Втората информация за Клуба за подкрепа на гласността и преустройството - Информация от ръководството за дейността на Клуба, 20 февруари 1989 г.

Ръководството смята за крайно наложително да ви информира за събитията от учредяването на Клуба /3.XI.1988 г./ до сега.

Както е известно, Клубът бе създаден, за да организира и провежда /на общи заседания или заседания по секции/ теоретични дискусии по важни проблеми на нашето обществено развитие. Сред учредителите /110 души/ бяха художествени творци, учени, общественици, хора с чувство за граждански дълг: ст.н.с. д-р Снежана Аврамова, наскоро починалият Васил Акьов[1], Христо Алексиев, Кира Андрейчина, Мария Бойкикева, ст.н.с. Йордан Василев, проф. Кирил Василев, доц. д-р Николай Василев, проф. д-р Мария Велева, Георги Величков, Михаил Величков, Марко Ганчев, акад. Асен Дацев, ст.н.с. д-р Иван Джаджев, Блага Димитрова, Борис Димовски, Георги Друмев, ст.н.с. д-р Желю Желев, Васил Живков, Евгения Иванова, доц. Миляна Каймакамова, Александър Каракачанов, Иван Коларов, Брайко Кофарджиев, Анри Кулев, Деян Кюранов, проф. д-р Чавдар Кюранов, проф. д-р Иван Марев, ст.н.с. д-р Зина Маркова, доц. Недялко Мерджанов, Александър Миланов, Дучо Мундров, доц. Бернард Мунтян, проф. д-р Иван Николов, Вероника Николова, Давид Овадия, проф. д-р Димитър Овчаров, проф. д-р Елена Панова, ст.н.с. Искра Панова, Боян Папазов, Валери Петров, Христо Радевски, ст.н.с. д-р Петър Райчев, Радой Ралин, Милка Рускова, ст.н.с. Петко Симеонов, Вера Смилкова, Христо Смоленов, о.з. полк. Борис Спасов, Петър Стайков, Невена Стефанова, Юли Стоянов, гл.ас. Волга Тодорова, гл.ас. Ивайло Трифонов, Копринка Червенкова, акад. Алексей Шелудко и много други.

Клубът бе основан от български интелектуалци /в огромното си мнозинство – членове на БКП/. Неговото инициативно ядро бе изградено от ветерани на партията, активни борци против фашизма и капитализма. Основната му задача е да съдейства – със специфичните си средства и в рамките на своите възможности – за разгръщането на обновителните процеси в България, за утвърждаването на преустройството като закономерност на съвременния етап. Символична в това отношение бе и първата му проява – изпращането на поздравителна телеграма до М.С. Горбачов по повод на годишнината от ВОСР.

В програмната ни декларация е изрично формулирано, че дейността на клуба ще бъде конституционна, легална, публична, в подкрепа на решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП. Самата декларация, веднага след учредяването, бе изпратена до средствата за масова информация, ръководствата на творческите съюзи, висшите партийни и държавни инстанции. Инициаторите, членският състав и ръководните органи на Клуба не бяха и не са засекретени; целите и задачите му бяха и са широко разгласявани.

Въпреки това, незабавната управленска реакция бе категорично отрицателна. Забранено бе да се споменава където и да било за Клуба и програмата му. Бе блокирана всяка възможна конструктивна дейност. На досега изпратените молби за зали никой не е отговорил положително. Още незапочнала, дейността на Клуба бе парадоксално квалифицирана като антипартийна, като подриваща устоите на социализма и дестабилизираща политическата ситуация в България. В официално разпространяваните по първичните партийни организации “становища” на общинските комитети на БКП се съдържат неистини и клеветнически инсинуации: за “прикритите” зад паравана на “демагогските” декларации “действителни” цели на Клуба; за стремежа на влезлите в него “наказани”, “обидени” и “некадърници” към завоюване на власт и позиции; за “вярно обслужване” на западните идеологически центрове; за някакво “материално замогване” на клубните членове, многократно надвишаващо това на средния български гражданин; за фактическото “разпадане” на клуба – твърдение, подкрепено с имената на вече “отказалите” се от членство в него /т.е. “осъзнали” се/ лица.

През този период бяха предприети и редица по-решителни мерки за сплашване и вразумяване: серия от извиквания на клубни членове /около 50 души/ за разговори, увещания и ултимативни предупреждения в различни партийни инстанции, в ръководства на творчески съюзи, в ЦК на АБПФК; редовно призоваване по следствена преписка № 265 от органи на районната прокуратура и отправяне на официално предупреждение /Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Ивайло Трифонов, Желю Желев, Малина Петрова/; открито и демонстративно следене като форма на психологически натиск /Желю Желев, Мария Бойкикева/; извършен на 16.XII.1988 обиск от страна на органите на Главно следствено управление на МВР в дома на писателите Георги Величков и Евгения Иванова, конфискуване на легална документация, временно задържане и разпит с подписване на предупредителен протокол /Невена Стефанова, Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов/; изключване на телефонни постове /Невена Стефанова, Желю Желев, Борис Спасов/ и подслушване на телефонни разговори; контролна селекция на кореспонденцията; наложени партийни наказания – изключване от партията /Борис Спасов, Копринка Червенкова, Иван Джаджев, Иван Марев/, строго мъмрене с последно предупреждение /Искра Панова, Мария Бойкикева, Чавдар Кюранов/, порицание и други; уволнение /Копринка Червенкова, Борис Спасов/; “навременно” или преждевременно пенсиониране /Мария Бойкикева, Иван Николов и др./; “естествено отпадане” от ликвидиран и наново създаден научен институт /Христо Смоленов, Вероника Николова и др./; пълна забрана на всякакви публикации и на лекционна дейност и т.н.

Широкият диапазон от наказателни мерки е насочен срещу хора, които не искат нищо друго освен да се събират и обсъждат интересуващите ги проблеми на нашето социално развитие, срещу хора, които не правят нищо друго освен да се обръщат официално към една или друга инстанция за съответното разрешение. Необоснованите репресии биват посрещани с възмущение от българската интелигенция. Протестното писмо по повод на извършения в дома на Георги Величков и Евгения Иванова обиск бе подписано и от други видни дейци на културния фронт: Елка Константинова, Яко Молохов, Любен Станев, Петър Динеков, Пенчо Данчев, Тончо Жечев, Стоян Каролев. Индивидуални протестни писма по повод на насочената срещу нас кампания изпратиха, освен някои членове на Клуба, Христо Ганев, Иван Радоев, Пенка Дамянова, проф. Трайко Петков, Мария Ценева и др. Нито една първична партийна организация не прие наложените на нейните членове наказания. Все по-очевидно става отчуждаването на някои управленски органи не само от интелигенцията, но и от самата партия.

Сериозно затруднената работа на Управителния съвет и Оперативното бюро на Клуба през изминалите три месеца бе сведена до следното: изпращане на оплаквания и протестни писма по повод на извършените репресии /до Народното събрание, връчено лично на неговия председател Станко Тодоров от акад. Шелудко; до Комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите към Народното събрание; до Комитета по правата на човека в Народна Република България; до Главната прокуратура и някои районни прокуратури и т.н./; отправяне на молби за зали и лектори; създаване на предварителна програма за бъдещите обсъждания с утвърждаване на темите и съответните докладчици /акад. Алексей Шелудко, чл. кор. Добрин Спасов, доц. Бернард Мунтян, проф. Кирил Василев, проф. д-р Георги Петров/; изготвяне на информация за състоянието на Клуба до неговите членове от 9.XII.1988 /неизпратена, тъй като бе конфискувана с другите документи при споменатия обиск/; приемане на нови членове /въпреки реалната заплаха от наказания, членският състав нарасна до близо 200 души/.

Шестима[2] от членовете на Клуба /Блага Димитрова, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Радой Ралин, Желю Желев, Николай Василев/ участваха в проведената на 19.I.1989 среща с френския президент Франсоа Митеран. Там те спокойно и с достойнство защитиха правото на съществуване и дейност на Клуба; изложиха своите схващания за демократизацията на обществения живот; изразиха убеждението си, че обновителните процеси в страната ще се разгърнат, преодолявайки съпротивата на бюрократизацията и административно-силовите рецидиви.

Тук трябва да споменем и обстоятелството, че в последно време някои западни вестници и радиостанции разпространяват редовна информация за съществуването на Клуба, за предприеманите спрямо неговите членове наказателни мерки, за извършваното при тези случаи нарушаване на човешките права и свободи, утвърдени както от Конституцията и действуващите у нас закони, така и от подписаните от България /в Хелзинки и Виена/ международни споразумения.

Във връзка с казаното до тук, ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България заявява:

Демагогията е средство, което никога не сме използвали. Целите и задачите ни са формулирани ясно в Програмната декларация; и от тях ние няма да отстъпим. Отхвърляме бездоказателствените обвинения, че тези цели и задачи “застрашавали” устоите на социализма. Днес устоите на социализма в нашата страна са реално застрашени не от честните партийни ветерани, не от вдъхновените за практическо участие в преустройството, а от онези, които все още не са се отказали от прилагането на печално известни, характерни за отминали исторически периоди, методи;

В Клуба наистина членуват и хора, които са били наказвани преди това. Но, първо, отношението към неколцина не може да определя отношението към всички. Второ, зад смешните формули “Обидени на партията”, “Обидени на народа” и пр. някои ловко маскират както персоналната си отговорност за несправедливите наказания, така и своето самоотъждествяване с партията и народа. Впрочем, реакцията на първичните партийни организации демонстрира отново и съвсем ясно истинското отношение на партията към поредните наказания и към наложилите ги “отъждествители”. И трето, тези неколцина влязоха в Клуба не защото са били наказани. Вярно е по-скоро обратното – те са били наказани, защото и преди това са се осмелявали да защитават собственото си мнение по едни или други въпроси. В този смисъл, членуването в Клуба не е търсене на територия за “реванш” или отреагиране на “обидата”, а е просто логично продължение на тяхната позиция, на защитата на собствените им принципи;

Клубните “кариеристи” никога не са притежавали /и не са желаели да притежават/ властта и позициите на своите обвинители. Освен това, неопровержимата практика е доказала, че кариерата се прави по доста различни, почти противоположни начини. Що се отнася до общо или поединично поразилата ги “некадърност”, то тя очевидно трябва да бъде търсена в достойното място в българската наука, художествената култура и публицистика, което те са си извоювали;

Ние не сме разполагали и все още не разполагаме с каквито и да било алтернативни информационни възможности, за да бъдем обвинявани в някакви прозападни “предпочитания”, в извършването едва ли не на някакъв идеологически “избор”. Желанието ни е целите, задачите, проблемите и реалната теоретична дейност на Клуба да бъдат свободно публикувани и дискутирани в българските средства за масова информация. А затвореният достъп до тях доказва единствено желанието на някои управляващи среди да развиват гласността и публичността само на думи, да ограничат процесите на демократизация до нивото на красивите декларации, да укрият своите репресивни действия и неспазването на подписаните международни споразумения от световната общественост. В крайна сметка, обслужват западните идеологически центрове именно онези, които нарушават законите и потъпкват елементарните конституционни права на гражданите, а далеч не онези, които съобщават за извършваните закононарушения и формулират полагащата им се оценка;

Изправени пред лицето на “финансовите” инсинуации, настояваме да бъдат огласени доходите на членовете на Клуба и на различните социални и професионални групи в България /в средни измерения и персонално/. Настояваме, освен това, да бъдат най-накрая разсекретени доходите на висшата номенклатура – с обективна оценка на онази част от обществените фондове за потребление /почивни станции, дворци, резиденции, медицинско обслужване, специално снабдяване и пр./, с която те разполагат. Така ще бъде по-ясно кой какво говори и кой какво прави;

Списъкът на “осъзналите” се лица е обикновен опит за заблуждаване. Кръстю Горанов и Величко Добрянов никога не са членували в Клуба /и това е добре известно на съответните инстанции/. Николай Генчев в един разговор е изразил, но по-късно не е потвърдил желанието си да членува в Клуба. Горните три имена изобщо не фигурират в нашия списък и спекулирането с тях е недопустимо. Анри Кулев /писмено/, Елена Панова, Миляна Каймакамова, Давид Овадия и Борис Димовски са потвърдили категорично членството си в Клуба; никога и пред никого не са изказвали каквото и да било желание за отказване от това членство. Нещо повече. Според достоверната информация, с която разполагаме, нито един от нашите членове досега не се е отказвал от Клуба. А през този период в него влязоха още: Ирина Акташева, Иля Акьов, Виктор Барух, Мария Динкова, Олег Ковачев, Владимир Левчев, н.с. Атанас Матев, Ивайло Мирчев, ст. ас. Асен Мичковски, гл. ас. Георги Найденов, Георги Павлов /Павлето/, Найден Петков, проф. Д-р Георги Петров, Янаки Петров, Малина Петрова, Невена Тошева, проф. Адолф Фабрикант, Наташа Янчева и много други.

Делото на преустройството не е нито лично /на един или друг ръководител/, нито обособено-групово /на една или друга ръководна инстанция/. Никой няма право да си присвоява това дело, да намята тогата на единствен негов извършител, тълкувател и съдник, да допуска благосклонно или да не допуска неблагосклонно другите до участие в него. Делото на преустройството е дело на целия народ. Всеки български гражданин е съпричастен към него. Всички ние носим историческата отговорност за осъществяването му.

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не моли за разрешение да бъде допуснат до участие в процесите на преустройството; това е негово право и негов дълг.

Настояваме да бъдат снети всички наказания, да бъдат прекратени репресивните мерки, да бъдат свободно публикувани Програмната декларация и другите документи и съобщения на Клуба, да ни бъдат създадени нормални условия за пълноценна работа.

Поради досегашната липса на възможност за организиране на общо заседание, ръководството реши временно да експериментира друга форма на обсъждане на първата тема от изготвения план: “Специфика на преустройството в България”. Молим всеки желаещ да участва в дискусията по този проблем да изложи писмено /препоръчително – в обем до 3 машинописни страници, в тезисен вид/ своите схващания, аргументи, конкретни препоръки. Избрана научна комисия /незадължително от членове на Клуба/ ще анализира, обобщи и систематизира постъпилите материали и ще изготви цялостен доклад, който ще бъде на разположение на всички интересуващи се инстанции и лица.

Всеки от членовете на Управителния съвет може да събира и да предава на научната комисия получените матариали. Краен срок – 10.III.89.

Очакваме от членовете на Клуба по-активно участие в обсъждането и решаването на неговите /от изброените по-горе или нововъзникващи/ проблеми, критични мнения за досегашната работа на ръководството, идеи и препоръки за по-нататъшната дейност.

[1] Починал на 7 февруари 1989 година. Роден на 6 юни 1924.

[2] Стефан Продев все още не е член на Клуба.