Комитет за правата на човека[1]

Др. Юлий Бахнев

                           

 

Уважаеми другарю Бахнев,

 

Като се възползвам от нашата среща на 13 юли 1989 година, си позволявам да спра Вашето внимание върху няколко въпроса, които имат непосредствено отношение към правата на гражданите у нас и подписаните от Народна република България международни документи.

Първо. Продължава трайното или избирателно /според съдържанието на провеждания разговор/ прекъсване на телефоните със западни страни. При нужда това може да бъде документирано както със записи, така и във ваше присъствие. Този факт има международна известност и освен че накърнява правата на гражданите, уронва престижа на моята родина.

Второ. Бяха разформировани Институтът по философия при БАН и Институтът по култура към БАН и Комитетът по култура. В резултат на тази трансформация останаха без работа хора, които притежават освен висока научна квалификация, и висок граждански престиж. За никого не е тайна причината за тези организационни манипулации, както не е тайна и причината, поради която беше съкратена Копринка Червенкова от вестник “Народна култура”. Правото на труд е все още гарантирано от нашата конституция и аз Ви моля да се намесите, за да се спре с практиката неудобните на апарата да бъдат оставяни без работа.

Трето. Намирам за необходимо да Ви информирам, че доколкото се простират моите сведения, започналият тези дни съдебен процес срещу професор Иван Николов, сина му и съпругата му се следи с повишено внимание от Клуба за защита на гласността и преустройството[2].

Четвърто. В мен предизвиква безпокойство съдбата на доктор Тренчев, отец Христофор Събев и останалите техни колеги по неформална принадлежност. Не ни стигат проблемите с българските мюсюлмани, които се изселват в Турция, ами отгоре на това трябва да демонстрираме пред света, че у нас гражданските свободи се нещо твърде ефимерно и произволно.

Моля Ви, другарю Бахнев, въпреки че добре съзнавам и възможностите на вашия Комитет, да направите необходимото, за да убедите високопоставените представители на апарата, че международните задължения на България по правата на човека не са парче хартия. По тяхното изпълнение се гради образът в света на страната ни, а това, в момента и в близките десетилетия, ще бъде от жизнено значение за държавата ни. Тоталитарна България е обречена както икономически, така и политически и международно. Тоталитарна България няма да може да съществува като държава. България има бъдеще само като демократична страна и колкото по-бързо го проумеем, толкова е по-сигурно, че ще избегнем пропастта, над която сме се надвесили.

С извинение за неугледния вид на моето писмо и с уважение към Вас и високоблагородната Ви мисия.

 

Петко Симеонов

13 юли 1989 година

София

 


 

[1] Казионна организация, създадена след възникване на Независимото дружество за защита правата на човека. Юлий Бахнев беше заместник-председател на Комитета. По време на Великото народно събрание беше депутат от ДПС. С него предния ден бяхме имали продължителен разговор по въпросите, които излагам в писмото. Освен тези въпроси бяхме разговаряли и за правата на българските турци, за което, по негов съвет, не трябваше да споменавам.

В тези дни имах продължителен разговор с Велко Вълканов - тогава работещ в Комитета по правата на човека, по-късно депутат от БСП във Великото народно събрание. Разговаряхме на същите теми и отделно поставих въпроса за съдбата на Янко Янков. Както Бахнев, така и Вълканов бяха сговорчиви и създаваха впечатлението, че споделят моите съображения.

[2] Тази формула означаваше, че Клубът няма да бъде безучастен към споменатия процес.

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Home