ВЕЛИКА СЕДМИЦА

Великден променя датата си от 4 април до 8 май, както е определено на I Вселенски събор / 325г./. За да бъде наистина празник на светлината и обновлението, Великден е винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден - деня, в който е възкръснал Христос.

Последните дни на Христос, неговата смърт и Възкресение християните започват да честват от понеделника след Цветница. Тази седмица се нарича Велика, страстна седмица, а всеки ден от нея е велик, понеже е наситен с драматизъм, свързан със страданията на Христос до възкресението му. Христовите мъки се преживяват и от миряните в църква, където през тази седмица службите са особено тържествени и официални. Празничната подготовка за Великден е свързана с много обичаи и е строго определена по дни.

Първите три - понеделник, вторник и сряда, са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. През тези дни трябва да завърши подготовката на дома за посрещането на светлите празници.

На Велики четвъртък жените боядисват яйцата. Първото яйце се прави винаги червено - с него домакинята потърква децата по бузките и челото, за да са здрави и червени, а после го оставя при домашната икона. Там то стои до великия четвъртък на следващата година, когато по вътрешността му гадаят за бъдещето. Вярва се, че първото червено яйце може да лекува. Великият четвъртък се тачи за предпазване от градушка. Затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят и до следващите шест четвъртъка /последният е Спасовден/, наричани също велики. На първия велик четвъртък се меси нов, млад квас, в който се слагат лековити билки. От кваса запазват и с него през годината лекуват или го използват срещу магии. През Великата, страстната седмица Христос завършва земния си живот. Затова през тези дни в църквата се извършват особено тържествени богослужения, припомнящи Светото евангелие. На Велики четвъртък според библията се извършва Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. След вечерята в Гетсиманската градина по време на молитва идват войници и след целувката на Юда, с която Христос е предаден, го залавят. На Велики четвъртък свещенослужителите изнасят кръста от олтара, с което се символизира носенето му от Христос към Голгота.

Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Погребан е в каменен саркофаг, в пещера, пред която властите поставят стража и огромен камък на входа й. Ето защо по време на богослужението в този ден от олтара се изнася плащеницата, с която е завито тялото Христово. След свалянето му от кръста и се извършва опелото му. В същия ден на вечерната служба с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. Богомолците минават под отрупаната с дарове плащеница със здравец в ръка, който отнасят благословен в домовете си. Счита се, че който има грехове, не може да премине това препятствие. В този ден (а някъде в събота) стопанките замесват козунаците и приготвят великденските сладки.

На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба на Христос, но го намерили празен, а пред тях се явил Ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.

/"Празници и обреди на българина" - Трето преработено и допълнено изд. , съст. Надя Петрова, изд. Парнас, 2003 г./

>>>следва -  ВЕЛИКДЕН