Представата в ново време за западната цивилизация започва с вариантът WASP (White Anglo-Saxon Protestant - бял англосаксонски протестант - доминиращата социална група в историята на формирането на САЩ).

Вариантът WASP разцъфтява чрез общите интереси на САЩ и Британската империя, които излезли наяве през Първата световна война.

Този вариант бил утвърден от англосаксонските тенденции на тогавашния американски елит, от общите тенденции на протестанството, парламентарното правителство и обичайното право; като противопоставяне на германската хегемония в Европа; като перспектива за специално стратегически партньорства; и заради превъзходството на английския език, който сега се превръща в основен начин за международна комуникация.

Въпреки американското презрение към традиционните форми на империализма, този вариант приемал, че САЩ са равностойни на европейските сили. Най-очевидните културни монументи на този принцип ще се открият във "Великата книжовна схема" (1921) и в превземането на "Encyclopaedia Britannica". 

Неговите стратегически приложения били формулирани заедно с други от "бащата на геополитиката" сър Хал-форд Макиндър и намерили своето ранно изражение на Вашингтонската конференция от 1922 г. Той бил съживен с пълна сила след завръщането на САЩ в Европа през 1941 г. и след създаването на Големия съюз.

Той бил глобален по обхват и "средноатлантически" по фокус. Той неизбежно заглъхнал след разпадането на Британската империя и нарастването на американските интереси в Пасифика; но оставил Британия със "специални връзки", които помогнали на НАТО и представлявали пречка за европейското обединение; и вдъхновил характерната "съюзническа схема на историята", останала на власт до края на XX век.

Този вариант е расистки, макар расизмът му да е значимо по-различен от нацисткия. Той изключва не само славяните, а и всички вън от формулата - WASP.

Първият удар върху този вариант е нанесен през шестдесетте години на ХХ век от движението за граждански права в САЩ, което преминава в битка за разкъсване на връзката между организираната престъпност и държавата, сериозно укрепнала по време на Сухия режим, както и в осъзнаване на постановката "граждански права". В следващите десетилетия  WASP ще станат политически некоректна абривиатура. 

Германският вариант, както го схващали нацистите, преинтерпретирал WASP. Той добавил "арийския" расизъм към WASP като акцентирал върху великият германски национализъм, Тибет, окултизма, езическата митология и войнствения антиболшевизъм. Последното става и непосредствената причина за неговото рухване. Нацизмът лежи в основата на втория германски опит за превъзходство в Европа, започнал през 1933 г. и завършил сред руините на 1945 г. Този вариант определено изключва евреите и славяните, но славяните по предпоставка са изключени и при WASP, а еврейте се промъкват в него заради финансовите си позиции.

След Втората световна война възниква нов Американският вариант на западната цивилизация. Той обединява съзвездието от страни, които приемат лидерството на САЩ и които уважават американските представи за демокрация и капитализъм. Той израства от стария англосаксонски вариант, но надраства европейския си произход. При това вече не е зависим от превъзходството на WASP в американското общество или от основната роля на Британия като американски агент в Европа. Разбира се, неговият гравитационен център скоро се премества от Средния Атлантик към "Рамката на Пасифика".

Освен от членовете на НАТО в Западна Европа той се подкрепя от страни толкова "западни" като Япония, Южна Корея, Филипините, Австралия, Южна Африка и Израел, дори от Египет, Сирия и Саудитска Арабия. През четиридесетте години на Студената война той бе подклаждан от загрижеността, че комунизмът представлява световна заплаха.

Евровариантът на западната цивилизация се появява в края на 40-те, по време на усилията да се изкове нова (западна) Европейска общност. Той е зат-върден от съществуването на Желязната завеса, от френско-германското помирение, от отхвърлянето на задморските империи, от материалния просперитет на ЕИО и от желанието да се ограничи влиянието на "англосаксонците". Той поглежда назад към Карл Велики и напред към федерална Европа, обединена под лидерството на членовете основатели. Докато общността ограничаваше основната си дейност в икономическата сфера, тя не беше несъвместима с американската алтернативна версия за Запада или с воденото от Америка НАТО, което осигуряваше защитата й. Но приемането на Обединеното кралство, падането на Желязната завеса, плановете за по-близък политически и монетарен съюз промениха ситуацията.

Нещата придобиха драматичен характер в следващите години, когато рухна комунизма. При положение, че членове на НАТО са всички европейски социалистически държави от противостоящия по време на Студената война, Варшавски договор и то заедно с три бивши съветски републики, с видимата переспектива за членство на четвърта (Грузия), а сегашните членки на НАТО са част от Европейския съюз, понятието за "западна цивилизация" става съвсем неясно и ако се съди по литературата и медиите, неясно за "традиционния Запад".

В Лондон, Вашингтон, Париж и Берлин са в по-голямо затруднение да видят границите на "западната цимилизация", отколкото в Тбилиси, Ереван или Токио.

Рухването на установката WASP, с нейните различни модификации през десетилетията, е болезнено за член на Камарата на лордовете, макар и да го отрича и въобще не вълнува циганина от Столипиново, който и не подозира за нейното съществуване.

При кого всъщност е драмата на идентичността?