Петър Стоилов Жотев е роден на 22 октомври 1950 в София. Коренът му е от село Понор, Софийско.

Завършил е Университета за национално и световно стопанство. Работил е в БАН, а след това в централната банка - отдел "Международно сътрудничество". В постоянната мисия на Световната банка в България работи 4 години, а след това е старши мениджър в одиторската фирма "Ърнст енд Янг".

От края на юли 1997 г. е изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, която трябваше да продаде всички държавни банки. За 2 години той успешно продаде Пощенска банка за 38 млн. дол., "Експресбанк" за 39,1 млн. дол. на френската "Сосиете женерал" и Хебросбанк. От  4 приватизирани до 1999 г. банки, три е продал Жотев.

В края на 1999 г., когато Иван Костов прави промени в състава на правителството си, е назначен  за министър на икономиката.

Освен качествата на много добър мениджър има спокоен и уравновесен характер. Запален шахматист и се смята за най-добрия шахматист след банкерите в България. Има добро чувство за хумор и обича да пее български песни. Пътува само с ръчна чанта, защото авиолиниите му губят куфарите. Не членува в никаква политическа партия. Съпругата му Мая Жотева работеше в данъчно управление, по-късно се разнесе мълва, че са разведени. 

Макар че се гордее с партийната си необвързаност и твърди, че участва в управлението само като експерт, на парламентарните избори през юни 2001 Петър Жотев  участва с партийната листа на ОДС и е избран за депутат в 39-ото народно събрание.

2004 г. - един от групата народни представители от СДС начело с Иван Костов, които се отделят в парламентарна група на ОДС, а по-късно основават нова партия - Демократи за силна България.

2005 - около месец преди изборите за ново Народно събрание обявява отделянето си от парламентарната група на ОДС като независим депутат с обяснението, че вече няма доверие в Иван Костов, но една вероятна причина е невключването му в кандидатските листи. Въпросът за раздялата му с Костов не е много ясен.

Името му се свързва с настояването  да се изгради АЕЦ "Белене". Беше обвиняван, че лобира за руски интереси в енергетиката, като бавеше  подписването на сделките с американските компании “Ентерджи” и Ей И Ес за ТЕЦ “Марица-изток” 1 и 3.  Противник на "клиничните пътеки" в здравеопазването и скептик по отношение на реформата в него.

Занимава се активно с шах от 1971 г.  С увлечения по въдичарството. Има двама сина.