Един приятел казва: "Бяхме страна на розите, станахме страна на празните къщи".

Пътувал из страната. Потискаща гледка. Празни улици, празни дворове, заковани прозорци, счупени стъкла, килнати огради и стени...

Случка в областен град. Сладкар. Започнал преди години с тава баклава. Развил си работата, станал бизнесмен. Сладки за града, съседни градове, че и в София.

Кметът започнал да го посещава - дай две хиляди, трябва на футболисти да плащам. Първия път сладкарят отказал. Веднага пристигнали от данъчното, от хигиенните служби, от водата, тока... Спрели тръгнали камиони с готова продукция. Млъкнали машини. Изстинали фурни. Загуби, загуби. Всеки час нови загуби.

Клекнал сладкарят. Дал парите. 

И така започнала работата - през седмица, две, иде кметът - дай две, три, пет... Веднъж за футболисти, друг път за волейболисти, трети път за партията, четвърти - трябва да се живее, бе!..

Писнало му на сладкаря, продал си бизнеса и заминал за Лондон. Открил там сладкарница. Един по един, изтеглил най-добрите си работници заедно със семействата. Вече има няколко сладкарници в Лондон. Може и да са десетина. 
Изпратил на кмета картичка. Нещо му писал, но не е за казване.

Близо тридесет къщи са останали празни само в този случай.

Напаст ни е нападнала.

Не било зараза по крави, за да ги изтрепем, а зараза по управници.

Как могат да се опрявят нещата?

Независима прокуратура и съд; независима полиция; независим ДАНС; нови затвори; споразумения с други страни за бързо връщане на бегълци... 

(Един едва ли ще ни го дадат от Сърбия! Чудно е защо властта не каже на сърбите - ще гледате ЕС през крив макарон, докато Ц.В. не ни бъде предаден! Властта май не ще Василев тук. Може да се разприказва.)...

Медии!

Граждани!

Напаст ни е нападнала.

Не било зараза по крави, за да ги изтрепем, а зараза по управници. Държавата ни ще ликвидират от алчност, глупост и безотговорност...

Бяхме страна на розите, ставаме страна на празните къщи.