Инвестиционни проекти в България с чуждо участие
Японската фирма “Новак корпорейшън” ще инвестира 200 хил. долара в кожарския завод “Свобода” в Добрич. За последните 3 месеца японците са направили инвестиции за 100 хил. долара, през септември м.г. фирмата е закупила 80% от акциите на завода. Собственикът на японското дружество КуниджиТакахаши е предложил печалбата на “Свобода” за 1997 г от 254 млн. лв. да се реинвестира, вместо да се изплати като дивиденти. 75% от производството на добричкия завод отива за износ.
Японци инвестират в завод “Свобода”
в-к “Труд” бр. 128/16.05.1998 г. рег 16.05.1998 г.
За тунела били намерени инвестиции от Япония в размер на $ 100 млн., но били нужни още толкова за построяване на подстъпите и пътните съоръжения. Там нямало кой да вземе такси и да си изплати кредитите, а държавата не можела да си позволи такава сума.
Тунелът под Шипка се отлагал засега
в-к “Труд”, бр. 1298/17.05.1998 г. рег. 17.05.1998 г.
Терен от 44 дка при начална цена 18 долара за кв.м. ще бъде продаден на търг, решиха общинските съветници в Пловдив. Най-вероятният купувач ще е немският концерн “Метро”, готов да инвестира 100 млн. долара в строителството на хипермаркет в града. Мястото, отредено за продан, е в кв. “Гладно поле” срещу парк “Лаута”.
$100 млн. дава “Метро” за хипермаркет
Над 40 000 вида стоки, предимно българско производство, ще се предлагат в дистрибуторския гигант, от който търговците ще зареждат магазинната мрежа с изключително качествени стоки. 500 пловдивчани ще бъдат привлечени в осъществяването на проекта. Откриването на комплекса се предвижда да стане на 15 май догодина.
“Метро интернешънъл” има намерение да строи у нас 8 подобни хипермаркета, а кабинетът създаде спецгрупа за подкрепа на проекта за 181 млн. марки. В София ще има 2 магазина, останалите щели да бъдат в Бургас, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен. 2 магазина щели да бъдат готови до пролетта на 1999 г., другите - до 2002 г.
в-к “Труд”, бр.130/18.05.1998 г. рег. 18.05.1998 г.
в-к “Сега”, бр. 112/19.05.1998 г. рег. 19.05.1998 г.
Повече от 200 видни бизнесмени щели да участват в конференцията, която ще се състои от 1 до 3 юни в “Шератон”. Фирми от Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Русия, Турция, Франция ще изпратят свои участници. Организатор е “Глобъл Контакт България”, част от “МЗ Комюникейшънс Груп”
Трета международна конференция “Правете бизнес в България”
в-к “Континент”, бр. 112/19.05.1998 г. рег. 19.05.1998 г.
Посланикът на Турция у нас Тахсин Борчуоглу прогнозира, че до края на годината у нас може да има вече такава сума турски инвестиции. Той каза това на двустранен бизнесфорум, организиран от БТПП, на който присъстваха представители на 110 фирми от Егейска Турция. Стокообменът имал предпоставки да стигне 1 млрд.$, счита посланикът, сега той бил 550 млн. $. Турските фирми проявяват интерес към смесени предприятия, към приватизация в хранително-вкусовата промишленост, строителството, текстила, химията. Най-голямата турска инвестиция у нас досега е тази на “Ъшъклар холдинг”, която купи “Целхарт”-Стамболийски за 6 млн. долара и на Суди Окзан, който купи 60% от Новотел “Европа” за 12,5 млн. долара. След откриването на клона на банка “Зираат банкасъ” до края на юни, големи турски фирми щели да навлязат в България, счита г-н Борчуоглу.
$ 100 млн. турски инвестиции
в-к “Континент”, бр. 113/20.05.1998 г. рег. 20.05.1998 г.
Това съобщи вицепремиерът Бакърджиев в монтанското село Медковец вчера. Фирмите предлагали два варианта за доставка на газ - битово газоснабдяване и промишлено такова. Досега в битовото газоснабдяване имало много нарушения на Закона за териториалното и селищно устройство, подчерта вицепремиерът, но това щяло да се премахне след сключения договор за доставки на газ от “Газпром”.
Немски и американски фирми ще газифицират градове у нас
в-к “Стандарт”, бр. 2026/20.05.1998 г. рег. 20.05.1998 г.
На семинар за хранителната промишленост собственикът на фирмата “Струма фрут къмпани” Джон Пройнов заяви, че си тръгва от България, поради високата степен на корупция, бюрокрация и престъпност. Той бил рекетиран от селски кметове да плаща за строителство на водопроводи и от БТК, която го оставила 5 седмици без телефон, защото преместил офиса си на 300 м от стария. Българинът от САЩ направил 1 млн. долара инвестиции у нас.
Чужди инвеститори си тръгват заради корупция и бюрокрация
На семинара шефове на предприятия се оплакаха от спадналото производство на суровини за хранителната промишленост в лозарството, млекопреработването, зеленчукопроизводството и др. Затова се работело с 60-70% внос на суровини. Фабриките обаче били задръстени с консерви, поради липса на пазари.
в-к “24 часа”, бр. 133/21.05.1998 г. рег. 21.05.1998 г.
Кипърската фирма “Стамбули” се е насочила към купуването на по-малки магазини, след проблемите с купуването на най-големия български магазин. Тя проявява интерес към 11-те магазина “Аско-Деница” в страната и вече се е договорила с “Рийджънт пасифик груп”, която спечели търга за ЦУМ и на който вече са предлагани магазините “Аско-Деница”. Кипърската фирма проявява интерес и към магазините на “Кореком”, които Министерството на търговията скоро ще обяви за раздържавяване. Фирмата иска и част от 70-те магазина на “Лазур” във Варна, магазините “Явор” и “Евмолпия” в Пловдив. “Стамбули” ще започне строителство на централен склад и офис в Илиянци.
“Стамбули” купува магазини
в-к “Наеми и строителство” бр.19/21.05.1998 г. рег 21.05.1998 г
Японски корабостроителни фирми са заявили желание да построят серия нови танкери за БМФ срещу ангажимент на България да ползва стоков кредит, стана ясно след визитата на транспортния министър Вилхем Краус във Варна. В момента БМФ експлоатира танкерите Хан Аспарух, Осъм и Места, но последните два трябва да бъдат продадени за скрап най-късно през 2003 г. При евентуална реализация на проекта Бургас-Александруполис, търговският ни флот може да разчита само на наличните 4 химикаловоза, чиято вместимост по 3200 т обаче е недостатъчна. Офертната схема има предимство, че ще даде възможност за обновяване на корабния парк без теглене на кредити от чужди банки срещу ипотека на строящите се съдове.
Японци ще строят танкери за БМФ
в-к “Пари” бр. 144/22.05.1998 г. рег. 22.05.1998 г.
Шефът на “Макдоналдс България” Бранислав Княжевич заяви, че в момента се уточнявала бройката на ресторантите, в които ще работят сираците - абитуриенти.
“Макдоналдс” и KFC ще дават работа на сираци
в-к “Труд”, бр. 134/22.05.1998 г. рег. 22.05.1998 г.
Проектът на “Метро” бе признат за приоритетен от МС, според Закона за чуждестранните инвестиции. Той ще получи институционална подкрепа от междуведомствена група, създадена по чл. 21 от ЗЧИ. Така ще бъдат уредени проблемите по закупуването на земята, правата на строеж, решаване на инфраструктурата - ВиК, електроснабдяване, комуникации и др. Проектът се осъществява от специално регистрирана у нас фирма “Метро кеш енд кери” с капитал 10 млн. марки. Предвиждат се инвестиции на стойност 181 млн. марки в строителството на 8 хипермаркета, предлагащи стоки на едро и дребно около 4000 хранителни и 6000 вида нехранителни.
“Метро” - първият инвестиционен проект с държавна подкрепа
Проучванията на “Метро” били започнали у нас от доста време, каза председателят на АЧИ Илиян Василев. Междувременно фирмата вече започнала да набира персонал.
в-к “Български бизнес”, бр. 20/21-27.05.1998 г. рег. 22.05.1998 г.
Отлично информиран източник от Пловдив съобщил, че нашенски престъпни групировки от сенчестия бизнес предупредили концерна Метро да не се меси в търговията на едро, защото представителите му щели да си имат проблеми от личен характер. Причината е в това, че стоките на концерна са традиционно с 5 до 15% по-евтини от всички останали. България е последната европейска страна, в която концернът реши да инвестира засега около 100 млн. долара. Както вече се писа в пресата правителството ще окаже специална институционална подкрепа на концерна, разрешена от Закона за чуждестранните инвестиции, като за целта бе сформирана междуведомствена група. Тя трябвало да разреши типичните за България бюрократични проблеми от всякакво естество, включително и корупцията в общините и другите ведомства. Началната цена за терените, които ще се предоставят на немския концерн, щяла да бъде минимална - $ 18/кв.м. За “Метро” щяло да има и данъчни преференции, срещу които е МВФ, но това щяло да се пренебрегне в случая с немския концерн.
Нашенски мутри против “Метро”?
в-к “168 часа”, бр. 21/22-28.05.1998 г. рег. 22.05.1998 г.
Фирмата, която притежава 2/3 от Булес, инвестирала досега 15 млн. марки в предприятието. “Кроношпан” има най-модерната технологична линия в България за производство на плочи от дървесни частици. Продукцията се изнасяла в страните от Балканския п-ов и Близкия изток.
Австрийската “Кроношпан” инвестира в Бургас
в-к “Пари”, бр. 115/23.05.1998 г. рег. 23.05.1998 г.
Това съобщи премиерът Костов вчера и посочи, че сумата се равнявала на всички вложени у нас пари за последните 6 години, които са били около $ 700 млн.
$ 626 млн. инвестирани в България през 1997 г.
в-к “Демокрация” 133/23.05.1998 г. рег. 23.05.1998 г.
Вицепремиерът ще води делегация на Четвъртата годишна конференция на Монреал, където ще представи възможностите за инвестиране у нас, на 25 май.
Божков търси инвеститори в Канада и САЩ
На 27 май пък във Вашингтон Божков ще ръководи наша делегация на заседанието на Българо-американската икономическа комисия.
в-к “Стандарт”, бр. 2029/23.05.1998 г. рег. 23.05.1998 г.
Има законодателни пречки, които на този етап не позволяват общината да учреди смесено дружество за изграждане на Централните софийски хали с израелската фирма “Ащром груп”. Халите са паметник на културата, а според Закона за общинската собственост паметниците на културата, които се стопанисват от общината, са публична общинска собственост. Според нормативния документ това означава, че с халите като с публична общинска собственост не могат да се извършват разпоредителни сделки, тоест не могат да се апортират в капитал на дружества, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права. “Решението на проблема е да се поправи Законът за общинската собственост, като паметниците на културата се отпишат за обекти публична собственост”, каза Асен Дюлгеров - главен секретар на общината. Надеждите на общинарите са, че промените в закона ще минат в парламента през юни, когато ще се сключи и учредителният договор с “Ащром груп”. Дотогава щели да се водят преговори по детайлите от сделката.
Отлага се смесеното дружество за халите
в-к “Капитал”, бр.20/25-31.05.1998 г. рег. 25.05.1998 г.
Кеърсбек България АД е създадена през февруари 1994 година. Това е инвестиционна фирма, филиал на Фонда за подпомагане на дребния и средния бизнес /SEАF/ с главен офис във Вашингтон. Нейната цел е да стимулира икономическото развитие, чрез насърчаване на предприемачеството във възникващите и развиващите се пазарни икономики. Фондът за подпомагане на дребния и средния бизнес има клонове в Хърватска и Украйна, регистрирани като акционерни дружества. Акционери в Кеърсбек са ЕБВР, Американската агенция за международно развитие /USAID/ и Агенцията за чуждестранна помощ. Собственици на дружеството са американската организация Small Entterprise Assistance Funds /51%/ и Агенцията за чуждестранна помощ на Република България.
На фокус: Кеърсбек България АД
Кеърсбек България е един от трите фонда в страната, занимаващи се с рисков капитал. Тя инвестира под формата на дялово участие в частни малки и средни български предприятия. Дружеството не дава заеми - то няма клиенти или заемодатели, а партньори. В качеството си на съдружник Кеърсбек става съсобственик във фирмите, в които инвестира. Един от начините е пряко влагане на средства под формата на дялов капитал. Това е дългосрочно финансиране в основни средства и краткотрайни активи на съответната фирма. Съдружниците му също инвестират собствени средства - обикновено в сгради, земя, оборудване, запаси и други активи, а също и финансови средства.След пет години Кеърсбек продава своя дял от дружеството на съдружниците си, на взаимноприемлива трета страна или на частен или държавен инвеститор.
Потенциалният кандидат за инвестиции би могъл да бъде от почти всяка област на икономиката, а именно:
* Частно или държавно предприятие в процес на завършена приватизация;
До момента дружеството е инвестирало 176 367 долара в 19 предприятия. Четиринадесет от тях имат по-малко от 50 работници, а пет имат повече от 50.
* Малко до средно по размер - общата стойност на предприятието, включително с участието на Кеърсбек - 1 млн. USD в левов еквивалент;
* Със способност за значителен растеж, определен в реалните условия на 5-годишна инвестиция на Кеърсбек;
* Съвместно производство с фирмите, които вече са в портфейла на Кеърсбек.
Досега Кеърсбек е инвестирал в следните сектори:изт. Информационен бюлетин на АРР Смолян, бр.4, април ’98
- селското стопанство и леката промишленост;
- преработка на месо;
- хранително-вкусовата промишленост - производство на мляко, мед, брашно, кисело мляко и обработка на плодове;
- селско стопанство - производство на фураж;
- производство на пасти за зъби;
- производство на мрамор;
- рибарници и др.
“Съществува идея големите инфраструктурни проекти да се осъществяват чрез агенти, които да търсят инвеститорите”, съобщи председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев на заседание на консултативния съвет по чуждестранни инвестиции и финансиране. Съветът обсъди инвестиционната политика на България до 2001 г. “Амбицията ни е големите инвестиционни проекти да залегнат в тригодишното споразумение с МВФ”, каза Александър Божков. В бъдещото споразумение трябва да е ясно кои са приоритетните проекти, откъде идва финансирането за тях и как осъществяването им ще се отрази върху икономическия ръст на страната и откриването на нови работни места. Правителството е поискало консултантска подкрепа, за да промени законовите текстове, които пречат на навлизането на външни капитали у нас.
Приватизират и привличането на инвестиции
в-к “Сега” бр. 117/25.05.1998 г. рег.25.05.1998 г.
Шеф-надзорникът на металургичния комбинат заяви, че предприятието било в процедура по приватизация и нямало право да подписва каквито и да е разпоредителни сделки с имущество, освен ако има специално разрешение. 3 млн.марки щяла да струва модернизацията, каза Марин Маринов.
“Кремиковци” няма право да подписва с “Манесман”
в-к “Стандарт”, бр. 2031/25.05.1998 г. рег. 25.05.1998 г.
Кметът на града Димитър Калчев съобщи, че екип от специалисти на градската управа начело с главния архитект Мачев трябвало да изработи в срок предварителен план на търговския обект на “Метро”. Щяло да се преговаря за цената на терена.
Русе дава план на “Метро”
в-к “Стандарт”, бр. 2031/25.05.1998 г. рег. 25.05.1998 г.
Проектът за петролопровода Бургас-Вльора, известен като АМБО, щял да бъде представен на конференция в Истанбул, съобщи вицепремиерът Бакърджиев. Авторът на проекта Тед Фергюсън ще разясни пред представители на световни петролни гиганти като “Мобил ойл” и “Шеврон” възможностите за инвестиции в петролопровода. Съоръжението ще струва $ 800 млн. и трябва да е готово до 2000 г.
Проектът Бургас-Вльора (АМБО) - в Истанбул
в-к “Стандарт”, бр. 2031/25.05.1998 г. рег. 25.05.1998 г.
Агенцията за чуждестранни инвестиции предостави терен за обсъждане на инвестиционния климат в България от страна на АП, промишленото министерство, представители на бизнес-елита от Италия, Германия, Франция, Израел, “Максим'с бизнесклъб”.
Обсъждат инвестиционния климат в България
в-к “24 часа”, бр. 137/25.05.1998 г. рег. 25.05.1998 г.
Немска фирма иска да инвестира в Добрич “Ойро Васер” била готова да инвестира във всички обекти на водоснабдителната система в Добрич. Фирмата вече била инвестирала в подобни съоръжения в немския град Рощок. Предложението било за срок от 25-30 години, като инвестициите щели да се изплащат от цената на водата. Съоръженията щели да останат общинска собственост.
в-к “Строителство”, бр. 2/25.05.1998 г. рег. 25.05.1998 г.
Английска фирма търси злато в Родопите “Рио Тинто” щяла да търси злато в Южните Родопи, съобщават от ГОРУБСО. Тя е получила концесия за разработването на златни мини в сътрудничество с Българска златна компания. Разходите по проучването през първите 3 г. щели да бъдат поети от фирмата. Главно в районите на Кърджали и Момчилград щяло да се търси злато. Не се проявявал интерес към находището в Широка Лъка, тъй като било незначително.
в-к “Труд”, бр. 138/26.05.1998 г. рег. 26.05.1998 г.
Заседание на Консултативния съвет по чуждестранни инвестиции Участниците - членовете на правителството, представители на консултантски къщи, чужди инвеститори, финансови институции, чуха обещанията на кабинета за насърчаване на чуждите инвестиции. Правителството разработвало цялостна инвестиционна политика, в която приоритетни щели да бъдат начините за финансиране на отделните проекти, каза Александър Божков. Чуждите инвеститори обаче се интересуваха от евентуални промени в данъчната и финансова среда, защото основните проблеми пред тях били данъчните закони и правото на собственост. Премиерът Костов заяви, че се водели консултации за промяна в онези закони, които пречат на чуждите инвеститори.
в-к “Инвестиции”, бр. 20/27.05-02.06.1998 г. рег. 27.05.1998 г.
Индийска фирма иска да инвестира в България Председателят на АЧИ Илиян Василев и директорът по техническите въпроси на ISPAT Industries Ltd. г-н Чатерджи водиха разговори по приватизацията на Кремиковци. Индийският бизнесмен огласи намеренията на компанията да инвестира в страната $ 200-250 млн.
в-к “Инвестиции”, бр. 20/27.05-02.06.1998 г. рег. 27.05.1998 г.
“Американ стандарт” инвестира във “Видима-Севлиево” $ 29 млн. е инвестирала чуждестранната фирма и е построила нов завод за санитарна арматура “Идеал Стандарт”. С американски инвестиции е прокаран и 35-километров газопровод от ловешкото село Деветаки до град Севлиево. Предвиждало се построяването на втори завод за санитарна арматура, който щял да започне да произвежда през второто полугодие на 2 000 г. Двата завода щели да произвеждат годишно по над 5 млн. изделия.
в-к “Инвестиции”, бр. 20/27.05-02.06.1998 г. рег. 27.05.1998 г.
Японски милиардер вдига суперболница в Лозенец Японският милиардер д-р Торао Токуда спечели търга на Столична община и ще построи най-модерната болница в Европа в кв. “Лозенец”, съобщи зам.-кметът д-р Димитър Рангелов вчера. Клиниката ще има спешен център и хирургии със супертехника. В нея ще се правят и трансплантации на органи. Болницата ще разполага дори с площадка за хеликоптери и ще работи 24 часа.
Японецът ще финансира изцяло строежа на болницата. Идната седмица в София пристигат негови представители, които ще купят 27 дка в местността Погребите. Според договора строежът тръгва до 18 месеца и ще продължи до 5 години. Лечението в частната болница ще е скъпо, но дотогава ще заработи здравноосигурителния фонд и д-р Токуда ще сключи договор с общината. Така бедните ще се лекуват напълно безплатно., каза д-р Рангелов.
в-к “Стандарт”, бр.2033/27.05.1998 г. рег. 27.05.1998 г.
Тисен се интересува от Нефтохим Германският концерн Тисен проявява интерес към инсталациите за полипропилен в Нефтохим, стана ясно след среща на немската делегация със зам.-министъра на промишлеността Едит Гетова и началници на управление в МП. Според шефове от Нефтохим за двете инсталации са необходими инвестиции в размер на 300 млн долара. От Тисен се интересуват за пазарния дял на Нефтохим и състоянието на Плама. В момента Тисен е в процес на сливане с Круп. Увеличава се интересът към черната и цветната ни металургия, транспортните системи, корабостроителниците. На срещата са присъствали директорите на Балканкар. Интерес за концерна представлява и хранително-вкусовата ни промишленост.
в-к “Пари” бр. 119/28.05.1998 г. рег 28.05.1998 г.
СБ може да даде 100 млн. долара за топлофикациите Световната банка може да ни даде 100 млн. долара за рехабилитация на топлопреносната мрежа, съобщи зам.-шефът на Комитета по енергетика Друми Друмев. До есента ведомството ще изготви програма за развитието на топлофикационния сектор и на нейна основа да кандидатстваме за заема. Предвижда се кредитът да бъде за срок от 10-15 години. Комитетът по енергетика води разговори с топлофикация, как поевтиняването на природния газ с 10-12 на сто от 1 юли ще се отрази на цената на парното.
в-к “Демокрация” бр138/28.05.1998 г. рег. 28.05.1998 г.
“Макдоналдс” ще строи в Пловдив “Макдоналдс” спечели търга за право на строеж върху 280 кв. метра общинска земя в Пловдив, предаде БТА. В наддаването участваха и двете местни фирми “Ривас” и “Рикат”. От “Макдоналдс” ще вложат $1 млн., като ще платят над 89,4 млн. лв. за самия терен. От веригата обаче трябва да изградят инфраструктурата край обекта.
в-к “Сега”, бр.120/28.05.1998 г. рег. 28.05.1998 г.
Девет фирми с оферти за петролопровода Бургас-Александруполис Девет големи фирми са подали оферти за подготовка на финансова оценка за рентабилността на планирания петролопровод от Черно море до Гърция. Името на фирмата, чиято оферта ще бъде приета, ще е известно през юни. До края на годината трябва да бъде изготвено цялостно проучване на рентабилността и цялостен проект за петролопровода за сметка на програмата “Интеррег”-2. Проектът предвижда руският петрол да се доставя с танкери от Новорусийск до Бургас, откъдето ще се пренася до Александруполис в Гърция по 280-километров подземен петролопровод. Очакваната цена е между 550-640 млн. долара. Печалбата от петролопровода ще бъде 50 на сто за Русия, а останалата половина ще се дели между Гърция и България.
в-к “Демокрация” бр. 139/29.05.1998 г рег 29.05.1998 г.
1.3 млн. долара инвестира холандската Новиб Холандската фондация Новиб инвестира около 1 млн. долара като помощта ще нарасне до 1.3 млн. долара. Програмите обхващат около 100 хил. души. Те основно са насочени към ромите у нас. Работи се по проекти за местното самоуправление и възраждането на читалищата. У нас Новиб работи с около 15 наши неправителствени организации.
в-к “Пари” бр. 120/29.05.1998 г рег 29.05.1998 г.
150 фирми на форума “Правете бизнес в България” 150 фирми са заявили досега участието си в третото издание на конференцията “Правете бизнес в България”, която ще се проведе от 1 до 3 юни в столичния хотел “Шератон”, съобщи Максим Бехар, шеф на “Глобал Контакт България” и съорганизатор на проявата.
Сред гостите ще преобладават представители на гръцки, турски и германски фирми. Акцент в програмата на форума ще бъде темата за добрата комуникация.
в-к “Сега” бр. 121/29.05.1998 г рег 29.05.1998 г.
И Вяхирев ще участва в конференцията Президентът на руския газов гигант “Газпром” Рем Вяхирев устно потвърдил участието си в третата поредна конференция “Правете бизнес в България”. Това съобщи Максим Бехар - шеф на “Глобъл контакт” и съорганизатор на форума. Той ще бъде открит от президента Петър Стоянов, а доклади ще изнесат премиерът Иван Костов, заместникът му Евгений Бакърджиев, министрите Валентин Василев и Вилхелм Краус
в-к “Континент” бр. 121/29.05.1998 г рег 29.05.1998 г.
Международен форум за инфраструктурни проекти Проектът за строеж на ВЕЦ на р. Горна Арда бил станал хит сред турските бизнесмени на форума, предаде радио Би Би Си. Планирани са 3 електростанции и 3 язовира. Според експерта от турското министерство на енергетиката и природните ресурси Юнал Еркан 10 фирми се интересували от проекта, поради недостига на ел. енергия в Турция. Частните компании при това получават държавни преференции, когато се заемат с такъв бизнес. Строителството на отсечката Оризово-Капитан Андреево също било атрактивно за съседите ни. Проектът вероятно щял да бъде възложен на “Джейлан”, която щяла да вложи над $ 200 млн. Реконструкцията на порт Бургас също интересувала турците, но там половината от средствата била осигурила Япония.
в-к “Сега”, бр. 122/30.05.1998 г. рег. 30.05.1998 г.
Търси се инвеститор за ферибота Никопол-Турну Мъгуреле Кметът на Никопол Иван Дрончев заяви, че засега безуспешно се търсели инвеститори за връзката между двата града.
в-к “Демокрация”, бр. 140/30.05.1998 г. рег. 30.05.1998 г.
IFC ще инвестира $ 95 млн. в “Девня-цимент” Международната финансова корпорация от групата на Световната банка получи разрешение от Съвета на директорите да инвестира сумата в реконструкцията и разширението на “Девня-цимент”. Общата стойност на проекта е $ 244.1 млн. Предвижда се той да бъде изпълнен на два етапа. На първия етап ще се осъществи реконструкция и частично разширение на мощностите, на втория е планирано въвеждането в експлоатация на нова линия за производство на цимент с капацитет 1 млн.т годишно. Първият етап ще включи намаляване на производствените разходи чрез преминаване към по-евтиното твърдо гориво и намаляване на запрашаването до равнището на одобрените от СБ норми. Той включва строителство или придобиване на три циментови терминала в Западна Европа - най-вероятно във Франция, Испания и Португалия.
След пълната реализация на проекта производствената мощност трябва да достигне 2,3 млн.т годишно цимент. Износът на цимент ще нарасне до 600 000 т през 2000 г. и ще се поддържа на 1 800 000 т годишно от 2002 г. нататък.
в-к “Капитал”, бр. 21/01-07.06.1998 г. рег. 31.05.1998 г.
|
|
Обратно към "Анализи"