|
|
Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация |
|
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ЗА ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ ОСТАНАЛИТЕ НЕФОРМАЛНИ СДРУЖЕНИЯ В СТРАНАТА
В отговор на разпространяваните в последно време слухове и инсинуации, ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България смята за необходимо още веднъж да подчертае, че като независимо сдружение на интелектуалци не е обвързан организационно нито с официални институции, нито с други неформални групи. Клубът съществува и действа в рамките на законността. В този смисъл той морално е подкрепял и ще подкрепя всички неформални сдружения, преследващи легални цели с легални средства, съдействащи на извършващите се в страната прогресивни социални промени. Защото един от главните белези на преустройството и демократизацията е широко разгърнатата и неограничавана от административно-силови бариери обществена самодейност. Същевременно Клубът ще протестира и ще отхвърля категорично репресивните мерки, предприемани както срещу неговите членове, така и срещу членовете на други подобни сдружения с идеална цел, когато тези мерки противоречат но нормите на нашата конституция, Всеобщата декларация на ООН за правата на човека (1948), Заключителния акт от Хелзинки (1975), Заключителния документ на Виенската среща (1989). Ръководството на Клуба настоява да бъде осигурена действителна гласност и свободен достъп до средствата за масова информация, да бъдат публикувани програмите и инициативите на самодейните неформални сдружения, за да може българската общественост реално да определи отношението си към тях и да се включи по-активно – в съответствие със своите идейни убеждения – в процесите на преустройството.
15.III.1989 г.
Освен до членовете на Клуба, Декларацията е изпратена до: ЦК но БКП; ДС[2] на НРБ; Президиума на НС[3]; МС на НРБ; Съюза на борците против фащизма и капитализма; БТА; БТ; БР и останалите средства за масова информация.
[1] Разпространяваха се слухове, че Клубът е иницииран от западните специални служби, като се подчертаваше ЦРУ. След 10 ноември започнаха да пускат слухове в обратна посока - Клубът бил рожба на ДС и КГБ. И в двата случая източникът беше един и същ. Комичното е, че мнозина съзираха в това доказателство за авторитета и значимостта на Клуба: не са случайни хора. Зад тях стои - ЦРУ, КГБ, ДС... И обратното - опровергаването на слуховете водеше до олекване на Клуба в очите им. Това засягаше както анонимни люде, така и известни персони. Смятам този детайл за индикатор на гражданската култура на българската среда. В нея индивидуалната активност по обществено значим проблем не е институция сама по себе си, обратното - институцията детерминира обществено значимата индивидуална активност. [2] ДС на НРБ - Държавният съвет на Народна република България. Член 90 на конституцията от 1971 го определяше като "висш постоянно действуващ орган на държавната власт, който съединява вземането на решения с тяхното изпълнение." Той съединяваше "законодателната с изпълнителната дейност." Пълномощията му бяха изключително широки. Председател на Държавния съвет беше Тодор Живков. [3] "Президиум на Народното събрание" - този получател е един от парадоксите в документите. По това време няма такава структура в Народното събрание. Тя съществува до 1971 година съгласно конституцията от 1947 година. Там член 33 определя: "Народното събрание избира с мнозинство от повече от половината от всички народни представители, Президиум на Народното събрание в състав: председател, двама подпредседатели, секретар и петнадесет члена." Президиумът изпълнява много функции, които бяха поети от създадения с конституцията от 1971 година Държавен съвет. Адресирането до "президиума" подсказва колко далеч от държавната администрация и властта стоят членовете на Клуба. Трябваше да минат двайсет години, за да схванат каква неточност са били допуснали.
|
