Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация
декларация в два варианта
До Деветата сесия на Народното събрание
свикана на 9 май 1989 г. в София[1]
Уважаеми Председателю на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
От няколко години европейските социалистически страни изживяват повратно време в своето развитие. Почти всички от тях признаха, че командно-административните методи на досегашния реален социализъм са изчерпали възможностите си и се заеха да търсят плодотворни пътища за надживяването им. Едни от тия страни, като Съветският съюз, Унгария и Полша, успешно възвърнаха полагащото им се място в общата съвременна европейска история, решавайки сполучливо належащите си политически проблеми. България, за жалост, не е мжду тях, а нито досегашното й развитие, нито качеството на нацията заслужават това. Маховикът на днешната българска история по една или друга причина е застинал на мъртва точка и това не може да продължава до безкрайност. То създава непредсказуемо напрежение в цялата нация. Всички съзнаваме колко са трудни проблемите и всички сме съгласни, че трябва да се решават без сътресения в съдбата на отделния човек. Смятаме, че интелигенцията, младежта, трудещите се не само ще изчакват по-търпеливо промените, но и ще участват с ентусиазъм в тяхното реализиране, ако бъдат успокоени с една принципна декларация от ваша страна за основните насоки на живота в страната ни през близкото бъдеще. Предлагаме ви да прогласите тържествено следната
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ
НА ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
1. България е неразделна част от стопанската и културната цялост на европейския континент.
2. Българските граждани имат право свободно да изказват мнението си устно или в печата, в страната или в чужбина, с изключение на призиви към тероризъм и насилие.
3. Българските граждани имат право да се организират в сдружения или съюзи, ако в програмата на тези организации не се предвижда насилствено сваляне на съществуващия обществен строй.
4. Всички видове собственост в страната – държавна, кооперативна и частна, движима и недвижима – са равни пред закона.
5. Народното събрание поставя под свой контрол финансовите разходи на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Министерството на народната отбрана с оглед тяхната разумна достатъчност като си запазва правото и на парламентарни дебати и по същността на тяхната дейност.
6. Всички действащи в момента в страната закони се считат от самосебе си приведени в съответствие с международните съглашения, под които стои подписът на българското правителство, като текстовете, които противоречат на тия съглашения, се считат за недействителни.
7. С оглед на положителното развитие на доверието и сигурността в Европа България ще се застъпва за едновременното разпускане на противостоящите военни съюзи като отживели времето си.
Заб. Подписалите тази декларация я одобряват като частни лица, а не като представители на организация и с нейното подписване не стават членове на организация.
Подписали:
ДО ДЕВЕТАТА СЕСИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ[2],
свикано на 9 май 1989 г. в София
Уважаеми Председателю на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
От няколко години европейските социалистически страни изживяват повратен момент в своето историческо развитие. Повечето от тях открито признаха, че командно-административните методи на досегашния реален социализъм са изчерпали възможностите си и се заеха да търсят пътища за надживяването им. Едни от тези страни, като Съветският съюз, Унгария и Полша, успешно възвърнаха полагащото им се място в общата съвременна европейска история, решавайки сполучливо належащите си политически проблеми. България, за жалост, не е между тях, а нито досегашното й развитие, нито качеството на нацията заслужават това. Маховикът на днешната българска история по една или друга причина е застинал на мъртва точка и това не може да продължава до безкрайност. То създава непредсказуемо напрежение в цялата нация. Всички съзнаваме колко са трудни проблемите и всички сме съгласни, че те трябва да се извършват без сътресения в съдбата на отделния човек. Смятаме, че населението не само ще изчаква по-търпеливо промените, но и ще участва с ентусиазъм в тяхното реализиране, ако бъде успокоено с една принципна декларация от ваша страна за основните насоки в живота на страната ни през близкото бъдеще. Предлагаме Декларацията да съдържа следните основни точки:
ДЕКЛАРАЦИЯ
ЗА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В НР БЪЛГАРИЯ
1. Народна република България е неразделна част от стопанската и културната цялост на европейския континент, поради което всяка политика на изолационизъм спрямо други европейски страни, както и да се мотивира, се счита за насочена срещу националните интереси на българския народ.
2. НР България може достойно и равноправно да присъства в общността на европейските народи само като правова държава, която, първо, е привела в съответствие с приетите международни споразумения всички действащи в страната закони и, второ, създала е твърди и надеждни гаранции за правата и свободите на своите граждани, записани в Конституцията, както и за спазването на законите. Осигурила е равенство на всички пред закона.
3. Превръщането на НР България в правова държава не може да бъде прерогатив на малка група управляващи и привилегировани, тъй като много по-заинтересовани от тях от правовата държава са обикновените български граждани, които не ползват привилегии, не разполагат с власт и нямат надеждни гаранции за своите конституционни права и свободи. Преустройството в правната област не може да бъде прерогатива и на специалистите – юристи, тъй като то далеч надхвърля техните професионални интереси. Създаването на правовата държава може да бъде успешно, само ако то стане дело на целия народ, на всички български граждани, на които трябва да бъде осигурено максимално широко участие в условията на максимално широка с нищо неограничавана гласност.
4. В духа на политическия плурализъм българските граждани имат право свободно да изказват своето мнение устно или в печата, в страната или в чужбина, чрез наши или чужди медии, стига в техните изявления да няма призиви към терор и насилие.
5. Българските граждани имат правото да получават, преработват, създават, тиражират и разпространяват всякаква информация, с изключение само на онази, която би могла да представлява непосредствена заплаха за отбраната на страната.
6. Всички видове тайни, които не са изрично изброени и публикувани в специален закон за държавната тайна, се обявяват за недействителни, равноправно достъпни за всички български граждани и подлежащи на разгласяване.
7. Със специален закон се въвежда двадесет и пет годишна давност за всички секретни документи, намиращи се в официалните държавни и партийни архиви, които след изтичането на този срок подлежат на разсекретяване и откриване на достъпа до тях за всички български граждани.
8. Като особено зловещ остатък от епохата на сталинизма с отделна разпоредба се премахват “секретните фондове” към библиотеките, при което книгите и документите, съдържащи се в тях, минават на общ достъп в обикновените каталози.
Обявява се за престъпление срещу културата и цивилизацията забраняването, инкриминирането или унищожението на произведения на литературата и изкуството, както и на други културни ценности, когато това се прави по политически и идеологически съображения.
10. Никой в Народна република България не може да има монопол върху достъпа до националните средства за масова информация. Като национално достояние радиото, телевизията и пресата трябва да бъдат достъпни за всички български граждани, за всички възгледи и убеждения, стига те да не проповядват нетърпимост, насилие или терор. Затова и всяко дискриминиране на отделни индивиди или групи от хора по отношение на достъпа до тях се осъжда като рецидив от мрачната епоха на сталинско-ждановската културна политика.
11. Българските граждани имат право да се организират в самодейни сдружения и съюзи, без за това да е нужно да искат разрешение от правителството, ако в програмата на тези организации не се предвижда насилствено сваляне на съществуващия обществен строй. Член 52 от Конституцията на Народна република България, който гарантира това право на българските граждани, следва да бъде стриктно спазван от изпълнителната и съдебна власт, за да не се пречи на гражданите да използват конституционното си право.
12. Всички действащи в момента в страната закони следва незабавно да се приведат в съответствие с международните съглашения, под които стои подписът на българското правителство. Законите и правните разпоредби, които са принципно несъвместими с духа на международните разпоредби, се обявяват за недействителни.
13. За недействителни се обявяват и всички закони и правни разпоредби, които под формата на конкретизация потъпкват членове от Конституцията на Народна република България, като по такъв начин мълчаливо я суспендират. До изработването на съответните нови закони, които конкретизират и правилно прилагат съдържанието на Конституцията, ролята на такива закони изпълняват съответните членове от Конституцията на Народна република България.
14. Като практическа стъпка към превръщането на НРБ в правова държава Народното събрание поставя под свой контрол финансовите разходи на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Министерството на народната отбрана с оглед на тяхната разумна достатъчност, като си запазва правото и на парламентарни дебати и по същността на тяхната дейност.
15. Народното събрание приема Закон за малцинствата в НРБ, в който се утвърждава политическото, икономическото и юридическото равноправие на техните представители с представителите на българското мнозинство, и се забранява намесата в техния език, култура и традиционен начин на живот.
16. Религиозната и атеистичната дейности са равнопоставени пред закона. Религиозната и атеистичната дейности са в равна степен отделени от държавата.
17. С оглед на положителното развитие на доверието и сигурността в Европа Народна република България ще се застъпва за едновременното разпускане ва противостоящите военни съюзи като отживели времето си.
Забележка, отнасяща се до подписващите
този текст:
1/ подписалите излизат като частни лица,
които не представляват никаква организация и
2/ подписването може да става и с особено
мнение по една или друга точка от текста.
Подписи[3]:
Вх. № 7586
12.05.1989 г.
[1] Първият вариант на тази декларация.
[2] Втори вариант на декларацията. В началото на събирането на подписите бяха извършени арести (5 май 1989), тя беше иззета. Съществуват неустановен брой различни копия, под които са събирани подписи. В архива на Желев има три подписки. Едната представлява машинописно копие на подписка, организирана от Комитов във Велико Търново. Цитирам имената след края на текста:
ПОДПИСИ:
1. Петьо Милчев Кабакчиев
2. Киро Александров Киров - автомонтьор
3. Стефан Трифонов Петков - тракторист
4. Николай Костадинов Иванов - шофьор
5. Д-р Димитър Костадинов Тренчев - лекар
6. Кана Георгиева
7. Христина Цветкова
З. Петър Михайлов Бояджиев - работник
9. Стоян Йорданов Недев - художник
10. Георги Димитров Маракчиев - часовникар
11. Здравка Димитрова Гочева
11. Ганчо Драганов Карадраганов - работник
13. Шишман Тодоров Методиев - стругар
14. Стефка Недялкова Карадраганова - работничка
15. Димитринка В. Карадраганова
16. Щерю Евгениев Живков
17. Стефан Димитров Стоянов - техник
18. Алцет Радев Топалов
19. Йорданка Великова Костова
20. Сребрин Алексиев Сребринов
21. Петко Иванов Петков - икономист
22. Ангел Нейков Геройнков
23. Росица Цветкова Димитрова
24. Йордан Стефанов Димитров
25. Ангел Петров Соколарски - адвокат
26. Здравко Пеев - поет
27. Петър Желев Василев - скулптор
28. Люба Груева Василева - учителка
29. Георги Н. Пирянков - леяр
30. Искрен Йосифов Белениев
31. Румяна Атанасова Пеева - учителка
32. Трифон Стефанов Кирчев - работник
33. Иван Методиев Искренов
34. Георги Златев Узунов - служител
35. Георги Йорданов Николов
36. Радка Косева Николова
З7. Марко Маринов Дупалов - художник
38. Иван Диамандиев Кунов
39. Димитър Нончев Амбарев - свещеник
40. Николина Вълкова Амбарева – художник
41. Гочо Делев Халачев - геодезист
42. Божидар Давидов Цветков - зъботехник
43. Искра Иванова Стойчева
44. Николай Христов Маджев - археолог
45. Стоян Мячев Георгиев - машинен техник
46. 3оя Крумова Комитова - археолог
47. Стефан Петков Комитов - скулптор
48. Емил Хаджиев - техник
49. Иван Атанасов Катъров - работник
50. Валентин Иванов Бранчески - ел. техник
51. Николай Ветанов Петков - механик
52. Веселин Димитров Петков - учител
53. Багрян Величков Вечев - оператор
54. Кирил Величков Вечев - оператор
55. Петьо Цветанов - стоматолог, с особ. мнение по т. 13
56. Иван Петров Чолаков - програмист
57. Николай Колев - поет
58. Петко Иванов Търпанов - агроном
59. Панайот Димитров - скулптор
60. Марин Тодоров - скулптор
61. Петър Първанов - художник
62. Марин Ст. Маринов - художник
63. Руси Йорданов - работник
64. Христо Иванов Христов - пенсионер
65. Красимир Кабакчиев – езиковед - с особ. мнение по т.1,13,15,17
66. Коста П. Костадинов - зъботехник
67. Георги Сотиров - артист
68. Стефан Иванов Лаловски - техник
69. Венцислав Щърков - художник
70. Кънчо Кирилов Йонов - ел. монтьор
71. Георги Иванов Драгостинов - дьрворезбар
72. Янчо Статев Илиев - сценичен работник
73. Тодор Иванов Гутев - техник
74. Владимир Димитров - реставратор, иконописец
75. Ангел Нонев Ангелов - техник
76. Иван М. Иванов - артист
77. Димитър Грудев - фотограф-художник
78. Галина Антонова - архитект
79. Васил Йосифов Бенчев – филолог
80. Валентин Георгиев Лалев – ел. техник
81. Георги Стефанов Георгиев – учител
82. Марлена Октавиан Ливиу – енергетик
83. Георги Атанасов Кулев – работник
84. Илия Николов Томов - юрист
85. Дениза Стефанова Бенчева - филолог
86. Митко Станев Братанов – мед. фелдшер
87. Катя П. Буламова – реставратор
88. Тричко Иванов Иванов – реставратор
89. Галина Лазарова Стоянова
90. Игнат Илиев Игнатов – учител, художник
91. д-р Ангел Иванов Ангелов - гинеколог
92. Васил В. Василев – техник
93. Петко Вл. Владимиров – музикант
94. Кирил Томанов - резбар
95. Тодор Христов Иванов - резбар
96. Снежина Христоза Топалова – историк
97. Ангел Георгиев Ангелов - монтажник
98. Димитър Димитров – преподавател
99. Венцислав Илиев – фотограф
100. Георги Несторов - историк
101. Георги Вилхелм Гелеменов - свещеник
102. Величка Драганова Сьбева - пенсионвр
Оригиналите с подписалите тази декларация се съхраняват от СТЕФАН ПЕТКОВ КОМИТОВ от гр. Велико Търново, ул. “Д-р Васил Берон” 21
вярно с оригинала
Подпис: ..............
/Стефан Петков/
[3] В другата подписка на края на декларацията върху две различни страници, собственоръчно са нанесени имената и подписите на лицата:
.....
Подписали:
1. Борис Станимиров Дечев /художник-изпълнител/
2. Теодоси Любомиров Манолов – ученик
3. Лили Караколева Гюлеметова – ученик
4. Десислава Тодорова Варджиева
5. Росен Петков Рашев /ученик/
6. Богомил Георгиев Мишев /специалист/
7. Борислав Методиев Серафимов /специалист/
8. Петър Николаев Гълов
9. Васил Кирилов Хубанов
10.Татяна Венциславова Василева
11.Божидар Божидаров Константинов
12.К. Т***
13.Тина Алесдандрова Делчева
14.Анелия Бинева Дончева
15.Теодор Иванов Лихов
16.Румен Димитров Киричков
(и прибавени с нова номерация - бел. моя П.С.)
1. Атанас Свирянов Атанасов - режисьор
2. Кирил Тройчов Доброславски - журналист
3. Мария Иванова Желева – ас. режисьор
4. Лилия Драгомирова Каменова – ст.н.с. инж.
5. Юлия Григорова Папазова
6. Дончо Папазов
7. Росица Ташева - преводач
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.