Протест от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството до Народното събрание, 21 декември 1988 г.

Както знаете, на 3.XI.1988 година бе създаден "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България". Независимо от факта, че Клубът бе учреден публично, явно и открито: независимо от факта, че Клубът е създаден на основата на Конституцията на НРБ, независимо, че Клубът заяви своята категорична подкрепа на решенията на Юлския пленум - независимо от всичко това и въпреки всичко това спрямо Клуба и неговите членове се прилагат мерки, които представляват грубо нарушение на Конституцията и съществуващото законодателство. Клубът е лишен от възможността да осъществява нормално своята дейност - всички зали и копирна техника се оказаха недостъпни. Върху членовете на Клуба бяха упражнени различни видове натиск - от "разговори" в общински и учрежденски комитети на БКП до демонстративно наблюдение, следене и разпити в органите на МВР, заплашване по телефон и изключване на същия, но това, което се случи на 16.XIІ.1988 г. е не само необяснимо и възмутително. То е симптоматично.

На 16.XII.1988 г. в 17.30 часа в дома на Евгения Иванова на ул."ХХХХХХХХХХ" № ХХ бяха арестувани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов (членове на ръководството на Клуба), Деян Кюранов (член на Клуба) и Лъчезар Кунчев, който не е член. Бе извършен обиск, бяха конфискувани документи на Клуба, касети и една пишеща машина. Евгения Иванова бе разпитана в своя дом, а останалите, под строга охрана като най-опасни престъпници, бяха отведени в V-то РУ на МВР на ул."Марин Дринов" 5 и разпитвани там в продължение на около пет часа. Писмените предупреждения за прекратяване "на противозаконната дейност" бяха придружени със заплахата, че ще последват наказателни мерки на основание чл. 273 от Наказателния кодекс. Чл. 273 е неприложим към Клуба и дейността му, тъй като неговите цели и задачи, и средствата, с които ги осъществява, с нищо не накърняват държавните интереси и не злепоставят никакъв орган или служебно лице.

Необясним е стремежът на един клуб за гласност и преустройство да бъдат приписвани елементи на несъществуваща тайнственост, клубът е дискусионен и отворен. В него може да членува всеки, който пожелае. Клубът не е конспиративна организация, а неформално образувание. Още в Програмната декларация бе заявено открито, че всеки опит да се приписват на Клуба някаква секретност, нелегалност или подмолност ще бъдат смятани за политическа провокация. Действията на органите на МВР от 16.XI1.1988 г. имат точно такъв провокационен характер. Нещо повече - тези действия са противозаконни и антиконституционни. Ако някой нарушава законите и Конституцията, това не е Клубът. Клубът е създаден на основата на чл. 52 от Конституцията, а органите на МВР нарушават същия този член от Конституцията. И това нарушение е документирано с прокурорско разрешение за обиск и арестуване! Това е драстичен факт на незачитане законите от страна на МВР и Прокуратурата. Настояваме да бъде установено името на прокурора, издал това разрешение, тъй като въпреки нашето настояване служителите на МВР не можаха да разчетат името му, а също така и по чие нареждане е действувал.

Още по-парадоксално е, че всичко това се случи на 16.XII - в деня, когато Народното събрание прие Декларация във връзка с 40-годишнината от Общата декларация за правата на човека. Когато Народното събрание заяви, че "неотклонно ще утвърждава целите и принципите на Общата декларация, ще упражнява контрол и ще следи за спазването на приетите международни пактове за правата на човека", че "ще създава условия за активизиране участието на гражданите в решението на всички въпроси на държавната политика и на обществения живот ... в обстановката на гласност и свободно изразяване на мненията при решаване на държавните и обществените дела", че "ще укрепва и разширява принципите на демократизма и социалистическия плурализъм", че "ще засили и усъвършенствува своята дейност за привеждане на националното законодателство в пълно съответствие с международните задължения и стандарти е областта на правата на човека".

Едва ли народните представители са предполагали какво става в момента, когато са гласували текста на Декларацията. Противоречието между Декларацията и грубата, умишлена и обмислена провокация спрямо Клуба е повече от очевидно.

По повод на тази нескопосано скалъпена провокация, ние се обръщаме към Народното събрание - върховният орган на властта в НРБ и искаме неговата решителна намеса. Обръщаме се към Народното събрание и поради това, че в т.З от Декларацията приета на 16.XII т.г. е записано, че "разширяването на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, както и укрепването на материалните и правните гаранции за тяхната защита е първостепенен дълг на българския парламент".

1. Да бъдат отменени незаконните предупреждения, отправени от органите на МВР към арестуваните на 16.XI1.1988 година другари.

2. Да бъдат върнати на Клуба всички взети материали при обиска, извършен в дома на Евгения Иванова.

3. Да бъдат незабавно възстановени домашните телефони на Евгения Иванова (ХХ-ХХ-ХХ), Невена Стефанова (ХХ-ХХ-ХХ), Желю Желев (ХХ-ХХ-ХХ) и Борис Спасов (ХХ-ХХ-ХХ), прекъснати от 16.XI1.88 г. до сега и да се потърси отговорност на онзи, който си е позволил това беззаконие.

4. Народното събрание да вземе мерки в бъдеще да не се допускат подобни действия към граждани на НРБ.

Уведомяваме Ви, че текстът на настоящата жалба ще бъде изпратен до БТА и средствата за масова информация в страната.

Очакваме отговор на адрес: София, ул."..." ....... Иван Марев.

[1] В архива на Желев тази жалба има предходен, неизпращан вариант, датиран от 17 декември 1988 година, който е наречен "протестно писмо". Разликата между двата документа е в това, че "протестното писмо" е адресирано само до Станко Тодоров и след "копие" няма друго вписване. То завършва с израза "Уведомяваме ви, че текстът на протестното писмо ще бъде изпратен до БТА и всички средства за масова информация в страната." В него липсва предходният пасаж с четирите точки. Другите разлики са правописни.