Виенският институт: Перспективите за България остават неясни
Виенският институт за международни икономически анализи разпространи
тези дни доклад, според който българската икономика остава стагнираща и
след кризата 1996-97 г. Икономическите резултати и през първите няколко
месеца на 1998 г. са смесени. Продължава да съществува несигурност. Като
положителни тенденции за България се посочват стабилизацията на макроикономиката
и финансовата сфера, като последица от валутния борд, но все още няма признаци
на възстановяване и перспективите за растеж са слаби. Предварителният поглед
към първите три месеца на годината показва, че реалната икономика остава
в депресия, въпреки нарастването на брутния вътрешен продукт. Има сериозни
сезонни разлики в икономическите резултати на отдлните промишлени сектори.
Но общата стагнация се дължи отчасти на влошените икономически резултати
на някои от водещите в България индустриални сектори-химическата и нефтохимическата
промишленост, също черната металургия.
В доклада се изтъква, че от март 1997 г. има значителен напредък в
стабилността на цените, инфлацията е около 3.8%, което е под очакванията,
лихвите също продължиха да падат и най-очебийният пример се високата отрицателна
лихва по банковите депозити. Това създава сериозно объркване на пазара
и вече има отрицателен ефект върху спестяванията. Няма напредък и в структурната
реформа. Сегашната управляваща коалиция
ОДС
дойде на власт с реформаторска платформа за ускоряване на структурните
реформи и приватизацията на цели отрасли в промишлеността. За съжаление
няма видим напредък в приватизацията и амбициозната цел едва ли ще бъде
постигната. В средата на 1998 г. държавата продължава да е най-големия
акционер в 3200 големи и средни предприятия. Приватизацията на държавните
търговски банки също върви с много слабо темпо.
След дълги преговори Световната банка прие през май нова тригодишна
стратегия за България, която обаче се основава на много строги условия.
Финансиране до 400 млн. долара ще бъде отпуснато само ако бъде показан
съществен напредък в структурните реформи. СБ предупреди, че въпреки подобрените
икономически перспективи, най-голяма заплаха за България остава самодоволството
от процеса на реформите. Отношенията с МВФ не са по-добри, последните два
транша от последното стенд-бай споразумение бяха отпуснати със закъснение,
заради неизпълнени поети атгажименти.
Краткосрочните перспективи за България също са неясни. Едва ли може
да се очаква непосредствена заплаха за макроикономическата стабилност,
най-малкото в краткосрочен план, но събитията в реалния сектор на икономиката
са по-непредвидими. Ако правителството се окаже способно да изпълни декларираната
от него политика и бъде осигурена съществена чуждестранна финансова помощ,
перспективите за значително възстановяване на икономиката ще се увеличат,
нещо повече-програмите на МВФ, и на Световната банка могат да дадат импулс
за бъдещ растеж. Но ако това не стане, ще бъде застрашен не само процесът
на възстановяване на икономиката, но и цялостната икономическа стабилност
на България. Пропастта между развитите страни в преход и тези, които са
на опашката, все повече се увеличава, завършва докладът. Начело на най-успешно
развитите в икономическо отношение бивши соцстрани си остават Унгария,
Чешката република и Словения. Разликата между тях и страни като Украйна,
България, Румъния и Русия вече е огромна, твърди Виенският институт.
в-к"Сега", бр. 162/16.07.1998г. рег.16.07.1998г.
|
|
Обратно към "Анализи"