Обръщение на алтернативното социалистическо обединение /АСО/

ОБРЪЩЕНИЕ[1] НА АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ /АСО/ - фракция в БКП

Именно като към другари се обръщаме днес към вас - като към съмишленици, които споделят необходимостта от радикални и незабавни действия за скъсване с пагубните структури и доктрини вътре в БКП. Подчертаваме - вътре в партията. Вън от нея има вече много движения, организации и партии, които по различен начин и в различна степен работят за демократичното бъдеще ни България. Ние приветстваме като цяло тези усилия, но смятаме за морален, граждански и политически дълг да не стоим настрана от този процес. Виждаме своята задача в това да стимулираме общонационалния стремеж към демокрация като въздействаме върху консервативните сили, настанили се трайно, в апарата на БКП. Апаратът се опитва да влезе в утрешния ден, като коварно прехвърля своята вина върху гърба на шепа свалени властници. Сега той е най-опасната реакционна сила, която противопоставя и насъсква един срещу друг не само комунистите в партията, но и цели социални групи и слоеве от населението. За да отложи неизбежната си политическа смърт, компрометираната партийна върхушка безсрамно се отъждествява с цялата партия. Местните партийни клики и част от апарата на ЦК се опитват да прикрият зейналата пропаст между себе си и редовите комунисти, като пренасочат народното недоволство срещу всяка демократична алтернатива.

По стар сталински рефлекс наследниците на Живков спекулират с обвинения в антикомунизъм, мобилизират се и се насърчават помежду си за "борба", "офанзива", "отпор" срещу всеки несъгласен с тях, с техния диктат и претенции да представят цели класи и дори народа. Но има и нещо, от което те се боят най-много: това е организираната вътрешнопартийна опозиция!

АСО не е просто за демократизация. Тя е средство за постигане на дeмокрацията във класически вид, шлифовано в революции и парламентарни борби. Огледайте се! Ще видите, че демокрацията е достойна цел за България, включително за всяка лява паргия с марксистки корен, която може и трябва да се стреми да бъде част от тази демокрация.

Вярваме, че фракцията Алтернативно социалистическо обединение /АСО/ може да служи на тази кауза. Нека веднъж завинаги се откажем от така наречените партийни интереси. Те никога вече не трябва да бъдат самоцел. Партиите трябва да постигат своите цели, без да нарушават народните и общочовешки иинтереси. Те изискват днес категорично разграничаване от властолюбието, от диктаторския и опасен в плуралистична България лозунг "Власт не се дава", който витае по съвещания и кабинети, окупирани от спотаени живковисти! Та нали властта трябва да бъде власт на народа? Нима ние, комунистите с демократични убеждения и стремежи, ще продължаваме да чакаме някой друг да демократизира страната?

Фракцията АСО ви призовава към действие! Още днес!!

Нито за миг не забравяйте, че предстоящият конгрес се готви по живковски образец и независимо от демагогската мъгла, той ще даде нова сила на апарата.

1. Не избирайте и не позволявайте да бъде избран за делегат на конгреса нито един платен партиен работник, нито един номенклатурен кадър. Нека в конгресната зала не попаднат хора пряко участвали и съучаствали в репресивните операции на върхушката.

2. Не избирайте и не позволявайте на нито една опетнена личност да влезе в състава на вашето партийно бюро, учрежденски, заводски, обшоселски, градски, общински, областни и централен партийни комитети. Но ако въпреки всичко това стане, бламирайте ги и ги лишете от възможност да манипулират изборите.

3. Предлагайте и избирайте за делегати на конгреса такива хора, за които лично сте убедени, че безрезервно ще отстояват радикалното и незабавно демократично преустройство както на партията, така и на цялото общество.

4. Създавайте групи на АСО в ППО, обединявайте се около платформата на фракцията с други групи в региона и избирайте алтернативни кандидати от АСО за конгреса.

5. Свържете се с Изпълнителния съвет на АСО за координация на нашите усилия в организирането на Национална конференция на фракцията. Гответе се за паралелен конгрес, алтернативен на казионния.

[1] Става дума за ключов документ за прехода. В БКП имаше широко движение за отхвърляне на партийната номенклатура и за решителни демократични промени, при които тя - номенклатурата - беше извън политическия борд.

Тогава се появиха "гласовитите опозиционери", които приемаха документ след документ, от който следваше, че всеки, който е бил член на БКП, трябва да бъде остракиран. Искрените от тях (защото имаше много подставени и манипулирани) не разбираха една проста истина - мнозинството от хората (сиреч - мнозинството от гласоподавателите-членове на БКП и безпартийни) с демократични убеждения бяха дошли до идеите за демокрация не заради това, че до 9 септември те или техните предци бяха расли "в пелени" - израз на един всеяден агент на Държавна сигурност, който беше и конституционен съдия след 10 ноември, а защото до тях - до демократичните убеждения, ги беше довел животът им в тоталитарното общество. Това неразбиране беше една от причините за краха на демократичните сили и за лутането ни в прехода.