ДФРР - история и перспективи

Отрицателното салдо на Държавния фонд за реконструкция и развитие /ДФРР/ е 720 млн. долара, след като много правителства го използваха не по предназначение. Пасивите на ДФРР са $1,2 млрд., активите - $500 млн.
 През м.г. ДФРР е отпуснал 165 млн. долара, 315 хил. марки и 2,5 млрд.лв. кредити. Дадени са гаранции за 211 млрд. лв. за зърнената реколта, за 37,75 млн. долара по внос на пшеница и кредит на Варненската корабостроителница. През м. г. ДФРР е платил $225 млн. лихви и главници по външни заеми.
Създаден от Филип Димитров за акумулиране на средства за преструктуриране, в него влизат 58% преди и 33% сега от приватизацията. Той се използва предимно за запушване на дупки в икономиката, като така забавя преструктурирането, вместо да го ускори.
Първият кредит беше този от СБ в размер на $150 млн., който бе използван от Филип Димитров за нефт и още се връща от Плама и Нефтохим. Любен Беров го използва за сделката с банките-кредиторки от Лондонския клуб, като за опцията обратно изкупуване отидоха $350 млн.
Служебните правителства на Инджова и Софиянски замразиха отпускането на нови кредити. Правителството на Виденов бе най-щедро - $34 млн. отидоха за Кремиковци, $15 млн. - за авиокомпания "Балкан", за консолидация на дълга на Русенската корабостроителница срещу 8,5 млн. долара. Най-много отиде за схемата "Булбанк" през 1996 г., като бяха изтеглени $180 млн., които отидоха за оздравяване на 7 банки, три от тях вече затворени. $130 млн. Виденов взе от ДФРР за купона по брейди-облигациите. Парите бяха възстановени от кабинета Софиянски с постъпленията от продажбата на "Соди"-Девня.
Иван Костов натовари ДФРР с гаранцията по кредитите за изкупната кампания по цена $130/тон на пшеницата. Вече е ясно, че голяма част от кредитите няма да бъде събрана, поради претъпканите мелници и силози със зърно и поевтиняване на зърното. ДФРР даде и $10 млн. гаранция, по настояване на Божков, за Варненската корабостроителница.
През цялото време ДФРР обслужваше външните си задължения, като беше длъжен да държи валутата си като част от валутния резерв на БНБ и да получава доход от управлението на резерва, който остана по-нисък от лихвата, плащана от фонда на външните кредитори. От началото на 1998 г. средствата на ДФРР са отделени като депозит в Централната банка, но е възможно да бъдат прехвърлени в друга банка, за да се управляват по-добре. Правителството трябва да запълни дупката в ДФРР, защото големите плащания на фонда са след 2000 г. Трябва за целта да бъдат увеличени постъпленията от приватизацията или част от евентуалния излишък на бюджета да бъде насочен там. Възможно е и дивидентът от Банковата консолидационна компания да бъде внесен в ДФРР.
в-к "Капитал" бр.15/20-26.04.1998 г.              рег. 18.04.1998 г.
 
 

Заплатите в големите фирми - на влог в банките

Нов вид изплащане на заплатите на работниците в големите фирми, където работят повече от 100 човека, предложила БНБ на правителството. Те щели да бъдат превеждани по банков път и да бъдат теглени от служителите от гишето в трезора или от автомат с банкови карти. Този вид заплащане бил популярен в много страни. Целта у нас била да се създаде допълнителна активност на банките и да се стимулират по-безопасните разплащания с карти. Това също нямало да позволи на някои фирми да крият данъците си. Проектът предвижда разширяване на мрежата от банкомати, които в момента са стотина. Трябва да се увеличи и броят на магазините, които работят с кредитни карти. Идеята можело да бъде обсъдена със следващата мисия на МВФ и да се поиска финансова подкрепа за нейното реализиране, съобщи член на Ус на централната банка.
в-к "Труд" бр 105/21.04.1998 г                      рег 21.04.1998 г.
 
 

"Хебросбанк"

4,3 млрд.лв. е нетната печалба на търговска банка Хеброс след облагането с данъци, съобщи изп. директор Иван Златев. 3,3 млрд.лв. ще бъдат автоматично провизирани, останалите 1 млрд.лв. ще бъдат разпределени между акционерите на пловдивския трезор. Основен дял в банката държи Банковата консолидационна компания. 50 млн.лв. ще бъдат дадени за проекти на пловдивската община.
Надзорният съвет на банката щял да бъде сменен до месец, според източници. Това се налагало от предстоящата приватизация. Сега надзорници са зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов, съветникът на парламентарната комисия по бюджет и финанси Милан Петков и Мария Колева.
До края на месеца ще се приемат заявки от фирми за инвестиционен посредник по продажбата на банката, припомнят от БКК. Засега интерес са проявили 5 чуждестранни фирми, заяви шефът на БКК Петър Жотев.
в-к "Континент", бр. 90/22.04.1998 г.            рег. 22.04.1998 г.
 
 

Извън банките има трилион и 342 милиарда лева

Банките се безпокоят за зърнените кредити

Банките, кредитирали кампанията по изкупуване на зърното м.г., настояват за среща с аграрния министър  и министъра на финансите във връзка с трудности по събиране на кредитите си. Това съобщи Стоян Александров, шеф на УС на АТБ и ЦКБ. Ако се отиде до принудителна разпродажба на активи на предприятията, те ще бъдат парализирани два месеца преди новата кампания. Инициативата за срещата е на ОББ. Общо 8 банки - ОББ, ДСК, Булбанк, Биохим, Хебросбанк, ЦКБ, Експресбанк и Общинска банка отпуснаха на държавата 211 млрд.лв. за изкупуване на зърното през 1997 г. Заемите бяха обезпечени с ДМА, пшеница и брашно и гаранция от ДФРР. Александров заяви, че банките не искат да фалират "Зърнени храни", което ще наруши зърнения баланс на страната. Ако не се намери взаимоизгодно решение обаче, банките няма да подкрепят новата кампания по изкупуване на зърното, съобщи той.
в-к "Пари", бр. 92/24.04.1998 г.                    рег. 24.04.1998 г.
 
 

Общо събрание на акционерите в ЦКБ

ДЗИ е купил 5 процента от Централната кооперативна банка (ЦКБ), участвайки в увеличението на капитала й до 15 млрд. лева, съобщи шефът на банката Стоян Александров на общото събрание на акционерите вчера. Още 4-5% са били продадени на чужди инвеститори, каза г-н Александров, цитиран от Ройтерс, отказвайки да ги назове.
За 1997 г. е отчетена чиста печалба от 333,135 млн. лв. Предложението на Съвета на директорите е цялата печалба да се задели за резерв според изискванията на Закона за банките. Балансовото число на ЦКБ към 31 декември 1997 г. е над 310 млрд. лева. През 1997 г. банката е отпуснала левови кредити над 84 млрд. лева и валутни кредити - 8,3 млн. щатски долара.
Изпълнителната власт създава лош имидж на банкерите в България, като настройва срещу тях общественото мнение и ги обявява за престъпници, заявил шефът на ЦКБ на среща с техническата мисия на МВФ.
в-к "Труд", бр.109/25.04.1998 г.                    рег. 25.04.1998 г.
 
 

Евробанк излиза на загуба

Отрицателен финансов резултат в размер на 7 млрд. лв. отчетоха акционерите на Евробанк. Причината за това е заделянето на провизии по наследените от ТБ "Моллов" кредити за 12 млрд. лв. През април 1997 г. загубите на банката са били 15 млрд. лева. Акционерите решиха загубата да се покрие изцяло от преоценката на активите. В края на 1997 г. капиталовата адекватност на банката е 25,51 процента.
в-к "Сега", бр.93/25.04.1998 г.                      рег. 25.04.1998 г.
 

Намаляват акцизити на вината, ракиите и бирата

Балканбанк е продала акциите си

Банките прибират кредитите си

Осем банки, спонсорирали кампанията по изкупуване на зърнената реколта през 1997 г., се събраха в ОББ за да решат какви действия да предприемат за събирането на кредитите си. Всяка банка ще предприеме принудителни действия за реализация на залозите след едноседмичен срок. В четвъртък ЦКБ ще бъде домакин на юристите на банките-кредиторки, за да се отработят правните процедури. Ако се стигне до реализация на държавната гаранция, правителството би имало проблеми с МВФ по сключването на тригодишното споразумение, съобщи Стоян Александров, шеф на ЦКБ и председател на АТБ. Банките се надяват на намесата на правителството, но не желаят разсрочване на плащанията.
в-к "Пари", бр. 95/28.04.1998 г.                     рег. 28.04.1998 г.
 
 

БНБ отне лиценза на 17 чейнчбюра

Зам.шефката на митниците уволнена

БСП е данъчен фантом

До 500 млн. глобата за злоупотреба с монопол

ЕС финансира продажбата на Експресбанк и Булбанк

Чрез програма САРА на ФАР ще бъде инвестиран избора на инвестиционни посредници за Експресбанк с 1,1 млн. екю и на Булбанк с 1,4 млн. екю, съобщи шефът на БКК Петър Жотев. Различията с ЕС били преодолени, твърди той. Кандидатите за посредник на Булбанк били двайсетина. За Експресбанк комисията вече направила избор и се спряла на 12 имена. Днес се чака одобрението на Брюксел. След това в срок от 4 седмици ще трябва да се предложат офертите за Експресбанк.
в-к "24 часа", бр. 114/30.04.1998 г.              рег. 30.04.1998 г.
 
 

Нов УС поема МОБ "Св. Никола"

Тричленен УС поема банката след изтичане на квестурата на 2 май. Избрани са Петя Славова - председател, Димитър Проданов и Димитър Димитров - изп. директори. Те са получили сертификати от БНБ, че могат да заемат постовете. Последните двама са в момента квестори в банката.
в-к "Пари", бр. 97/30.04.1998 г.                    рег. 30.04.1998 г.