В края на април руската газова компания "Газпром" и българското
правителство подписаха в София меморандум за перспективата на търговските
отношения при доставките на природен газ за България и при транзита на
газ за трети страни, граничещи с България. Преди всичко Турция и Гърция.
Преди това шефът на руската компания и високопоставено политическо лице
от българското правителство на два пъти - в Москва и в София, договориха,
включително на четири очи, конкретните търговски условия за доставката
и транзита на синьото гориво. В изявления за пресата представители и на
двете страни изразиха задоволството си от този финал на дългосрочните преговори,
предшествани понякога от шумни емоции, взаимни подозрения и размяна на
обвинения, навеждащи в отделни моменти на съмнения за окончателния провал
на намеренията за намиране на приемливо за страните решение.
Цените и другите търговски условия засега остават в орбитата
на т. нар. договорена тайна, която едва ли би могла да се опази за дълго.
В отговор на честите подпитвания на пресата и на язвителните критики от
страна на политическата опозиция в България и Русия, рано или късно, шефовете
на "Газпром" и официална София ще трябва да съобщят или числа, или конкретни
текстове от клаузите на договора, или да ги прехвърлят на пресата, за да
аргументират собствените си твърдения, че сделката в обозрим и дългосрочен
план е от взаимен интерес. Тоест, че за "Газпром" са благоприятни и гарантирани
условията, предоставени на компанията от българското правителство за доставка
и транзит на природен газ, а за България са ниски доставните цени и високи
транзитните. Още отсега обаче не би трябвало да се поставя под съмнение,
че всичко е точно така. Може дори да се окаже, както за "Газпром", така
и за България договореностите да надминават и най-оптимистичните очаквания.
Фактът, че конкретиката на клаузите на този етап се прикрива зад договорната
тайна, може да е мотивирано от нежеланието на двете страни да се предизвика
негативна реакция от страна на трети страни и на други газови партньори,
на които са обещавани и с които са договаряни предварително по-неизгодни
условия.
За мнозина наблюдатели по света и в двете държави подобно
развитие на нещата е изненадващо. Прогнозите бяха други. На Запад продължават
да гледат на Русия като на източник на комунистическа зараза, който сегашното
дясноцентристко правителство в София желае да изолира и неутрализира. А
България се третира като бивш съветски сателит, на който трябва да се окаже
помощ за отделянето му от комунистическата орбита. Част от политическите
кръгове в Москва смятат, че България е традиционна колония на Русия, която
в последните години се държи невъзпитано с метрополията и следва да бъде
наказана. А в София мнозина са убедени, че връзките с Русия са монополизирани
от бившата комунистическа партия в България, която от началото на 90-те
се преименува на социалистическа и действа понастоящем като разпокъсана
и слабо влиятелна опозиция. Преди това най-разпространяваните прогнози
бяха за провал на преговорите. Фактът, че дясноцентристкото правителство
в София наложи волята си и постигна успех в дългосрочното споразумение
с "Газпром" обърква всички предварителни очаквания и пренастройва анализите
и прогнозите, вещаещи остра политическа криза в България.
До голяма степен изненадата се дължи и на обстоятелството,
че първоначалните преговори, проучвания и организационната подготовка на
преговорите, бяха осъществени от висши комунистически функционери в София
и от икономически структури и групировки, приближени на бившите тайни служби
на сваления комунистически режим в България. В последствие тези действащи
лица бяха отстранени от преговорите, а акционерните им дялове изкупени
от "Газпром". Правителството в София предприе масирана пропаганда срещу
тези лица и структури и на един етап нещата изглеждаха така, като че ли
София няма да допусне при никакви условия участието им в газовия бизнес,
а "Газпром" няма да приеме договор без посредничеството на предишните партньори.
"Газпром" обаче ги изостави неочаквано на произвола на съдбата и прие безпрекословно
условията на София за отстраняването им от играта, а пресата в България
представи това като голяма победа на правителството. Истината, която малцина
успяха да прозрат, е, че политическият режим в Москва е твърде идентичен
с този в София. Руските управници ненавиждат комунистическата опозиция
в същата степен, както и колегите им в София. И двете управляващи политически
групировки имат сходна биография, унифицираща корените им в някогашните
комунистически партии на отцепили се от тези партии дейци, преминали в
умереното, а не в непримиримото комунистическо пространство, какъвто бе
примерът с българското правителство през 1991-19992 г. По силата на инерцията
непримиримите антикомунистически сили в България се отъждествяват с антируските
настроения, но сегашното правителство не страда от подобни скрупули, което
го прави приемливо за Москва. Продължителното лутане на газовите преговори
по-скоро бе период на преодоляване на стари геополитически предразсъдъци.
В западната преса често се лансира версията, че "Газпром"
е ударна сила, с която Русия се опитва да наложи геополитическото си влияние
в смятаните от нея райони на стратегически руски интерес. По-сериозните
наблюдатели определят "Газпром" като матадор, който разчиства с икономически
натиск пътя на руското външно проникване. Първото е повърхностна публицистика,
а второто-неизчерпателен аргумент. "Газпром" отдавна вирее в средата на
строго финансовите си интереси, а статутът на частна компания прави невъзможно
планирането на операции, които биха довели до невъзвръщаеми финансови загуби.
Грешка е да се смята, че "Газпром" би действал в името на патриотична кауза,
ако това предполага финансов крах, но е вярно, че постоянно се търси съвпадение
между икономическите цели на компанията и стратегическата доктрина на руската
държава, което най-често се изразява в сходното експанзионистично поведение.
"Газпром" обаче произлиза от точно определен политически кръг и поведението
на компанията може да се предвижда дотолкова, доколкото на нейните шефове
е близка доктрината на Елцинова Москва или Москва на Черномирдин. Евентуално
принципиално разместване на политическите пластове в Русия може да предопредели
и генерална промяна в стратегията и тактиката на газовия гигант. От друга
страна геостратегическите интереси на Русия са толкова традиционни и инертни,
че едва ли е възможна преориентация по отношение на нейните външни стратегически
цели при каквато и да е вътрешнополитическа промяна в Москва. Така че по
поведението на "Газпром" може да се правят само косвени и временни изводи
за целите на руската дипломация в България и на Балканите като цяло. В
този смисъл до голяма степен е вярно твърдението на част от западните наблюдатели,
че "Газпром" иска да стъпи на всяка цена чрез България на Балканите, за
да овладее предварително икономическия терен с оглед на възможна промяна
на отношението на бъдеща официална Москва към самата газова компания. Донякъде
отстъпчивостта на "Газпром" пред ултимативните в известен смисъл искания
на София, е предвестник на предстоящи или вероятни политически промени
в Москва. В същото време перспективното стъпване на "Газпром" на стратегическия
терен в България и на Балканите започва да оформя руски плацдарм за настъпление
по мечтаната от Москва ос "София-Скопие-Белград".
Възможно ли е да се достигне до такова развитие на нещата,
че шефовете на "Газпром" да констатират, че колкото по-добре в България,
толкова по-добре е за тях? Изключително важно е да се отбележи, че това
изцяло зависи от вътрешнополитическата разстановка на силите в Москва.
В продължителен период от време беше валиден друг постулат - колкото по-зле
в България, толкова по-добре. Няма основания да се предполага, че точно
този постулат е отпаднал, но "Газпром" взема превантивни мерки с оглед
на евентуалната невъзможност да се придържа към него в бъдеще. В този смисъл
"Газпром" ще използва средствата и влиянието си да укрепва положението
на сегашното правителство в София. Компанията е заинтересована да поддържа
настоящото политическо статукво в България. Българското правителство се
стреми да наложи в страната строг финансов ред, икономическа дициплина,
непримиримост към организираната престъпност, европейска политическа ориентация.
Всичко това е изключително важно за руската компания, тъй като мерките
на българското правителство гарантират охраната и сигурността на руските
инвестиции, които ще бъдат направени за разширяване на газопреносната система
и в същото време допринасят за пробив в изолацията на "Газпром" в терените
на Азия и в подхождането на компанията към европейските пазари. "Газпром"
не третира България като перспективен газов пазар, но без нея не може да
се приближи до други, по-развити, стратифицирани и платежоспособни страни.
В този смисъл газовата компания е склонна да прави всякакви икономичски
отстъпки пред София и българското правителство съумя да се възползва от
това. Същевременно правителството в София е доволно, че руската компания
отлага за неопределено време назрялата политическа криза в България, създавайки
стабилна финансова опора за поддържането на сегашното статукво в страната.
"Газпром" спаси българското правителство и от унижението
да преговаря като равен с равен. Макар че на шефа на газовата компания
бяха оказани почести като на държавен глава, "Газпром" не излезе от рамките
на меморандума и подписа всички търговски договори с българския държавен
газов монополист "Булгаргаз". Освен това отдели инвестиционен ресурс за
финансово подпомагане разширяването на газопреносната инфраструктурна мрежа
на България, което се тълкува от мнозина като елегантен подарък за българското
правителство, което не беше в състояние само да гарантира развитието на
инвестиционния процес. Квотите за транзитния газ през България бяха определени
от "Газпром" като минимални, което означава, че предварителните разчети
за финансови печалби на България могат да нараснат, но не и да спаднат
под очакванията. Всичко това говори, че "Газпром" се стреми да отърве кабинета
у нас и от възможните обвинения, че той превръща страната в суровинен придатък
на една руска фирма. Освен това компанията заяви намерението си да участва
в програмата на българското правителство за намаляване енеркоемкостта на
българската индустрия, в усъвършенстването на комуникациите и подобряване
на условията при доставка на алтернативни на газа горива, както и в предначертаната
бъдеща демонополизация на газовата индустрия у нас.
Демонстрираната добра воля от страна на "Газпром" при
договарянето с България, както и склонността на руската компания към постоянна
отстъпчивост пред българските власти ни връща към предходна мисъл в настоящия
анализ. Дали "Газпром" заема периметър в България за бъдещи, но още необявени
намерения, или зад поведението на "Газпром" се крият стратегически цели
на руската дипломация на Балканите? Възможно е едното и другото. Възможно
е първото да води до второто, възможно е двете в единно цяло да допринесат
за реализацията на финансовите интереси на компанията и на стратегическите
цели на руската държава. От тази гледна точка за българското правителство
оттук нататък ще е важно да се ориентира както в конкретните намерения
на "Газпром", така и да успее да вникне в по-дългосрочните цели на руската
дипломация на Балканите. Много е вероятно в Москва да са разтревожени от
постоянно разпалваните и непрекъснато разрастващите се етнически сблъсъци
на Балканите, които по метода на скоростните химически реакции да оставят
този регион без руско икономическо и политическо присъствие. Това, което
някои стратегически западни центрове предвиждат за Балканите, не може да
не безпокои Москва, защото част от прогнозите вещаят пренасянето на балканските
етнически конфликти и в България. При евентуални екстремални обстоятелства
част от западните стратези прогнозират отделяне на българския ЮГ от Севера
и възстановяване на геополитическото статукво от времето на Берлинския
конгрес в края на миналия век. Известно е, че срещу това една единствена
велика сила се е противопоставяла през миналия век - Русия. Твърде вероятно
е Москва да бърза чрез "Газпром" да проникне преждевременно до евентуалните
конфликтни райони в България, Турция, Гърция, Македония, Сърбия, за да
ги подчини икономически, да ги обвърже ресурсно и да подкрепи политическите
кръгове в тези държави с цел да направи невъзможно разширяването на провокираните
от други велики сили етнически конфликти на Балканите. Русия няма да се
откаже от панславянската си експанзионистична цел да прокара трайна ос
на руското влияние до Белград като алтернативна и надеждна преграда пред
паневропейските тенденции и стремежа на Запада да милитаризира икономиките
на балканските държави с оглед асимилирането им в евроатлантическите структури.
Предвид ключовото географско място на България в този регион, много вероятно
е тя да се превърне в галеното дете на "Газпром", тъй като Русия не би
могла да осъществи нито едно от намеренията си без участието на официална
София.
Ето защо правителството в София плува изцяло във водите
на руската външна политика и изцяло е подчинено на стратегическите цели
на руската дипломация. За Москва българското правителство е най-изгодно
алиби поради неговата дясноцентристка идея и поради прекламираната от него
евроатлантическа ориентация. По същество България отново се поставя в зависимост
от руската политика. Дали тя ще се окаже основа за икономически просперитет
на страната или за затварянето й в още по-васална зависимост от руската
икономика, ще може да се прогнозира тогава, когато на вътрешния хоризонт
на Москва се появят признаци на разместване на политическите пластове.
|
|
Обратно към "Анализи"