постъпващите на работа във висшия ешелон на управлението да попълват декларации за своето и на близките си роднини материално състояние и недвижима собственост?
Не е ли ясно за всеки, че тези алчни и ненаситни персони чернят пред света името на България, защото най-брутално и цинично потъпкаха нашите идеали? Защото фактически се гаврят с мечтите на геройски загиналите борци за свобода и демокрация, със стремежите на онези, които с честен труд искат да изградим общество на социалната справедливост.
София Проф. Иван МАРЕВ
5 октомври София - 1126
1989 г. ул. ХХХХХХХХХХХ № ХХ,
вх. Х тел. ХХХХХХХ
[1] Писмото на Иван Марев е разпространявано на приниципа на самиздат.
