ГУ "Пътища" и програма ФАР ремонтират магистрали в Русенско

"Главболгарстрой" спечели търга за ремонт на 3 участъка от международните магистрали Велико Търново-Русе и Русе-Разград с обща дължина 66.5 км. Главният изпълнител на обекта-русенският клон на "Главболгарстрой", вчера започна първите ремонтни работи на участъците, на които до края на 1999 г. трябва да се подмени настилката, а някои ще се разширят. Отклоняване на автомобилния трафик засега не се предвижда.
в-к"Пари", бр. 162/17.07.1998г.                                 рег.17.07.1998г.
 

Екоминистерството е решило след среща с протестиращите жители на района да забрани дейността на 3 фирми, добиващи чакъл и пясък в кариерите, близо до квартал "Враждебна". Кариерите били незаконни, твърдят от министерството.
в-к "24 часа", бр. 191/18.07.1998 г.                     рег. 18.07.1998 г.
 

ГУП е определил варненската фирма "Одесос роуд" за изпълнител на ремонта, който в първия си етап трябва да приключи до 31 август. 23-километровата отсечка между Добрич и Батово трябвало да бъде хомогенизирана, подсилена на слабите места и изкърпена откъм големите дупки в настилката.
в-к "Пари", бр. 164/20.07.1998 г.                           рег. 20.07.1998 г
 

Австрийската фирма "Брамак Дахсистеме Интернационал", която произвежда покривни материали, купи за 750 млн. лв. 80% от дяловете на силистренската "Бекер" ЕООД. През периода 1998 - 2001 г. в силистренското предприятие за производство на бетонови керемиди ще се вложат 684,255 млн. лв. за производството, складовата база и транспорта.  От "Брамак", която е собственик на 158 фабрики по света, предвиждат да разкрият и нови работни места.
в-к "Сега", бр. 166/21.07.1998 г.                                    рег 21.07.1998 г.
 

80% от капитала на строителната фирма "Строителна механизация" ЕООД са продадени на фирмата "Строителна механизация-Приват", което е дружество, където работниците и служителите на държавното предприятие държат 95,7 на сто от акциите. Новият собственик ще инвестира 94 млн. лв. през следващите 5 години и ще запази работните места /89/. Стойността на активите на фирмата възлиза на 29 млн. лв. Капиталът на дружеството е 43,3 млн. лв.
в-к "Континент", бр. 167/22.07.1998 г.                    рег. 22.07.1998 г.
 

Инвестициите били осигурени по настояване на депутати от СДС от Великотърновски регион. До края на т.г. щели да бъдат усвоени 5 млрд. лв., които ще бъдат вложени в най-големия пътен възел на Търново. Южният пътен възел пък бил част от транспортен коридор Русе-Маказа. Строителството му се протакало вече 20 г. С останалите 19 млрд. лв. щели да бъдат ремонтирани двата тунела край Търново, дъговият мост над р. Янтра, щял да бъде построен обходен път край Килифарево към прохода Хаинбоаз. В близките дни щели да бъдат проведени търгове, в които ще участват местни специализирани строителни фирми. Огромното строителство в района можело да намали безработицата, защото се предвиждало разкриването на 200 работни места.
в-к "Континент", бр. 167/22.07.1998 г.                    рег. 22.07.1998 г.
 

Заместник-консулът на Турция Хайдун Коч откри в Казанлък първата частна фабрика за паркет у нас, предаде БТА. 60 работника ще произвеждат месечно по 15 хил. м паркет. Продукцията ще ес изнася само в Турция. Според собственика на фабриката Акпънар, България е удобна за инвестиции заради евтините суровини и работна ръка. Той е регистрирал смесено българо-турско дружество "Нуринвест", което до края на 1998 г. ще открие цехове за консерви и за ръчно тъкани килими.
в-к "Сега", бр 167/22/.07.1998 г.                                   рег 22.07.1998 г.
 

В разработената от правителството програма "Национални инвестиционни приоритети" пристанищата заемат много важно място. Те са разделени на две групи -черноморски и дунавски.
По отношение на дунавските в програмата се предвижда да бъде довършено започнатото преди три години драгиране на лимана и водния път на пристанище Русе-изток за корабите, обслужващи ферибота Русе-Рени. Същото се отнася и до строителството на открит паркинг и ремонтирането на южния край на пристанище Русе-запад. Стойността на проекта е 1,4 млн. екю, осигурени по линия на програмата ФАР. От същата програма са представени 3,4 млн. екю за финансиране на подобрения на инфраструктурата на пристанищего. Досега по програмата ФАР са получени 7,750 млн. екю, като от тях са усвоени 6,5 млн. екю.
Докладът "Стратегически план за развитието на пристанище Лом" беше изготвен от германската консултантска фирма Hamburg port Consulting в сътрудничество с френската Sofremer, като разработката обхваща краткосрочен план до 2005 г. и дългосрочен до 2016 г. От направените разчети става ясно, че на пристанището са необходими инвестиции около 50 млн. долара. Предвижда се на чуждестранните инвеститори да се предлага концесионно изграждане на обектите, също допускане в пристанището на частни оператори. Предстои изработването на генерален план на пристанище Лом, който се очаква да бъде финансиран от програмата ФАР.
По отношение на черноморските пристанища Варна и Бургас правителствената програма предвижда строеж на нови корабни кейове, терминал за насипни товари в Бургаското пристанище и разширяване на съществуващия контейнерен терминал. Подписаното с японците споразумение за задгранично сътрудничество ОЕCF е за отпускане на 120 млн. долара за изграждане на интермодалния терминал на пристанище Бургас.
На пристанище Варна се предвижда да бъде увеличен капацитетът на съществуващия зърнен терминал, планира се увеличаване на площите за съхранение на товари, ремонт на вълнолома, като за неговото завършване са необходими още 120 млн. лв. Развитието на нашите пристанища е пряко свързано не само с транспортните коридори, минаващи през България, но и с привличането на чуждестранни инвестиции за тях.
в-к "Инвестиции",бр.28/22.07.1998г.                         рег 22.07.1998 г.
 

Търгът за укрепването на бреговете на реката е спечелен от "Хидростроителство" АД. Обектът - подпорна стена с дължина 2,6 км, трябвало да бъде готов през февруари 1999 г. и ще струва 469 735 екю.
в-к "Сега",бр.169/24.07.1998г.                            рег 24.07.1998 г.
 

Центърът щял да бъде създаден с участието на Българска стопанска камара, австрийския център VIFI и Института по маркетинг и мениджмънт към Промишленото министерство, съобщават от ведомството на Божков. Държавата ще участва с непарична вноска на стойност 700 хил. марки.
в-к "Стандарт", бр. 2092/25.07.1998 г.          рег. 25.07.1998 г.
 

Евгений Бакърджиев щял да предложи на кабинета в понеделник да бъде поискан заем от 60 млн. екю за ремонт на 600 км първокласни пътища. Общо 133 млн. екю щели да бъдат нужни за ремонт на първокласните ни шосета до 2001 г., влизащи в европейските транспортни коридори.Част от тях ще бъдат взети от ЕИБ, други - от Програма ФАР на ЕС и 43 млн. екю - от нашия бюджет.
в-к "Стандарт", бр. 2092/25.07.1998 г.                рег. 25.07.1998 г.
 

Тази сума бе отпусната от Министерството на околната среда и водите за свлачищата между града и курорта Албена. Очаква се новата 600-метрова преграда да спре свлачищата в района.
в-к. "Стандарт", бр.2095/28.07.1998 г                            рег 28.07.1998г.
 

Язовирът, на който наскоро бе направена първа копка, ще водоснабдява главно Мадан и Рудозем и прилежащите 35 населени места. Обемът му ще бъде 2,5-3 млн. куб.м, височината на стената - около 50 метра. Проектиран е за 220л/сек., с въможности до 320 л/сек.
Изграждането му, заедно с пречиствателната станция към него, ще струва на държавата 19,5 млрд. лв. и ще бъде готов до 2001 г. Инвеститор е МРРБ, ще се ползва освободената работна ръка от ГОРУБСО, която изпълнителят-консорциум "Жива вода", се е ангажирал да привлече. В този консорциум влизат 6 от най-големите строителни фирми в региона - "Минстрой Родопи" АД-Пловдив, "Хидрострой"-Девин, "Пътни строежи"-Пловдив, "Прогресстрой"-Рудозем, "Дюлгер"-Смолян, "Хермес"-Мадан. Ангажирането на безработните е инициатива на местните управи, одобрена от МС. През първата година ще бъдат усвоени 3 млрд. лв. - за временни пътища, за технологичен път вътре в язовирната чаша, за временно селище, за захранване на обекта с ток и вода. В момента се изготвя предварителен ОВОС, който ще бъде дискутиран публично. Въпреки заливането на 60-80 дка земя, местните хора подкрепят проекта, който ще облекчи безработицата и водоснабдяването. Все още се обмисляла идеята за малка ВЕЦ, съобщават експерти от МРРБ.
Проектът се изготвя от "Водоканалпроект"-София и вече 70% от документацията е готова. Инвеститорският контрол е поверен на "Водоканалинвест"-София и на "Пловдивинвест"-Пловдив. Площта ще бъде около 200 дка. Стопаните на земите ще бъдат обезщетени. Сега на обекта работели около 80 строители, но техният брой щял да нарасне до 400.
в-к "Строителство-Градът", бр. 29/26.07.1998 г.       рег. 29.07.1998 г.

Обратно към "Анализи"