БЯЛА ВРАНА НА СИН ХОРИЗОНТ[1]

От гледна точка на бития, няма какво особено да се коментира. Като потърпевш мога само да се задоволя с разсъждения от рода на “На чужд гръб и сто тояги са малко.” Но не ми се иска да изпадам в самосъжаление. Колкото до събранието, то беше парад на тенденциозността, манипулацията и фалша, беше нарушен основният принцип за вземане на решения – кворума. Дори свикването му е в остро противоречие с устава на клуба, според който само председателят или една десета от членовете имат право да свикват общо събрание. В случая един файтон превратаджии се събира и в мое отсъствие взема решение за отстраняването ми и за насрочване на събрание. Както се вижда, въпросът е бил предрешен на една политическа седянка.

Недостойно и нечестно ще бъде да се оправдавам за всичко. Истина е, че в работата на Демократичен клуб “Алтернатива” имаше много организационни слабости. Голяма част от тях мога да запиша като своя вина, но не всичките. Ще посоча два примера, които са не само категорични, а и многозначителни. Господин кметът благоволяваше и все още благоволява да бъде член на клуба. По времето, за което става дума той оглавяваше КС на СДС в Габрово. Мисля, че през март 1990 г. в клуба бе проведена анкета, като един от въпросите бе за виждания за бъдещето на този клуб. В своята карта председателят на СДС кратко и категорично предлагаше: “Всички членове на “Алтернатива” да преминат в БСДП”. Малко по-късно, вече като кмет, въпреки моето категорично противопоставяне, създаде в помещението на ул. “Брянска” един политически гръбнак от политически партийки, чийто кворум в най-добрия случай може да образува едно каре за бридж белот. Без злоба, без намеци напомням, че една от партиите, заели бившия клуб на “Алтернатива” – Християндемократическата от няколко дена е в коалиция със социалистите. Кажете тогава – как при подобна идеологическа и материална “подкрепа” може да се развива добра организационна дейност?

За нарушенията на устава няма да споменавам, защото това е толкова разтеглива тема, че тия, които го тълкуват в тяхна полза и в моя вреда, могат да го четат както дяволът чете евангелието. Ще си призная само, че съм нарушавал и устава на караулна служба, но за това съм лежал ден-два в ареста, а не са ме уволнявали от казармата.

Важно и тежко е обвинението в политическа измама. Истината е, че аз подписах една декларация на 12 юли, която обаче засягаше личността на Петко Симеонов, а не ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация. Това наистина беше грешка, защото въпреки колебанията си се поддадох на натиска и в името на единството на клуба не подписах с особено мнение.

Мисля, че мотивите за моето отстраняване са преди всичко политически. Това за организационната работа, устава, че дори и политическата измама са приказки за пред деца, които не трябва да чуват мръсни думички. Истината е, че в един момент се оказах бялата врана на, общо взето, безоблачния син хоризонт в Габрово. Това внася известен дисонанс в пасторалния пейзаж на опозиционното единство. Някой има вопиюща нужда от единство, като на пръстите в юмрук. Ами има, разбира се. Можеш ли да удряш с един или два пръста по зъбите? /!/ Просто се изкушавам да кажа: “Пролетарии от всички страни...” Трябваше да възтържествува изпитаният болшевишки принцип: “Който не е с нас, е против нас”. Позволих си да мисля по-различно, да летя по свой начин, като бяла врана, и ме свалиха от хоризонта...

До известна степен всичко това ме изпълва с нови надежди и ентусиазъм. Имам чувството, че започвам отначало и отново сам. След 10 ноември мислех другояче от другарите и участвувах в създаването на демократичната “Алтернатива”. Сега отново си позволявам този лукс да се различавам от някои господа и се надявам в най-скоро време да основа клуб “Либерална алтернатива”. Убеден съм, че в Габрово има много либерално настроени и мислещи хора. Трябва да ги открия.

20.08.91 г.