ДОКЛАД

Желю Желев

 

Уважаеми членове на Клуба![1]

Драги гости!

          Макар от създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България да е изминала само една година, през това време в Европа и света станаха колосални промени. Това ме кара, както в доброто старо време, да започна доклада си за предстоящата дейност с международното положение, където няколко събития не могат да се отминат.

          Перестройката в Съветския съюз набра такава инерция, че постави под въпрос самото съществуване на тоталитарната система: периодичният печат изнесе нови факти за престъпленията на Сталиновия режим, за неосталинисткия характер на Брежневия режим; излязоха редица изключително задълбочени анализи на съветската система, доказвайки нейния несоциалистически характер; бяха създадени нови независими политически структури – хиляди неформални групи и сдружения; изградени бяха народните фронтове, които обединяват в своите редици стотици хиляди и милиони борци за демократично преустройство на обществото.

          Създаденият конгрес на народните депутати като действителен носител на върховната държавна власт, в който съвсем естествено се консолидира силна опозиционна група, представлява важна стъпка към отделянето на партията от държавата. Наскоро взетото решение на изборите партийните кандидати да се избират на общо основание, без привилегии, представлява по-нататъшно развитие на нещата в тази посока.

          В други две страни на Източна Европа – Полша и Унгария – където процесите са отишли далеч напред, пред очите ни се извършва демонтаж на тоталитарната система, в който главен елемент представлява премахването монопола на Комунистическата партия върху властта. Макар в двете страни тези процеси да се извършват по различен начин, същественото си остава именно това.

          В Полша за пръв път след Втората световна война представители на опозицията съставят правителство, докато комунистическата партия е принудена да участва в коалицията заедно с другите политически партии на паритетни начала. В Унгария управляващата комунистическа партия (под името Унгарска работническа социалистическа партия) беше по същество разпусната и на нейно място създадена нова Социалистическа партия, която се ориентира към основните принципи и ценности на социалдемокрацията: политически плурализъм, многопартийна система, действително разделение на властите, реален парламентаризъм, свободни избори, връщане на частната собственост, свободен пазар...

          Бързо набират скорост демократичните процеси в Германската демократична република, където мощното и бързо разрастващо се протестно движение предизвика отдолу промени в ръководството на ГЕСП.

          Възникна Новият демократичен форум, който вече има хиляди членове. Новото партийно ръководство на ГЕСП обяви за своята готовност да води диалог с опозиционните образувания, без да поставя каквито и да било предварителни условия. Този факт дава основание да се мисли, че ГДР също ще поеме пътя на действителното преустройство и демократизацията, на радикални икономически и политически реформи, които в крайна сметка ще доведат до премахването на тоталитарната сталинистка система, установена след края на Втората световна война.

          У нас нещата са в застой и безпътица. Обявеното от партийното ръководство преустройство практически не се осъществява. Многобройните ограничения от всякакъв характер, които номенклатурата налага на трудовите колективи, свеждат ефекта от фирмената организация до нула.

          За гласност не може и дума да става. Това дори не се крие. Средствата за масова информация са поставени под най-строг контрол на апарата, така че никакво алтернативно мнение или виждане не може да проникне там. За диалог с възникналите в страната независими движения и групи също не може да се говори. Властите продължават да не ги признават и да ги преследват като незаконни, макар че единствено незаконни и противоконституционни са репресивните им мерки.

          Репресиите на 26 октомври т.г. срещу активистите на Екогласност и другите неформални групи за пореден път показват нежеланието на сегашното държавно и партийно ръководство да се раздели с идеологическия комфорт и политическия монопол, на който се радва в продължение на десетилетия. Всички тези факти изискват основно преосмисляне на ценностите на нашите общества и изграждане на научно обоснована стратегия за бъдещето, която да се основава върху икономическите и политически реалии, а не върху идеологически илюзии и предразсъдъци.

          Ако искаме да вървим в крак с времето и със събитията, които се случват навън и вътре в страната, първото нещо, което трябва да направим, е да положим максимум усилия за обединяването на неформалните граждански организации в единен форум, независимо как ще бъде наречен той – дали демократичен съюз, демократичен фронт или просто демократичен форум[2].

          Само не “отечествен фронт”, защото комунистите достатъчно много го компрометираха и с него освен да прогоним нашите привърженици, нищо друго не бихме могли да постигнем.

          На Клуба, който в момента разполага с най-голям интелектуален и политически потенциал, най-много подхожда да вземе инициативата за обединяването на неформалните граждански организации и да започне преговори с тях...[3]

          ...Да, това е наистина така. Управителният съвет на Клуба не е вземал подобно решение. Този въпрос не е и сериозно обсъждан в Управителния съвет. На два пъти инцидентно беше поставен за разглеждане, но и двата пъти се видя, че съществуват диаметрално противоположни мнения и това заплашваше с разцепление. На общо събрание на Клуба изобщо не е обсъждан. Както сами разбирате, то беше физически невъзможно. Властите правеха всичко възможно да не допуснат подобно събиране. Затова след учредителното събрание на 3 ноември 1988 г. това е първото Общо събрание на Клуба.

          Независимо от всичко аз си позволих да поставя този въпрос на публично обсъждане, първо, защото събитията се развиват с шеметна бързина и Клубът трябва задължително да се определи. В противен случай ще бъде изтласкан встрани и маргинализиран. Второ, Общото събрание е органът, който може и трябва да реши накъде ще върви Клубът оттук-нататък. Общото събрание стои по-високо от Управителния съвет, независимо че членовете на Управителния съвет бяха инициаторите за създаването на Клуба и бяха най-дейни през изминалата една година, достойно го представяха.

          И, трето, чувствам се задължен да поставя този въпрос, защото в момента аз съм председател на Клуба и считам за свой дълг да го поставя. Това е съдбоносно важно за бъдещето на Клуба.

          Благодаря за вниманието!