Шефът на АЧИ Илиян Василев направи негативна оценка на дейността на кредитните отдели на банките, които не правели анализ на бизнесриска. Пряката държавна намеса в работите на малкия и среден бизнес можела само да навреди, каза пък Божков пред инвеститорите на семинара.
в-к "Пари", бр. 139/20.06.1998 г.                          рег. 20.06.1998 г.
 
 
 

САЩ и Световната банка финансират Дунав мост

ГУ "Митници" очаква първия транш на Световната банка, предназначен за осъвременяване на Дунав мост и останалите митнически пунктове. До края на 1998 г ще бъде готово източното разширение на единствения мост между България и Румъния, съобщи Пламен Минев. Разширението ще даде възможност митничарите да обслужват едновременно 8 автомобила в двете посоки. Голямото строителство се финансира от СЕКИ-американска инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа.
в-к. "Демокрация" бр. 163/22.06.1998 г.                     рег 22.06.1998 г
 
 
 

Гръцките капитали се готвели за инвазия у нас

1279 инвестиции за общо $ 60,2 млн. са направили досега гръцките фирми у нас, като са закупили пивоварна, два стъкларски завода, целулозна фабрика. Сега се насочвали към телекомуникациите, циментовите заводи и банките, счита в. "Стандарт". Те са шести в класацията на инвестициите в България. Общата сума на задграничните капитали е засега 1,4 млрд. долара.

На първо време ОТЕ - гръцката държавна телекомуникационна компания, е един от вероятните кандидати за БТК в съдружие с американските компании. Фирмата на Сократис Кокалис пък - "Орос Солюшънс" имала готовност да построи център за производство на софтуер. Тенденцията е към навлизане на гръцки корпорации чрез участие в крупни проекти.

Засега "Брюинвест" е купила 80% от "Загорка" за 21,4 млн. долара на 28 октомври 1994 г. В дружеството акционери са "Кока-Кола", "Хайнекен" и то е обещало инвестиции за $ 41,4 млн. На 30 август 1996 г. "ТКМ Фрут енд джусис манифекчъринг" купи 60% от "Витамина"-Стамболийски за 10 млн.лв. и се ангажира да инвестира 160,7 млн. лв., като пое дълговете на стойност 1,7 млрд. лв. На 12 ноември м.г. гръцката "Трейс пейпър мил" плати $ 6,4 млн. за 58% от целулозната фабрика "Белово" и обеща $ 10,65 млн. за обновление на комбината. Преди дни "Барек овърсиз" взе 51% от пловдивския стъкларски завод "Дружба", след като се пребори с РМД, зад което стоеше скандалната "Стелар". Акционер в компанията е и гръцката "Юла", която пък купи софийския стъкларски комбинат "Стинд" през януари м.г. чрез регистрираното в Кипър дружество "Глас инвест", в което участва заедно с "Фригорекс". Сделката бе за 70% от завода на стойност $ 4,05 млн., дългове на предприятието за 386 млн. лв. и обещани инвестиции за $ 27,33 млн. Всичко това показва, че вероятно Кипър ще играе важна роля в гръцкото нашествие у нас. Кипър е най-големият чужд инвеститор у нас чрез капиталовия пазар. От влезлите в България инвестиции през последното тримесечие на м.г. и първото на т. г. 42,06% се падат на офшорната зона Кипър.

Гърция показва интерес и към циментовите ни заводи - гръцката "Титан" заяви, че вече притежава 48,6% от "Плевенски цимент", изкупувайки акции от масовата приватизация. Фирмата искала да притежава и "Вулкан"-Димитровград, все още държавен.

Гърците имали амбиции и на застрахователния пазар, като единствената пречка засега били исканите 7% данък върху събраните премии. Въпреки това "Етники" била готова да рискува, тя е собственост на Гръцката национална банка и само за м.г. отчита приходи от премии в размер на $ 450 млн., а клоновете й по света са над 70.
Гръцкият застраховател N 1 Дмитрий Контоминас също искал да инвестира у нас. Той е собственик на "Интер Американ", инвестирала 100 млн. марки в болница в Атина. Клоновете му по света са над 250. Той имаше амбиции да купи Пощенска банка. Но другият кандидат за банката - Гръцката национална банка, също е с не по-малки амбиции. Тя иска да открие нов втори клон в София, множество брокерски филиали и финансови къщи у нас. През нея се очаква да минат парите за инвестиционния проект Бургас-Александруполис.
Според наблюдатели България била N 1 в гръцките интереси на Балканите.

Според вицепремиера Евгений Бакърджиев всеки инвеститор, който има сериозни намерения, е добре дошъл в страната. Той знаел за 1 100 гръцки предприятия у нас, но за инвазия не можело да се говори. Те трудно биха изместили Германия, Япония, САЩ, които били тежката артилерия, счита Бакърджиев. Но присъствието им създавало добър инвестиционен климат у нас, още повече, че Гърция е член на ЕС и НАТО, единствена в района. Съседката ни била наясно със стратегическата позиция на България на Балканите и засилвала интереса си към нас. Отношенията между двете държави били отлични. На 2-3 юли в Атина щяло да има среща между работните групи за ГКПП , като тогава щели да бъдат ликвидирани спорните въпроси за Маказа и Рудозем, твърди вицепремиерът.
 в-к "Стандарт", бр. 2060/23.06.1998 г.                рег. 23.06.1998 г.
 
 
 

Холандски фирми се интересуват от Родопите

Холандски туроператорски фирми проявяват интерес към възможностите за селски туризъм в Родопите. Красотата на природата, националните ястия и битовите къщи в областта пленили холандците. Шефът на Агенцията за регионално развитие и подпомагане на малкия и среден бизнес в Пловдив Веселин Трендафилов е обсъждал с холандските партньори възможността за създаване на смесени предприятия. Те проявяват и интерес към обработката на дървен материал и мебели за износ, както и към прозводство на метални детайли.
в-к. "Сега" бр. 143/24.06.1998 г.                                 рег. 24.06.1998 г.
 
 
 

"Даймлер-Бенц" търси частен партньор у нас

"Даймлер-Бенц" се интересува от инвестиционни проекти у нас, но засега изчакват инвестиционната програма на правителството, стана ясно след срещата им с Александър Божков в Залцбург. Големият концерн търсел голям частен партньор в България. Евентуалните вложения на германците ще се насочат и към строителството на газопроводната мрежа в България, тъй като те работят съвместно с "Газпром".
 в-к. "24 часа" бр. 167/24.06.1998 г.                              рег. 24.06.1998 г.
 
 
 

ЕИБ ще финансира 7 строителни обекта

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) може да инвестира изцяло 7 строителни проекта за 33 млн. екю, съобщиха от строителното министерство. Парите ще се използват за укрепване на свлачищата в Слънчев бряг, Златни пясъци, Поморие, Бургас, на "Журналист", северно от Варна и за проект в района на Силистра. Експерти на ЕИБ, на Европейския съюз, на МРРБ и на Министерството на околната среда и водите са обсъждали вчера проекти за укрепване бреговете на Черно море и Дунав и за намаляване замърсеността на речните басейни. Разгледан бил и проект за пречиствателните станции за отпадни води в Стара Загора, Хасково и Димитровград. Финансирането на този проект да бъде 50% от ЕИБ и 50% от ЕС. На среща с Главно управление на пътищата представители на ЕИБ са уточнили и параметрите на програмата "Транзитни пътища -3" за 133 млн. екю. От тях 60 млн. екю ще бъдат заем от ЕИБ, 73 млн. ще осигурят държавния бюджет и програмата ФАР. Средствата ще бъдат използвани за рехабилитация на основната пътна мрежа в страната.
в-к "Континент" бр 144/25.06.1998 г                            рег 25.06.1998 г
в-к "Демокрация" бр 166/25.06.1998 г                        рег 25.06.1998 г
 
 
 

Фериботна връзка с порт Поти

Това договориха помежду си Петър Стоянов и Ислам Каримов, като се рабраха поотделно да информират президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Решението бе взето след посещение вчера на двамата президенти на фериботния комплекс Варна. $23 млн. ще струва изграждането на терминала в грузинското пристанище. Така стоките от Узбекистан щели да минават през пристанище Варна. Още днес нашите министри и експерти започват да работят по въпроса, каза президентът Стоянов. През септември в Баку на среща на страните от региона, Иван Костов и министър Краус щели да подпишат документа за новото съоръжение в Поти. Узбекистан също ще участва във финансирането на проекта. 25 млн. т памук щели да минават през варненското пристанище.

СПРАВКА

Фериботният комплекс Варна е пуснат в експлоатация на 14 ноември 1978 г. За този период са преминали над 41 млн. т товари, като са обработени 1,5 млн. вагона. Между Варна-Иличовск пътуват 4 ферибота, като са направили за това време 15 662 рейса. Комплексът е с експлоатационна мощност 3,2 млн.т годишно. 120 хил. вагона могат да преминават за година. За м.г. са обработени 475 т товари, там работят 415 души, преди са били 1000. Намалението се дължи на намаления обем на търговията през последните години.
 в-к "Пари" бр 144/26.06.1998 г                              рег 26.06.1998 г
 
 
 

Япония инвестира $120 млн. в пристанище Бургас

Транспортният министър Краус ще подпише след ден в Токио договор за заема, предназначен за модернизацията на пристанище Бургас. Срокът за връщане е 30 г. с 10 г. гратисен период и годишна лихва 2,7 на сто. Ще бъдат построени два терминала на пристанището - за насипни товари и за общи такива.
 в-к "Пари" бр 144/26.06.1998 г                              рег 26.06.1998 г
 
 
 

Големи западни концерни искат да инвестират у нас

Това заяви вицепремиерът Божков след завръщането си от Залцбург, където бил разговарял и с представители на австрийската банка "Кредитанщалт", на немския концерн "Сименс", на италианската телекомуникационна компания "Стет", както и на "Рургаз". Българският лев трябвало да стане конвертируем, защото сега имало тежка процедура по внос и износ, каза още Божков. Премиерът обявил в Залцбург, че страната ни ще се присъедини към член 8 на МВФ, който изисква свободен внос и иизнос на капитали.
в-к "Стандарт" бр 2063/26.06.1998 г                         рег 26.06.1998 г
 
 
 

Италиански фирми също искат да инвестират

Днес в НДК започва българо-италиански семинар, на който ще се обсъждат възможности за смесени дружества в областта на строителството, стъкларството, химичната и винарската промишленост. На форума ще участват 22 италиански фирми, които искали да търгуват с България, съобщават от АЧИ.
в-к "Сега" бр 145/26.06.1998 г                                 рег 26.06.1998 г
 
 
 

Американци ще строят воден Дисниленд в Слънчев бряг

Това съобщиха от проектантска фирма "ВИГ-инженеринг". Увеселителното селище ще струва около 60 млн. долара и отвъд океана вече проявявали интерес към проекта. Въжени линни ще возят гостите до изкуствени острови и водни сцени. За малчуганите пък ще има развлечения в минизоопарк, сладкарница, кей-пикник и зелен плаж.
в-к "Стандарт" бр. 2066/29.06.1998 г                            рег 29.06.1998 г
 
 
 

Правим смесена фирма с Турция за "Горна Арда"

Смесено блгаро-турско дружество може да строи каскадата "Горна Арда" съобщи шефът на НЕК Константин Шушулов вчера. Неотдавна Турция предложи да изгради съоръжението срещу износ на ток. В смесеното дружество турското участие може да е 70-80%, а българското 20-30%. Нашето участие няма да е чрез парична вноска, а ще бъде оформено чрез износ на ток, смята Шушулов. Според него цените, на които ще продаваме ток на Турция, са най-добрите в Европа.
в-к "Стандарт" бр. 2067/30.06.1998 г                          рег. 30.06.1998 г.
 
 
 

ЕБВР ни дава 2 млн. долара за тържището в Слатина

Парите са за реконструкция на тържището за плодове и зеленуци в софийския квартал Слатина. Заемът трябва да бъде върнат до 2008 г., като плащанията по него започват от 2001 г., добавиха от ведомството на Венцислав Върбанов.
в-к "Стандарт" бр. 2067/30.06.1998 г                          рег. 30.06.1998 г.
 
 
 

"Метро" закупи земя в Пловдив по 19 долара квадрата

"Метро кеш енд кери"-България стана собственик на 44 дка общинска земя в Пловдив срещу 19.62 долара за кв м. Известната верига за хипермаркети и търговия на едро спечели търга на "Пловдивинвест", на който се яви като единствен участник. До една година на закупения парцел ще бъде вдигнат хипермаркет за търговия на едро. В него ще пазаруват само фирми. Според Гърневски цената, на която купувала фирмата, не била ниска, в Румъния например "Метро" плащал по 7-9 долара за квадрат. Фирмата е регистрирана у нас като българска фирма по Търговския закон и се ползва със статут на местно юридическо лице, затова има право да купува и да притежава земя, поясниха от Агенцията за чуждестранни инвестиции.
в-к "Труд" бр. 173/30.06.1998 г                          рег. 30.06.1998 г.

Обратно към "Анализи"