Иван Иванов
Какво е общото между демокрацията, ядрената физика, Ловешкия затвор, американското кино и църквата? Общото е Христофор Събев. Мразен или обичан, Фори Светулката е един от символите на ранната ни демокрация. Дядо Христофор сега е встрани от политиката. След митарства по цял свят той се върна и се кротна във Велико Търново. Отдаден е на новата си страст - компютрите. Бившият депутат и участник в Кръглата маса през 1990 г. учи компютърна анимация. Въпреки че е скъсал с миналото си на политик, дядо Христофор се изкушава да хвърля по един поглед към партиите. "Сегашната демокрация е като лека жена, всеки, който има пари и желание, може да се възползва от нея", казва огорчен основателят на СДС.

Проклел богохулник и той ослепял
Принудил се да стане нощен пазач, въпреки че е с висше образование - атомен физик. Партията обаче го тормозела и там. Един от шофьорите редовно псувал Света Богородица. Един ден Христо не издържал и му казал, че Господ ще го накаже. "След три дни взе, че ослепя. Не съм го кълнал, само го предупредих, че ще бъде наказан от Бог", разказва Фори. След този инцидент всички в комунално стопанство започнали да го заобикалят и да се страхуват от Христо. Скоро и го освободили от работа. След това две години работил на връх Мусала на станцията "Космическо лъчение". Основната работа на екипа била да брои електрони и позитрони. С помощта на гайгер-мюлеров брояч инж. Събев изчислявал космическите лъчи към планетата. После пък го пратили в Казахстан на секретна база в планината Тяншан. По-късно се озовава пак в Търново, в битовия комбинат, където ремонтира и сглобява електроуреди. "Правехме печки, но и там не изкарах дълго, защото на Велики четвъртък всички работници отидоха на мач, а аз на църква. После ме извика шефът - защо съм се цепел от колектива! Принуди ме да напусна. Беше 1980 г., пак безработен".

Анатемосва Стефан Савов и емигрира в САЩ
"По линия на баща си аз трябваше да уча в немската гимназия в Ловеч. Бях приет, но по настояване на майка отказах, защото тя не искаше да ползвам привилегии от баща ми. Даваха ми и апартамент в квартал "Триъгълника " във Велико Търново. Аз го отказах пак по настояване на майка. После отказах и апартамента, който ми даде СДС в квартал "Гео Милев" до Външно министерство. Много хубав апартамент, на втория етаж, съвсем нов. Любомир Собаджиев също се отказа от такова жилище. Пет години спах на дивана в канцеларията си и там сложих един мигащ кръст с лампички на прозореца. Бяха ми дали стая в Президентството. След това в партийния дом, защото там преместиха комисията, за която отговарях. Беше на четвъртия етаж и там сложих по-голям светещ кръст. Тогава влязох и в новините на CNN. Беше през 1994 г., два пъти го гледах. Бяха заснели и водосвета в партийния дом. Аз го направих облечен с владишките дрехи и с короната. Идеята беше да гоня дявола от там. Казах, че ги гоня от партийния дом, но имам опасения, че ще отидат в банките. И те след това фалираха..."
После идва ред отново за странстване. Нещата в СДС не вървят, настават дни на разделение за Христофор. "Стефан Савов ме нарочи и с неговите хора ме руга в СДС около петнадесет минути, без да спре. Аз търпях, търпях и накрая му казах: Анатема! и си тръгнах. Тогава ме прогониха. 14 депутати се разписаха против мен по времето на Жан Виденов. Единственият ми изход беше Америка", продължава разказа си дядо Христофор. Там му дали убежище с още трима свещеници и го признали за архиепископ. В САЩ той сканира документи на стари сгради на компютър в малък офис. Преди това си изкарва хляба като готвач, строителен работник, пече кебапчета и мие чинии. В Солт Лейк Сити обаче се завръща пак към любимото си амплоа. В почивните облича расото и в малък параклис "Света Екатерина" започва да проповядва православната вяра. Само на няколко метра от него е сърцето на мормонската църква, но това не го притеснява. Мормоните също се правели, че не го забелязват. Докато е в САЩ ядреният физик се увлича от киното, имайки вече един малък филм зад гърба си - "За гоненията на руските свещеници", Христофор сяда и пише сценарий за "Големия Апокалипсис". Той е готов напълно, само трябва да се намери продуцент за финансирането му. Сценарият за филма е и връзката с последната му слабост - компютрите. Изучава компютърна анимация и работа със софтуер за видеомонтаж, която ще му послужи за големия филм.

Фори Светулката срещу Червените бухали
Един ден Желю Желев и Тренчев го извикали в апартамент до румънското посолство в София да правят СДС. Любомир Собаджиев му предложил да влезе в движение "Гражданска инициатива", но Фори бил против, защото санът му на владика не му позволявал да членува в партия, а само в коалиция. Така регистрирали СДС, а той отговарял за духовните въпроси. Тогава започва да прави и бденията със свещи в София, където се събирали над 200 хиляди души. Оттам му идва и прозвището Фори Светулката. "Някои дори ми се присмиваха, ха, ха, Фори Светулката. А пък аз им казвах "по-добре синя светулка, отколкото червен бухал". За пръв път този прякор ми го лепна Виза Недялкова. Сега вече няма значение как ми викат, но по-добре да съм известен с името си Христофор, казва основателят на СДС.
Две години правел бдения пред мавзолея почти всяка вечер. Множеството се събирало и палело свещи за България. "На 11 декември направихме огромно бдение пред партийния дом, докато политбюро се съвещаваше. Всички партийци тогава се изплашиха и избягаха в Бояна. Страхът дойде от това, че хилядите хора стояха отпред, мълчаха и вътре се чувало само пращенето от пламъка на свещите", разказва Фори.
На 25 февруари пък го запомнили с това, че спрял тълпата да извади тялото на Георги Димитров от мавзолея. В едно от бденията страстите се разгорещили и хората тръгнали да атакуват мавзолея, за да извадят мумията на Георги Димитров навън. Един полковник от ДС, Иван Иванов, дотичал и извикал на Фори: "Моля ти се, спри ги, ще стане голяма беля, ако влязат вътре!" Тогава той ги спрял с мегафона. И сега Христофор твърди: "Имам данни, че тогава е имало отряди за защита на социализма и като нищо по селата щеше да има убийства, отговарям за думите си!", кълне се той.
Христофор Събев винаги се е молел процесите в България да минат мирно и без жертви. Никога не е използвал думата смърт и дори когато посочил с палеца надолу, искал да кажа не смърт, а долу БКП.

Бяга от манастир заради гейовете
След това уволнение вече се решил - влиза в манастир. "През 1980 г. в Арбанашкия манастир сестра Людмила ми вика, хайде да те направим един свещеник, тъй и тъй си вярващо момче", спомня си Фори. Поискали да го пратят в Преображенския манастир на стаж, но той отказал. "Направо им казах в очите, че не искам да имам проблеми с гейовете и те ме послушаха. Оттогава всички знаят, че не искам да имам нищо общо с обратните и не съм влизал в мъжки манастир. По-късно като ме заточиха през 1989 г. в Черепишкия манастир, но не живеех вътре, а отделно в друго помещение, далеч от монасите. За свещеник ме ръкоположиха в църквата "Св. Марина" във Велико Търново на 17 юли 1980 г. Тогава бях 33-годишен, а бабичките в манастира бяха на 70 г. По цял ден готвеха и ме тъпчеха, аз станах страшно дебел и затова исках и оттам да се махна. Църковният ми път продължи и през 1992 г. ме ръкоположиха за епископ, преди схизмата, това е много важно, защото означава, че съм напълно законен", разказва Христофор.
Междувременно служи две години в катедралния храм във Велико Търново.

Набожна майка и баща активен борец
Преди да влезе в църквата и да облече расото, Фори завършва атомна физика в София, а по-късно и Духовната семинария. Израснал в семейството на набожна майка и баща борец против фашизма и капитализма, Христофор от малък расте заедно с противоречието между църквата и партията. "Дядо ми Драган ме водеше по манастирите, той за пръв път ми показа вярата в Бог, след това аз сам реших, че това е моят път и тръгнах по него", разказва вече 62-годишният Христофор. На 14 години заедно с група ученици отишъл на църква. След посещението вече бил набелязан и градският комитет на партията започнал да се занимава с него. "Другарят Джамбазов беше директор на Първа гимназия, където учех. Заради това ми намалиха поведението - това беше първото гонение срещу мен", разказва той. Един от учениците, с които бил на църква, го предал, майка му била директорка на прогимназията, където учели. Станала голяма дандания, викали родителите му в училището.
След като завършва гимназия и отива да учи атомна физика в София, Христофор се връща и става учител по физика във вечерната гимназия във Велико Търново. Оттам също го подгонили. Преподавал около една година през 1978, но като разбрали, че е религиозен, го изгонили.

Първите шествия, първи арести
Тука започва големият обрат в живота му - прави шествия по улиците на града. Първото е през 1986 г., уж пренасяли икони за ремонт. Лично майка му ги изнасяла от дома им и ги раздавала на хората. В началото иконите били 4 големи. За шествията избирал все църковни празници, стичали се безброй хора, въпреки че все още се страхували от властта. Така дошъл и 19 октомври 1988 г., когато основава "Комитет за защита на религиозните права". Идва и първият арест. "Тогава на гроба на св. Иван Рилски на хълма Трапезица се клехме и основахме комитета. Още на другия ден ме арестуваха. Закараха ме в една вила на Арбанаси". После исках да нося кръста на 6 януари за Богоявление, но ми казаха, че трябва разрешение от градския съвет. Вместо да ми дадат разрешение, ме пратиха на заточение в Черепишкия манастир. Изкарах около два месеца и ми казаха да им се махам от главата и да вървя, където си искам, и аз се върнах пак в Търново", спомня си Фори. На 30 април 1989, Великден, искал да събере всички неформални организации на хълма Света гора, но не подозирал, че пак му готвят арест. Тогава обградили хълмовете с милиция и го арестували. "Вечерта не можаха да ме приберат, а чак на сутринта ме хванаха, без аз да съм се крил. Чакаха ме едни цивилни до игрището на интерхотела. Извиха ми ръцете, нахлузиха ми една кърпа на главата и ме закараха до село Стояново, в Джамбазовата колиба, на 10 км от Ловеч. Там ме държаха един ден до 9 вечерта, по-късно разбрах, че са чакали заповед за моята ликвидация. Но слава Богу, вдигна се голям шум по "Свободна Европа" и замисълът им не успя. Трима души от операция "Български чадър" са чакали заповед да ме убият. Аз им казах, че ако си отида на Великден, ги опрощавам, защото си отивам от този свят щастлив. Един милиционер ми подаде бутилка лимонада, щото ме съжали, а аз бъркам в джоба си и му подавам червено великденско яйце. Той се чуди да го пипне ли или не. Накрая го взе. Та вместо да ме убият, те ме вкараха в една кола и ме закараха до Търново, където ме свалиха в края на града да се прибирам пеш. След това ме арестуваха на 15 юни 1989 г. Вкараха ме на "Развигор" 1. 40 дни ме държаха в ареста, защото съм бил опасен народен враг. В килията ми бяха оставили едно бръснарско ножче, изцапано със засъхнала кръв, и счупено стъкло на прозорчето, също изцапано с кръв. Очакваха, че ще се депресирам и ще си сложа край на живота. Апартаментът на улица "Балванска битка" във Велико Търново ми го бяха натъпкали с бръмбари. Докато баща ми е бил на лекар, му вземат ключовете от съблекалнята и правят дубликат от ДС, с който влизат спокойно у нас. Баща ми един ден казал на милиционерите, че са червени буржоа и те го пенсионираха набързо .
Аз продължавах да правя шествия и да говоря по "Свободна Европа", че в България няма религиозна свобода. Бях им трън в очите и затова, че дадох идея на мюсюлманите за гладни стачки, когато им сменяваха имената.