Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от

Христо АЛЕКСИЕВ,

гл. редактор на в. “Демократична СЕДМИЦА”

до

КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ на Федерацията на

клубовете за гласност и демокрация-София.

Идеята за създаване на вестник “Демократична СЕДМИЦА”, като печатно издание на Федерацията бе предложена от Христо АЛЕКСИЕВ и посрещната с одобрение от Ивайло ТРИФОНОВ, и Петко СИМЕОНОВ. Тя получи твърда поддръжка и от председателят на СДС, г-н Жельо ЖЕЛЕВ. Въпреки всичко въпросите около създаването на вестника дълго време /около 4-5 месеца/ си останаха само една гола идея. Освен непрестанните настоявания на Христо АЛЕКСИЕВ, много сили хвърли за излизането поне на един единствен брой на вестник “Демократична СЕДМИЦА” и Ивайло ТРИФОНОВ, но и той почти не беше подкрепен от никого. Нямаше хартия и печатна база. Не беше излязло и разрешение за вестника.

Независимо от липсата на всякаква перспектива за създаването на ежеседмичника на Федерацията, Христо Алексиев изработи по своя инициатива архитектурен проект и концепция на бъдещото издание.

Свика се заседание на Координационния съвет. Проекта и концепцията бяха разгледани, посрещнати с одобрение и се възложи на Христо АЛЕКСИЕВ да осъществи, което може и каквото е реално от този проект и концепция.

Фактически нещата отново стигнаха до задънена улица. Отново нямаше никакви изгледи изданието да бъде обезпечено поне с минимален контингент хартия.

Най-после, след изключителната настойчивост на Ивайло ТРИФОНОВ и на главния редактор, както и с определената помощ на Петко Симеонов, Йордан Василев даде своето съгласие да се отпусне от контингента на в. “Демокрация” малко хартия за отпечатване само на един-единствен брой, в 25 000 тираж на “Демократична седмица”.

Такова беше началото и с тези дребни помощи и съдействия изданието трябваше да започне своя живот. От този миг нататък, нещата свързани с излизането на осемте броя на вестника са съвсем митологични.

Хубаво е, че в координационния съвет присъствуват и хора, които имат добра представа от вестник и как се създава.

1. Вестник “Демократична седмица” излиза всяка неделя на 8 страници голям формат, като “Народна култура”, “Литературен фронт” и други. Тя поглъща близо 120 страници материал, над 40 снимки и десетки кратки текстове под илюстрацията. За плътното и ефектно списване са необходими също лозунги-шапки, заглавия и прочие. Всичко това представлява голямо количество труд. По щатно разписание, в сравнение с аналогични по обем издания, за издаването на такъв вестник са необходими най-малко 30 души. Това се знае от присъстващите тук вестникари. Вестниците “Народна култура”, “Литературен фронт”, “Антени”, “Поглед” /последните, макар и таблоиден формат, разгърнати имат същия размер/, се списват средно от 35 до 40 човека редактори и технически персонал. Щатното им разписание е налице, всеки от присъствуващите може на място да се информира за това.

ИСТИНАТА ДО ТОЗИ МОМЕНТ Е ЕДНА: новосъздадената “Демократична седмица” и сега се прави само от 3-4 души, като двама от тях, Главният редактор Христо Алексиев и зам.главния редактор Юлий БОРИСОВ са журналисти с опит и са активните творчески фигури, работещи по 18 часа в продължение на 3 месеца, за да може всяка седмица да излиза вестника на бял свят. Помощниците им Георги Цонев и Маринела ЙОНКОВА, макар че са млади творчески работници по неволя се налага да изпълняват хамалска работа и да се занимават с най-ниско квалифицирана техническа дейност. Няма щат, няма как поради това ефективно да се привлекат на работа журналисти с голям опит във вестникарското дело.

2. На практика, ето как протичат всички дни /цялата седемдневна седмица/ по издаването на всеки отделен брой:

а/ Христо Алексиев чете и редактира първите три дни всички материали и същевременно пише собствените си за броя. Той обозначава графически материалите, прави проекта за макета, вгражда снимките в него, текстове, заглавия и така нататък. Това е работа по количество и размер за не по-малко от 6 души. От сутринта на четвъртия ден тя започва да се повтаря за следващия брой.

Позначавите на тази работа тук виждат, че са необходими най-малко поне 13-14 часа на денонощие. Така е в действителност.

б/ Юлий БОРИСОВ започва организационното, секретарско и вътрешно производствено реализиране на всички 8 страници в печатницата, също в рамките на три дни. През това късо време той тича от зам.директора на печатницата до машинното отделение – през една върволица от производствени звена, където конфликтите са с десетки на час, защото изданието не е планирано за годината, а се издава извънпланово. На четвъртия нещата започват новият си цикъл.

ЗАБЕЛЕЖКА: Хартията и извършената полиграфическа работа за вестника, както и другите полиграфически и диапозитивни материали се заплащат по удвоени тарифи на полиграфическия комбинат, именно защото изданието не е в плана на предприятието. Но това е само едната беда. Всички полиграфически звена, през които минава “Демократична седмица” скубят безапелационно малката редакция със стотици левове. За да излезе вестника по неписан договр /както се постъпва и с другите опозиционни издания/ пари на ръка вземат: фотонабора, цинкографията, странирането /бял монтаж/, лицата, които подготвят фотосите за монтаж, машинистите, вързачките на пакетите вестници, шофьора на пикапа – десетки полиграфически работници скубят редакцията, иначе изданието не би могло да излиза. Зад нас не стои никаква власт, не ни подкрепя никакво “наше” полиграфическо ръководство. Ние за печатарите сме нещо извънреално, нещо безпомощно, което може винаги да бъде ударено. Затова на двамата-трима редактори се налага в най-необичайно време и по петнайсет пъти на седмицата да тичат, като немили-недраги из етажите и коридорите на полиграфическия комбинат, и да молят снизхождение. Да се мъчат чрез унизяващи ги поклони и пробутване на рушвети да обезпечат в крайна сметка и с родилни мъки излизането на поредния брой. Освен това малкият екип от трима-четирима човека има непосилната физическа грижа и да разпространи всеки път по 20-30 хиляди броя за ръчна продажба.

Главният редактор, заедно с останалите може да се види как сам пренася десетки двайсеткилограмови вързопи с вестници.

Тук вече е мястото да се каже фактически най-важното за “Демократична седмица”. Тя не разполага с хартия, за нея няма никакъв контингент в това отношение. Явно, тайнствени и мистични са пътищата, чрез които главния редактор и най-вече помощникът му намираха до сега възможност вестникът все пак да разполага с хартия. Това в пълния смисъл на думата е непосилно и тайнствено дело, защото хартия не можа да бъде обезпечена нито от Координационния съвет на СДС, нито от г-н Луканов, нито от г-н Караманчев – отникъде! Тъкмо поради липса, дори и на 1 килограм хартия нужна за издаването на 30 вестника е много чудно как успяха самотните двама редактори да спират всяка седмица за малко до спасителния бряг.

Хартия няма и сега.

Поради това е забранено излизането на следващия брой.

Ще бъдат спряни още няколко десетки вестници.

Такова е страшното положение.

“Демократична седмица” обаче има вече абонамент. И нейното спиране е фатално – представлява едно голямо излагане пред читателите. Главният редактор Христо АЛЕКСИЕВ и заместникът Юлий БОРИСОВ вече три пълни денонощия – без преувеличение и почти без сън търсят поне временен изход от положението.

Тази е кратката сбито предадена малка и доста тъжна повест по създаването и списването на вестника. И сега бива да кажа, че не малко хора са били свидетели как през последните три месеца понякога четенето на материалите, и редактирането им се извършваше по пейки в градинките, и на тротоара, на тясната масичка на някой кафененце, на терасата на СДС или в самата печатница край грохота на ротативната машина.

Пишещите тия редове са възрастни хора, с дълъг журналистически стаж, късно е за тях да търсят някаква журналистическа слава и като такива съвсем откровенно изнасят истината за “Демократична седмица”.

В историята на нашия печат, през което и да е време на изтеклите сто години, дори в екстремните нелегални условия не е издавано подобно голямоформатно издание на 8 страници, в рамките на три-четири дни от двама-трима души.

Вестник “Демокрация” издава 5 броя седмично по 4 страници. Редакцията се състои от 100 щатни журналисти.

Вестник “Демократична седмица” издава 2 броя фактически седмично /като се извади подлистника им и се приравни с в. “Демокрация”/, а разполага с 2-3 души. Ясно е, като бял ден, че шега-не шега въпросът допира тук до Книгата с рекордите на Гинес. Не изказваме апокалиптична мисъл, а подчертаваме тежестта на цялото положение. И въпреки това двама-тримата редактори са пълни с оптимизъм, че ще извисят още повече качеството на вестника, макар че разполагат само с малко повече от половин стая.

                        Гл. редактор: Христо АЛЕКСИЕВ