|
|
Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация |
|
ПРЕДИ И СЕГА[1]
Отговаряйки отрицателно на зададения му от мен във Великото народно събрание въпрос, работил ли е в екипите от съветници на Вълко Червенков и Тодор Живков, проф. Чавдар Кюранов отправи въпрос и към моя милост. Въпросът беше: не съм ли се боял, че можем да бъдем издадени от него по време на заседанията на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, провеждани нелегално в ателието на актрисата Мара Чапанова и композитора Георги Тутев, близки мои роднини. Отговарям отрицателно и аз – декларирам, че нито преди, нито сега съм си позволявал да подозирам проф. Кюранов в изпълняването на дребни полицейски функции. Не е излишно да добавя и това, че имената на повечето от нас често бяха споменавани от “Свободна Европа”, “Би Би Си”, “Гласът на Америка” и “Дойче веле” във връзка с подписваните от нас петиции. А ателието на Чапанова и Тутев бе разгромено скоро след прехвърлянето на заседанията ни на друго място и си стои изпотрошено и до ден-днешен. Далеч съм от мисълта да свързвам това с личността на проф. Кюранов. Претенциите ми към него са в съвсем друга посока. От 11 ноември нататък проф. Кюранов положи огромни, достойни за по-благородна цел усилия да блокира дейността на клуба. Легалните вече заседания на управителния съвет и оперативното бюро минаваха изцяло под знака на тези усилия на проф. Кюранов и неколцина негови съмишленици. Отричаха се като ненавременни всички предложения за действия, пледираше се да не се занимаваме с политика, а да се впуснем в научни дискусии, както подобава на интелектуалци, стопираше се приемането на нови членове. Удавени бяхме в поток от думи – тактика, която може да бъде забелязана и днес на някои по-високи форуми. Не бих окачествил цялата тази дейност като безрезултатна. Фактите са достатъчно красноречиви – работата на софийския клуб бе блокирана. Това са моите претенции. В своето изказване проф. Кюранов засегна и момента на участието му в Координационния съвет на СДС, обяснявайки оттеглянето си в резултат на “одесняването” на съюза и неспазването на принципа за съдействие на реформаторите в БКП, което обезсмисляло присъствието му в КС. Отводът му бил направен под претекст, че е включен в комисията по подготовката на последния конгрес на БКП. Присъствувах на заседанието на УС на Клуба за гласност и демокрация, на което той направи своя отвод, и бих интерпретирал фактите малко по-иначе. Отводът бе направен в момент, когато присъствието на проф. Кюранов в КС бе подложено на силна атака в самия съвет именно поради участието му във въпросната комисия. Ситуацията действително беше куриозна. Правейки отвода си, проф. Кюранов предложи на негово място да бъде избран неговият съидейник доц. Бернард Мунтян. Предложението бе отхвърлено, за да се избегне ново конфузно положение в Координационния съвет на СДС. Наскоро след това по инициатива на д-р Желю Желев и Петко Симеонов и в присъствието на Ивайло Трифонов и моя милост от ръководството на клуба, както и на Георги Друмев, и на редица представители на извънстолични клубове, бе учредена Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. От нейно име вече в Координационния съвет на СДС бе включен г-н Димитър Луджев. Четиримата бяхме подложени на системни нападки за неетични и незаконни действия от страна на проф. Кюранов и съмишлениците му на всички следващи заседания на Управителния съвет на клуба, чак до отцепването им от него. Обвинения чуваме и до ден-днешен. Неочаквана защита получихме от доц. Бернард Мунтян, който заяви на едно от последните заседания, че в подобни действия етиката и законността били условни понятия или нещо от този род. Могли сме да учредим федерацията, учредили сме я. И той самият като участник в състава на Народния съд през 1945 г. не се бил придържал стриктно към подобни понятия. Условията позволявали да бъдат осъдени на смърт някои политически личности – осъдени били! Това са, накратко казано, фактите. Могат да бъдат проверени и потвърдени без особени усилия...
25.VII.1990 г. Ангел Ахрянов
[1] На 1 август 1990 година Желю Желев беше избран за президент на Републиката от Седмото велико народно събрание. Кандидатът на този пост от страна БСП беше друг съосновател на Клуба, проф. Чавдар Кюранов. В дебатите по кандидатурите имаше схватка между проф. Кюранов и друг от съоснователите на Клуба - Ангел Ахрянов, депутат от СДС. В отговора на Ахрянов се съдържа информация за Клуба и Федерацията. Ангел Любенов Ахрянов (Джото) - архитект, сценограф. Роден през 1927 г. в София. Завършва архитектура в Белград и в Софийска политехника. Работи като технически ръководител, инвеститорски контрол; проектант в Заводпроект; преподавател по сградостроителство. Сценограф в Хасково, в Младежкия театър, в Театъра на поезията и естрадата в София, в “Сълза и смях” – 1961-90 г. Гост-художник в повечето столични и провинциални сцени, художник-постановчик в СИФ “Бояна”. Член и в ръководството на БСДП. Депутат в Седмото велико народно събрание от ПГ на СДС – 1990–91 г. Изпълнителен директор на в. “Свободен народ” 1991 г. Починал.
|
