Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ЕКОЛОГИЯ И ДЕМОКРАЦИЯ[1]

Петко Симеонов

Екологичните движения, включително и нашият Клуб, и нашата Екогласност се стремят към разумна и пресметлива намеса в природата, т.е. да бъдем толерантни към нея.

Но можем ли да бъдем толерантни към един безсловесен баир с неговите мълчаливи дървета, можем ли да бъдем толерантни към някоя си река, която без никого да пита тече на юг, можем ли да бъдем толерантни към някакви си буболечки, които нито план изпълняват, нито пък стават за износ по второ направление, можем ли да бъдем толерантни, питаме ние, към всичко това, ако не сме внимателни и толерантни към човека. Любовта и грижите към природата са неделими от любовта и грижите към човека. Към същия този човек, който нито е „човешки фактор“, нито е „трудов ресурс“, нито е „обект на възпитателно въздействие“, а е суверенна съвременна личност, чиито международно признати права са нейна неотстранима потребност. И нещо повече. Цялото биологическо съобщество – от червея до орела, от тревичката до секвоята, имат един говорител на този свят – човека. Ето защо правата на човека са права на природата да защитава себе си.

Командно-административната система, създадена от Сталин и непрекъснато видоизменяна от явните му и тайни последователи, се основава наред с другото и на три принципа, които според нас имат отношение към екологията и демокрацията:

- Първият от тях е, че всичко, каквото сме си наумили, можем да го направим, стига да употребим достатъчно сила;

- вторият е, че ще покорим природата;

- и третият, че изграждането на тежката индустрия е водещо в строителството на социализма.

Тези три принципа са три насилия върху еко­системите, биосферата, човека и човешките общности. Димящите комини на Кремиковци не само увреждат въздуха, който дишаме, не само съсипват софийското зеле. За Кремиковци се привличат работници от цялата страна, като се пренебрегва наредбата за жителството. Така антидемокраичният, феодален по своята същност закон за жителството застава в услуга на едно мръсно, вредно и нерентабилно производство. Законът създава привилегията, която прави по-поносим риска да се работи при такива условия.

Екологично вредни предприятия се строят поради липса на гласност за техния характер, некомпетентност и бедност. После в тях работят затворници, освободени от военна служба, хора, които поради нужда или невежество продават здравето си за пари, ранно пенсиониране, жителство, жилище. Така ограничението на свободата, невежеството и ширещата се бедност раждат едновременно и вредното производство, и трудовите ресурси за него.

От седемнайсета година насам изпробвахме всички видове насилия, за да се измъкнем от масовата бедност и стопанската изостаналост: убийства, лагери, изселвания, принудителна работа, изземване на деца, ликвидиране на трудова собственост, смяна на имена, унищожаване на книги, цели науки, художествени направления, заглушаване на радиостанции, ликвидиране на свободата на словото, печата, сдруженията, стачките, ограничаване правото на пътуване, плътно затваряне на границите, принудителна идеологическа и политическа папагалщина и прочие. Всичко това беше вършено в името на доброто и ако с насилие то можеше да се постигне, отдавна да сме в комунизма.

Резултатът, меко казано, не е особено насърчителен. Оказа се, че от бракосъчетанието между бедността и насилието се раждат вредни производства, некачествена и недостатъчна продукция, нисък икономически растеж, нежелание за труд и гражданска апатия. Затова днес сме се устремили към демокрацията.

Екологията стимулира нейното развитие.

Правото на човека за екологична инициатива е правото за демократично участие в обществения процес. Право да се защитава здравето, живота, природния комфорт на ближния, на всяко живо същество – живо днес или още неродено.

От десетилетия насам в цивилизованите страни хиляди хора поемат лични инициативи за преразглеждане на един или друг проект за спиране на производство или за строителство на пречиствателни съоръжения. Така тези хора излизат на обществената сцена (някои от тях имат и достатъчна известност) – намерили благородна и значима цел: да се борят с мирни средства за чиста природа. Екологията предложи на съвременния човек ново поле за изява, разшири пространството за демокрация. Увреждането на природната среда наистина застрашава човечеството, но то е и едно ново предизвикателство за демократични обществени отношения. Защото нещата са толкова сериозни, че глупавите идеологизми се разсейват като мъгла.

Участието на народа чрез демократични избори, средства за масова информация, петиции, различни видове демонстрации, плебисцити и прочие демократични процедури е сигурната гаранция, че природата ще бъде защитена. Експертите не могат да решат въпросите, те са само консултантите и на чиновниците, и на населението. Експертът може да каже колко ще струва даден проект и как той трябва да се реализира, но само населението, което ще плаща, ще диша въздуха, пие водата, понася радиацията, няма да спи от шума или няма да може да си простира прането поради праха, само то може да каже да се строи или не определен завод на определено място. То е меродавното да разреши или не такива гиганти като Кремиковци, Радомир, Козлодуй, сега край Бургас и Русе.

Разбира се, много невежество имаше и има у нас. Да си спомним, че димящите комини бяха романтична мечта. Някои градове от девет кладенци вода носеха, за да си издействуват циментов завод. Кой друг ще се пребори с незнанието и безразличието, ако не спонтанните граждански организации, които са далеч от ведомствени и местнически интереси, и които могат да разяснят на населението какво го очаква, а пък то нека си решава.

В този смисъл съществуването на екологични неформални сдружения и други организации, които си поставят и еко­защитни задачи, какъвто е и нашият клуб, е основно условие за опазването на природата. Да си спомним, че клубът за екологична защита на Русе, макар и грубо смазан, изигра роля за Русенския въздух. А това ще рече, че разгръщането на политическия плурализъм в идеен и организационен план е по характера си природозащитно дело. Това показва опитът на развитите демократични страни. Демокрацията навсякъде по света се оказва най-мощното пречиствателно съоръжение. Затова всемирна е борбата, обществеността в лицето на официалните, неформалните и индивидуалните си представители да има право да се противопоставя по законни и ефикасни начини на всички институции, колкото и могъщи да са те, на проектите, водещи до увреждането на природата.

Според едно разбиране прогресът на човечеството не се състои толкова в повишаването на жизненото равнище, което никак не подценяваме, а в колективната удовлетвореност от заобикалящата среда: социална и физическа. Борбата за чист въздух и за чиста вода е неделима от борбата против замърсяването и деформациите на социалната среда. Известно е какво поражение върху обществото нанесе тоталитарната система. Ще изброя само няколко нейни „замърсявания“:

1. Първо замърсяване на социалната среда. В нашето общество господствуват властните отношения за сметка на трудово-стоковите с безкрайна каскада от последствия.

2. Второ социално замърсяване – създаване на паразитни прослойки. У нас например номенклатурната класа. Общество без управленци не може, много от тези хора вършат полезна работа. Но в 1986 година в България с управленска дейност, независимо къде, са се занимавали 11,8 на сто от всички работещи. Това са около петстотин хиляди души. За последните осемнайсет години броят на заетите в управленските звена се е увеличил почти два пъти. За сравнение – в селското стопанство работят 11,9 на сто. Само в промишлеността са повече – 32 на сто.

Номенклатурната класа, която е вътрешно силно разслоена, се оглавява от хора, които нямат непосредствен личен интерес от реализацията на скъпите екологични проекти. Те разполагат със система за специализирано снабдяване с екологически чисти продукти, така че приказките за нитратите в марулите на простосмъртните им звучат като съобщения за марсиански урагани.

3. Трето социално замърсяване. В десетилетията на тоталитаризма беше извършена селекция на нравствените качества, като получиха поощрение – двуличието, политическото лицемерие, нетърпимостта към чуждите възгледи, враждебността към ближния, липсата на достойнство, доносничеството, нагаждачеството, подмазвачеството, мързелът, лъжата, насилието и прочие.

4. Четвърто социално замърсяване. Създаде се стил на разхищение на индивидуалните психически, физически, времеви и финансови ресурси. Стоенето на опашки, чакане с години за апартамент, кола, губене на време по унизителни бюрократични процедури, унизителни проучвания от високото началство какво, кога и как да се прави.

5. Пето социално замърсяване – извършване на задължителни лично нежелани и социално безполезни дейности. Бих посочил такива изобретения на бюрокрацията като политическата учебна година, задължителните манифестации, „спонтанни митинги“, събрания за „всенародни подкрепи“, съботниците, бригадите и пр.

Борбата за чисто общество и съхранена природа е неделима и тя означава да няма насилнически промени на естествено създаденото нито в природата, нито в обществото.

Не можем да очакваме добро, когато съсипваме почвата си със съмнителни торове.

Не можем да очакваме добро, когато насилнически разрушихме трудовата частна собственост и пазарното стопанство. Едно е да не се позволява експлоатация, друго е да се рушат хилядолетни мотиви за труд.

Не можем да очакваме добро, когато безкрай върви грабежът на природните ресурси, а заедно с това слагаме край на вековния прогрес на индивидуалните свободи.

Очистването на социалната среда може да стане, когато:

1. Създадем пазарно стопанство и обявим трудово придобитата собственост за неприкосновена.

2. На дело гарантираме свободата на словото, печата и сдруженията.

3. Приведем докрай българските закони в съответствие с Хартата за правата на човека и споразуменията, свързани с Хелзинкския процес.

4. Разделим съдебната, изпълнителната и законодателната власт.

5. Проведем свободни парламентарни избори, в които може да се кандидатира всеки правоспособен български гражданин.

Екология без демокрация не може да има. А демокрацията означава да се отнасяме, така да се каже, екологично към обществената система. Колкото по-внимателно обществото се намесва в природата, колкото по-малко обществото ограничава свободата на човека, толкова е по-сигурно, че ще се измъкнем от екологична и социална катастрофа, пред които сме изправени.