Борис Спасов

  Обяснителна записка[1]

Като член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и [член] на неговото ръководство бях арестуван на 16 декември 1988 година и задържан в 5-то РУ на МВР около 5 /пет/ часа.

Днес, 5 май 1989 година отново съм арестуван и отведен от трима служители на МВР /с кола/ в 10-то РУ на МВР.

Затова най-енергично протестирам!!

Ние създадохме Клуба, за да бъдат дискутирани открито въпросите, които интересуват гражданите във връзка с преустройството у нас. Вместо да се водят с нас дискусии, нас ни репресират.

Задачата на репресивните органи е да преследват враговете на народа, а не да арестуват и тормозят гражданите, които мислят и загрижено се борят за реално преустройство у нас съгласно решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП от 1987 година.

За репресиите срещу мене и други другари от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България още един път протестирам!!!

05 май 1989 год.

София                    /Борис Спасов/

Забележка:

Този протест написах на гърба на първа страница от съчинените от следователя Христо Петров, от Главно следствено управление на МВР, показания, които той искаше да подпиша. “Показанията” бяха от две страници и аз отказах да ги прочета и подпиша.

Горния текст написах по памет, след като бях освободен от МВР[2]. Затова сигурно редакционно малко е различен от оригинала, който остана в МВР, но тази разлика вероятно е само в няколко думи.

Взеха ме от дома ми към 16.30 ч. на 5 май 1989 г. Следователят Христо Петров и още двама цивилни служители на МВР. Връчиха ми призовка с подпис /Петров/ и печата на Ботевско районно управление МВР – София.

Обясниха ми, че ме викат за малко в 10-то РУ на МВР в качеството на свидетел, но категорично заявиха, че не мога да отида сам, а трябва да отида с тях и то веднага /в призовката бе написано с пишеща машина да се явя в 16.00 часа, но поправено с мастило на 17.00 часа/.

Откараха ме в РУ на МВР – София