Информация - до членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ[1]

Измина един месец от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, но поради независещи от нас причини (за които ще стане дума по-долу), не бяхме в състояние да подготвим сбирка, с която да започнем предвидените дискусии. Ето защо считаме за свое задължение с настоящето писмо да ви информираме за извършената досега работа, за ситуацията, в която се набира Клубът, и за намеренията ни относно неговата бъдеща дейност.

Още на следващия ден след учредителната сбирка Програмната декларация на клуба беше направена достояние на ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. На 8.XI. 1988 г. от името на Клуба бе изпратена поздравителна телеграма до генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР М. С. Горбачов по случай годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция, подписана от 56 клубни членове. Уточнена беше и темата за предстоящата първа сбирка – “Специфика на преустройството в България”, като се взе решение за нея да бъде потърсен докладчик от лекторския екип на ЦК на БКП. Заедно с това бяха обсъждани и редица проблеми от оперативно, организационно и техническо естество – намиране на помещение за постоянно работно място на оперативното ръководство на Клуба, за да има той точно определен и общоизвестен адрес, осигуряване на зали за провеждане на бъдещите дискусии, начините за навременното поддържане на контакти и за евентуална съвместна дейност с научни и културни институти, творчески съюзи, масови организации и т.н., начините за навременното и широко разгласяване на сбирките на Клуба... В тези основни насоки вървяха (и продължават да вървят) констуктивните търсения и дейност на ръководството на клуба.

За съжаление, още през първите дни възникнаха непредвидени и нежелателни обстоятелства, които неимоверно затрудниха нашата работа и доведоха до невъзможност да започнем по същество клубната си дейност. За какво става дума?

От 8.XI. 88 година започнаха цяла серия от извиквания на клубни членове (около 50 души) за разговори в партийни инстанции (главно в общински, съюзни и учрежденски партийни комитети), в районни прокуратури, в ръководството на творчески съюзи и др. На тези разговори (в повечето случаи нееднократни) се правиха опити за въздействие върху извиканите да се откажат от своята клубна дейност, тъй като споменатите органи имат преднамерено, подозрително и дори отрицателно отношение към клуба. При някои от разговорите с членове на БКП е било заявено, че ако не се откажат от принадлежността си към клуба, за тях ще бъдат направени съответните изводи. Особено драстичен случай е редовното призоваване по следствена преписка № 265 на четирима членове на клуба (и на една гражданка, която не е негов член) от органите на районната прокуратура. На тези лица са им направени официални предупреждения, предвидени в член 7 от Закона за прокуратурата, с оглед извършено правно нарушение, след което им е обяснено, че ако не прекратят дейността си в клуба, ще последват и други съдебни санкции. Петимата граждани са били обвинениу че като членове на клуба “дублират държавно-управленческата структура” и “създават социално напрежение”. По тези поводи ръководството на клуба на заседанието си от 11.XI.88 год. Взе решения да се изпратят оплаквания до ЦК на БКП, до Главния прокурор на НРБ, до Председателя на комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите при Народното събрание. Освен тези официални призовавания и разговори, беше констатирано открито и натрапчиво следене (с автомобил и пеша) на двама членове на клуба – Мария Бойкикева и Желю Желев. Те са направили своите лични оплаквания до съответните компетентни органи. Трябва да отбележим, че на разговорите, за които стана дума, са правени изявления, че някои от членовете на клуба са се разколебали и отказали от своята принадлежност към клуба. По повод на това ние считаме за свое задължение да ви уверим, че до този момент ръководството няма сведения за такива случаи, а тъкмо обратно – отправени са редица молби за включване в клуба. Освен това е необходимо да напомним, че членуването в клуба е напълно доброволно и всеки негов член има пълното морално право да го напусне, когато неговата дейност му стане неинтересна или пък по каквито и да било други причини или съображения. Но заедно с това считаме, че елементарната етика изисква в такива случаи да бъде уведомявано ръководството на клуба, за да знае то с кого да поддържа връзка и на кого да разчита в своята дейност.

Независимо от тези затруднения ръководството в редовните си ежеседмични заседания обсъди и прие няколко теми, с които да се сложи начало на клубната дейност веднага, щом се открие практическа възможност за това:

За преустройството в науката – акад. Алексей Шелудко

Нови моменти в общата теория на управлението – проф. д-р Ив. Николов

Проблеми на социалистическата собственост и преустройството – проф. д-р Георги Петров

Предлагаме ги на вашето внимание, за да консултираме мнението ви за тях, а също така и с очакването, че вие ще предложите нови заглавия и по този начин ще можем да оформим един по-цялостен тематичен план. Първият опит за реализация на нашия замисъл е изпратеното след заседанието ни на 25.XI. 88 г. писмо до ЦК на БКП с молба да ни бъде посочен лектор по първата тема.

Както виждате, обстоятелството, че до настоящия момент не е проведена обща сбирка на клуба в никакъв случай не означава, че той е престанал да съществува. Оказаният натиск върху членовете на клуба не е довел до тяхното отказване от клубната им дейност. Напротив – именно тази неадикватна на характера на клуба реакция от страна на споменатите органи още повече ни убеждава в основателността и правилността на юлската концепция за гласност, демокрация, за борба срещу командно-административните методи в обществения живот, за цялостното преустройство на обществото ни с оглед изискванията на времето. Именно това още повече ни убеждава в отговорната мисия на нашата интелигенция и в нейната важна роля за подкрепа на преустройствените процеси в нашата страна, а следователно – и в потребността от такава дейност, каквато се готвим да осъществяваме. Ето защо ние считаме, че възникналите затруднения, за които ви информирахме, са плод на недоразумение и сме уверени, че те ще бъдат преодолени и здравият разум ще надделее.

Копия от настоящето писмо изпращаме за сведение до ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерския съвет и Призидиума на Народното събрание.

Очакваме вашите мнения и препоръки на адрес: София ХХХХ, ул. ХХХХХХХХХХХ № ХХ, вх. Х, Иван Марев.

[1] Тази информация има различни чернови. Тук е онзи текст, който е разпратен до членовете на Клуба.