ДЕКЛАРАЦИЯ[1]

 

 

Съдбата на Паметника на Съветската армия не може да се решава от Софийската община. София не е столица само на софиянци. Трябва да си кажат думата Парламентът и Държавният глава. Президентът Желев подписа договор с Русия, който предвижда и взаимна защита на руските и българските паметници. Парламентът ратифицира този договор. Ако Президентът и депутатите допуснат посегателство над Паметника на Съветската армия, те се отричат от договора с Русия. Кой ще вярва на дадената дума на такъв Държавен глава, на такъв Парламент? Тъкмо тях да провокира цели неистовият напън за незабавен демонтаж. Реакцията им на провокацията ще бъде изпитание за техните държавнически качества.

 

Подписали:

Борис Спасов, Невена Стефанова, Борис Димовски, Давид Овадия, Марко Ганчев, Петко Симеонов, Иван Николов, Копринка Червенкова, Дучо Мундров, Александър Миланов, Мария Бойкикева, Христо Радевски, Искра Панова, Кирил Василев (членове на ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България преди 10 ноември 1989 г. и инициатори за създаването му).


 


[1] Декларацията е от 1992 година и представлява ехо на първия Клуб.

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Home