БКП прибира знамената
1 ДЕКЕМВРИ 2009
bulgaria1989.wordpress.com

Любомир Собаджиев:

През пролетта на 1989 г. вече действаха и Независимото дружество, и Подкрепа, и Гражданска инициатива. Тогава започнаха щафетните гладни стачки по повод въдворяването на Кольо Босия в Бобовдол. Още през есента и зимата на 1988 г. най-активните членове на НДЗПЧ – Е.Генов, Иван и Златка Янкови, Гр. Симов – бяха изхвърлени с туристически паспорт и с по 50 долара в джоба във Виена. През април и на мене ми връчиха паспорта. Заявих на другарите, които ме изпращаха, че никой не може да ме изгони от родината ми и че по всяка вероятност ще се завърна. През юли се завърнах. От името на Гражданска инициатива и НДЗПЧ, заедно с основателите на ГИ Димитър Ангелов, Любен Николов, Стефан Нефедов подписахме откритото писмо до Главния прокурор във връзка със задържането (трети месец) на К. Тренчев, Хр. Събев, Босия, X. Бялков, А. Запрянов и Т. Гагалов. Писмото беше прочетено по Дойче веле, Свободна Европа, Свобода и предизвика мълниеносен подем във всички дисидентски кръгове и организации.

Пръв се обади Гочо Халачев от Пясъчево, Хасковско, който в свое писмо до Главния прокурор се присъединяваше към нашето искане да бъдем арестувани и съдени, ако не бъдат освободени “шестимата доблестни правозащитници”. Сто и двадесет интелектуалци от Клуба, Екогласност и др. още на другия ден след публикуването му се присъединиха към авторите. Нито Главна прокуратура, нито ДС, нито “Работническо дело” взеха отношение към антипартийната дързост на писмото. Оттогава вече се знаеше, че БКП прибира знамената. След 20 дни бяха освободени и Тренчев, и неговите другари.

По същото време беше започнал да действа и Комитет 273. Замислихме го в ГИ и го предложихме на Екогласност, Подкрепа и Клуба за гласност и преустройство. Осемте членове, които в продължение на три месеца създадоха безброй затруднения и неприятности на ДС, бяха Л. Собаджиев, Пл. Даракчиев, отец Иван Бонев от Кърджали, Кр. Кънев, Зоя Комитова, Вероника Николова и др. Този Комитет защищаваше български граждани, преследвани заради политическата им дейност и убеждения, на които ДС лепеше криминални обвинения по чл. 273. С основателите на ДГИ вече бяхме тръгнали към изграждането на организацията като политически инструмент за решаване на конкретни политически проблеми. Тоя Комитет можеше да си остане единствено “наше притежание”, но с оглед на голямата изключително полезна и резултатна дейност ние решихме той да носи независим и общосъпротивителен характер. Нямахме намерение да го развиваме като партия: смятахме, че осем-десет души стигат да се върши работата и да се спазва конспирацията.

Комитет 273 беше много сполучливо изнамерено средство за политическа изява и създаване на външнополитически неприятности на властите. Наред с протестите и подписката на Клуба, съобщенията на Комитет 273 правеха най-силно впечатление на българските слушатели и за кратък срок Комитетът стана популярен в цялата страна. В неговия актив влязоха: неосъждането на 46 български граждани, обвинени по чл. 273, освобождаването на доктор Тренчев и неговите другари, отмяната на членовете 273 и 113, както и частичната отмяна на членовете 108, 109 и др. от НК. Комитетът пръв вдигна членовете си за политическа амнистия – със своите почти ежедневни съобщения за нарушаване на човешките права на българските граждани. Комитет 273 си спечели широка популярност в цялото общество и особените симпатии на турското население.

* Из книгата на Евгения Иванова „Българското дисидентство, 1988-1989″

http://bulgaria1989.wordpress.com/2009/12/01/%D0%B1%D0%BA%D0%BF-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/