Декларация на Клуба за гласност... - протест срещу акцията пред "Кристал", 26 октомври 1989 г.

НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ[1]

Днес, 26 октомври 1989 година, когато нашата столица привлича вниманието на европейската и на световната общественост с екологичния форум, който е етап от развитието на Хелзинкския процес, станахме свидетели на осъдително насилие. В центъра на София, посред бял ден, цивилни и униформени служители на Министерството на вътрешните работи с груба сила и нецензурен език задържаха за различно време около тридесет граждани – активисти и симпатизанти на независимото сдружение Екогласност, както и случайни минувачи, оказали се в градинката при заведението “Кристал”. Претекстът за тази акция бе събирането на подписка от Екогласност, с която подписка българската общественост иска публичност и дискусия по един скъпо струващ проект, заплашващ сериозно да увреди реката Места и планината Рила. Над седем хиляди души от различни професии и възрасти, от цялата страна, бяха сложили подписите си под петицията. Властите твърдят, че нямали нищо против Екогласност да върши своята работа. Те били против това подписите да се събират в тая централна градинка. Трябвало гражданите да отиват до Южния парк и там да се подписват. Там било рашрешено провеждането на съпътстващи екофорума мероприятия. Но ние питаме: съгласно кой член от законите или от Конституцията на страната подписка може да се събира само в Южния парк?

Няма такъв документ, затова властите не могат да връчат на Екогласност писмена забрана, те могат само самоволно да размахат юмрук. И го размахаха. Защото откъде-накъде, разсъждават те, у нас ще може успешно да действа една организация, която се обявява за независима от тях. Нали това обърква всички представи на тоталитарното общество! То обръща наопаки душата на номенклатурната класа. Властите размахаха юмрук и показаха на дело, пред очите на журналисти от цял свят, пред очите на делегации от Европа, Съединените щати и Канада колко струват законите в България, колко струват приказките за преустройство, демокрация и човешки свободи. Най-зъл враг не би могъл да нанесе такава вреда на нашата родина, на официално прокламираната политика от Българската комунистическа партия. През последните дни българските средства за масово осведомяване усърдно се занимават с “родоотстъпниците”. Но те ги търсят на погрешно място. Трябваше днес – 26 октомври, да се видят развихрилите се цивилни и униформени служители на МВР, развихрили се пред очите и ушите на света, за да се разбере къде са родоотстъпниците и къде е срамът на България.

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството настоява да се даде гласност на събитията през днешния ден – 26 октомври 1989 година. Кой и защо нареди тази позорна за страната ни акция?

[1] Декларацията е преведена и разпространявана на руски (в София и Москва), английски и френски (в София сред чужди журналисти и дипломати).